IPB

Welcome Guest ( Log In | Register )









> ПРЕПОДАВАТЕЛИ - 34 УГ
post Aug 31 2018, 20:50
Post #1


Директор; Преп-л по ЗСЧИ
Group Icon

Group: Root Admin
Posts: 7162
Joined: 12-January 09
From: Павликени / Велико Търново / Гоце Делчев
Member No.: 7633

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: 24 Август, Лъв
Патронус: Орел
Способност: Телекинеза
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Магизоолог
Facebook:
Пол:Момиче





Всички настоящи Преподаватели, могат да намерят описанията си от миналата година - ТУК.
МОЛЯ не копирайте директно предишното си описание, а го развийте адекватно, в зависимост от това, което ви се е случвало.
Не забравяйте да се съобразите с ВЪЗРАСТТА НА ГЕРОЯ СИ - ТУК, защото и вие, като учениците сте пораснали.






Гидеон Блейк - Трансфигурация, Грифиндор
Майкъл Джеферсън - директор, ЗСЧИ
Мирилай Стронгтцки - История на магията
Реджина Морган - Вълшебство
Ръсел Харис - Мъгълознание, лектор по музика
Томас Дърк - Аритмантика
Франческо Руполе - Астрономия, Рейвънклоу
Хела Торел - Древни Руни
Айвс Макивър - Отвари

---

Списък на ПРЕПОДАВАТЕЛИ за 33-та УГ::


___________
Феликс Парфит
- Директор на Хогуортс;
Проф. Люк Уолфлауър - Зам. Директор на Хогуортс; Ръководител на дом "Перигрин"; Професор по Отвари;

Проф. Гидеон Блейк - Ръководител на дом "Грифиндор"; Професор по Трансфигурации;
Проф. Айвс Макивър - Професор по Древни Руни;
Проф. Лука Леброн - Ръководител на дом "Слидерин"; Професор по Пророкуване;

Проф. Джейсън Дрейк - Професор по Летене; Куидичен Съдия;
Проф. Катя Фьодорова - Професор по ЗсЧИ;
Проф. Маджамбу Еломбе - Професор по ГзМС; Пазач в Хогуортс; Ръководител на дом "Хафълпаф"
Проф. Колин Евънс - Професор по ИнаМ;
Проф. Одеса Хелморн - Професор по Вълшебство;
Проф. Реджина Морган - Професор по Аритмантика;
Проф. Франческо Руполе - Ръководител на дом "Рейвънклоу"; Професор по Астрономия;
Проф. Шиндаж Ферер - Професор по Билкология;
Проф. Ерида Тунглид - Професор по Мъгълознание;

___________
Виторио Вердадеро - Лечител в Хогуортс;
Доли - Домашно духче в кухнята на Хогуортс;

__________
Дебелият Монах - дух бродник на дом Хафълпаф
Сивата Дама - дух бродник на дом Рейвънклоу
Кървавият Барон - дух бродник на дом Слидерин
Сър Николас де Мимси-Пропингтън - дух бродник на дом Грифиндор

User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
 
Closed TopicStart new topic
Replies(1 - 11)
post Sep 3 2018, 8:59
Post #2


МЪГЪЛ !!!
Group Icon

Group: Members
Posts: 1854
Joined: 28-February 07
Member No.: 2991

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Трезор:
Отличителни Белези: Древен, шишкав, висок.
Рождена дата/Зодия: 29-ги груни вака на плодния прилип
Патронус: Мангуста
Способност: Вещер
Магипортиране: да
Специализация/Професия: Вещер на свободна практика/Билкология/Отварителсто/Магизоология/Омагьосване
Facebook:
Skype:
Пол:Момче





Никога не е завършвал, а е бил преподавател...

Описание:
Беловас старик който макар да е прехвърлил век не изглежда на повече от 96 години. С височината си от почти седем фута гледа повечето събеседници от висота, а освен това и доволно голяма маса струпана отколо кръста му. Толкова уверена и нерегична походка, че дори някой стени предпочитат да се тодръпнат от пътя му. въобще не се свени да използва магия по всякакъв повод и причина независимо от съпътстващите обстоятелства.


При разговор:

Когато заговори се оказа че не използва магия, а това е същинския му глас - мощен, уверен, непоколебим, свикнал да издава нареждания, глас който в момента използваше изрази който не се намират и в речниците за чуждите думи. Използва такива думи каквито дори без да разбираш значението им те караха да се изчервяваш. А освен това не крещи (често), просто говори, говори дебело и боботещо а ушите на събеседниците пламват в ярко червено като съсипаната коледна украса.
Винаги е прав и е убеден в правотата си, дори неможе да му мине през главата мисълта че греши. самоувереносста направо строи от него.

Инвентар:

Често размахва бастуна си, а златната драконова глава отгоре му. Основно бехте го срещнали в дълга роба и/или балтон в маскировачни краски, обпасан с няколко колана на които са закачени колби с елексири и отвари барабар с доволно колечество хладно оръжие. Обуте във високи ботуши от краконова кожа подковани със сребърни налчета. на главата си има островърха шапка с чекмеджета, а самият връх се отвива и в него има бутилка с течност превишаваща здравословния градус алкохол. когато не е закачен на колана му държи в ръка зареден арбалет защото „Няма нищо, което да не се излекува с еднофутова стрела!”.

Титли:

Директор на училището за магия и вълшебство хогуортс - така и не е напускал поста официално макар да е бил заменян многократно. Освен това не обича да се занимава с бумащина.
Вещер - ловец и унищожител на чудовища и злодей. Един вид Аврор с разширени правомощия.
Бивш прецедател на магисъбора, но все още негов член - бивш защото бе отстранен след неявяване по служба на 63 поредни заседения. Все още член защото а) това е доживот и б) защото никой няма куража да го изгони.
Двукратен носител на Ордена на Мерлин първа степен - като единия път му е връчен за разчистването на училището за магия и вълшебства Хогуорст и повторното му въвеждана в експоатация.
Носител на ордена на Мерлин втора степен
Велиг маг присъдена му заедно с ордена на мерлин първа степен.
Боен вълшебник (главен вълшебник) - поради победата и защитата на титлата в тримагичния турнир на училищата.
Член на училищното настоятелство с право на златен пръст/глас.

Отношение към:
Учениците/децата - странично забаление върху което може да се упражняват магии и по които да се стреля в моментите на скука.
Преподавателите (под 60 години) - пройдохи които неразбират от нищо но вес пак се опитват адо блекчат живота на истинските магьаосници като держат разпасаната сган от горната точка далеча от тях.
Преподавателите (над 60 години)
- необходимото зло, не достатъчно компетентни, но все пак някой трябва да пази традициите на истинската магия.
Наборите - в общия случай изкуфяли старции, но все пак с някой от тях може да се намери тема за разговор, като времето, мехлеми за ревматизъм и това колко по добре е било едно време.
Представителите на министерство - пройдохи който се опитват да усложняват живота ма магьосниците с излишни правила и ограничения.

Накратко:
Аз съм… директор на Хогуортс, това бивш е печатна грешка за която скоро някой ще отговаря! Да освен това съм и вещер.
Аз не съм… бивш и никога няма да бъда.
Винаги съм искал да бъда… вещер.
Не бих могъл да бъда… търпелив.
Когато мечтая означава, че… кроя планове какво ще правя лятото.
Мълча, когато… съм на пусия.
Обичам да... стрелям по разни неща.
Ненавиждам да… ми разказват за неща които съм преживял.
Ако имах неограничен власт щях да… че аз до съвсем скоро имах такава.
Във времето за себе си предпочитам да… пуша лула и пия змийско вино.
Загубвам спокойствие, когато… ми обясняват какво не мога да правя.
Наслаждавам се на... живота.
Презирам... малодушието.
Обожавам… страхът в очите на плячката, когато осъзнае, че няма и не може да ми се измъкне.
Не ми достига… тактичнос, казва някой.
Гневът е… за другите, аз винаги съм спокоен освен когато се разяря.
Сълзите са… нещо което... бе де да знам, не ми се е случвало?
Любовта… е химера, можеш да я дебнеш, може да и заложиш капан, но в крайна сметка се се опита да ти отхапе крака.
Интелектът... не е достъпен всеки му.
Глупостта... е движещата сила на администрацията.
Разумът... е нищо доста спорно.
Търся... редки и опасни магически създания които да направя още по редки.
Открих…, че винаги има и по-голяма риба.
Откраднах… ключа от дамската баня на преподавателите, някой неща трябва да останат невиждани!
Загубих… си арбалета съвсем наскоро.
Всяка сутрин… си мия зъбите.
Всяка вечер… си припомням един списък с имена.
Сънищата… показват алтернативните пътища.
Задълженията ...ме натоварват.
Пусията ...ме разтоварва.
Вярвам на… Фелие, Вилс, Петестас, Медоор...
Отричам..., че имам вина за каквото и да е.
Музиката е… за айляците.
Киното е… мъгълска простотия.
Интернет е… какво въобще е това бе?
Животът е… за да се живее пълноценно!
Желая... да не ме закачат като вилнея.

Май за това се сещам, ако има нещо друго ще допълвам. като прототип и картинки може да гледате мустрим ридкъли
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 3 2018, 18:44
Post #3


Зам.Директор, Р-л на дом Грифиндор, П-л по Трансфигурация
Group Icon

Group: Ръководители
Posts: 453
Joined: 14-February 15
Member No.: 16629

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Трезор:
Патронус: Лъв
Способност: Земя/Огън
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Лингвист/Писател/Преподавател
Пол:Момче





- Само тези книги ли, господин Блейк?
- Само тези. - каза спокойно Гидеон, докато наблюдаваше как Брендън стигна до него, унисен в поредната книга. - И тази ... - взема тома от осиновения си син и подаде на книжарят. Брендън Иглоу повдигна вежда към приемния си баща:
- Италия ми хареса.
- Радвам се, но тази година няма да ходим там.
- Ами Италианските магьосници?
- Италинските магьосници си имат Италианско Министерство. - отвърна студено Гидеон и проследи леката бръчка по челото на слидеринеца. - Хайде да вървим, искаш ли пица тази вечер? - момчето се усмихна и бръчките се изчистиха.



Гидеон Блейк
Ръководител на дом Грифиндор;
Преподавател по трансфигурация в Хогуортс;
Бивш лингвист в МнМ;
Господар на имението “Domus autem angelus” и околности;
Писател и хуманист, търсач на истини и любител на стриптиз барове;


***
Възраст: 38 години;
Дата на раждане: 25 март - Овен и се държи като рогат добитък с този инат;
Кръв: Чистокръвен; Синя кръв;
Местожителство и произход: Роден в Нюкасъл, Англия, в имението “Domus autem angelus”;




История//Минало


Интелигентен и от заможно семейство, на 11 Гидеон е изпратен да учи в Бобатон и там изпъква със своята прозорливост, ум и любов към ближните си - както емоционална, така и интелектуална. На 14 спира да се връща в Англия за ваканциите и прекарва свободното си време в работа в различни градове във Франция, Италия, даже стига до Германия, където открива бирата. Заработва пари и при мъгъли и при магьосници, изгражда си добро мнение за немагическите хора въпреки, че е от стара чистокръвна фамилия. Завършва Бобатон с отличия и желание да продължи обучение си на Европейския континент в Хуманитарни науки. Изкарва магистратурата си в Германия и после въпреки триумф при Международния събор на хуманитарните науки, предприема пътуване в Изтока и изчезва*. Буквално никой не чува нищо за него години наред. Връща се в Англия едва след 8 години и се заключва в семейното имение около 2 години и написва книгата “Господ”, която издава и в магическия, и в мъгълския свят. Книгата смесва толкова разбирания и религии, че Блейк застава на международния подиум и в магическия и в мъгълския свят, неговите схващания за живота и религията стават основа за много научни трудове и множество спорове. В магическия свят, нещата обаче не стоят толкова добре, когато Блейк отказва да премахне главата за магия от книгата си, защото би нарушила цялостта на идеята му. Блейк е защитник на идеята, че мъгълите трябва да имат някаква известност за магическия свят около тях. Недоволно, Министерството го експлатира три години подред като лингвист. Блейк мрази позицията си, но не може да откаже работата и го преживява, някак, докато не долита писмо за преподавателска позиция, която да бъде заета от него през учебната 2018 *Гидеон е третия брат от 9-членно семейство състоящо се от майка, баща, още пет братя и една сестра - всички намерени мъртви в имението му, когато Гидеон е на 23.


История//Сегашно време
или как се ръководи Грифиндор


(IMG:https://static.tumblr.com/31b36290b25d16b345d49a22bb456fc3/sne1otd/8qSoqnq0z/tumblr_static_tumblr_static__640.gif)


Историята знае много интересни последици от живота на един преподавател, но живота като преподавател на Гидеон се отличаваше с интензитета, с който учениците обичаха да се трупат пред кабинета му за наказания. Русият бе удебен, че дори го правят като състезание. Затова пък за една година почти се изчисти първия етаж само от работните ръчички на първокурсниците Фрей и Аури, все трън в очите на Гидеон, който бе решил да ги възпира на всяка крачка, докато Фрей не изрече Непростимо проклятие, а Аури усря да жегне сърцето на сина му. Доведеният му син от Слидерин, за който знаеха само преподавателите и те решаваха да остане така, за да може Брендън да си расте спокойно. Освен Брендън обаче, ръцете на Гидеон се простираха към още няколко деца останали без семейства. Все горди ученици на Хогуортс и така през изминалите три години Гидеон Блейк се превърна в Татко Лъв и донякъде дори непослушните грифиндорци успяха да влязат под кожата му. Поради войната предпочиташе да се затваря в кабинета си и да държи под зорко око децата от дома. Нещастието обаче тегнеше още над него, защото точно на Хелоуин си бе отишла една ученичка от дома му. По статистика Алекс Стронгхолд бе една от най-лошите грифиндорки, но също така една от най-талантливите магьоснички в курса и регенерираща се. Затова Гидеон Блейк си напомняше, че младото момиче сигурно е още живо. Трябваше да си го повтаря, защото всяка вечер се събуждаше от поредния кошмар, а това, че МнМ не я откриваше дълбаеше душата му повече отколкото сам би предположил. Донякъде това го бе накарало да остане и безчувствен към хората около него, около другите преподаватели. Особено Руполе, който му бе извъртял главата толкова рязко за последните месеци и после бе напуснал. Недоволният италианец. Но Гидеон нямаше време за никой сега. Особено за себе си.



Описание//Pretty Englishman

Типичен англичанин. Светло сините очи гледат с прозорливост и интелигентност, руса коса - къса или леко дълга - знае, че така или иначе му ходи, обикновенно обича да си оставя малко брада, носи костюми, ризи и светли дрехи като цяло. Лека ценична усмивка, говореща за надсмешка над светя. Обича стриптиз клубове, йога, силно уиски и силни усещания. Привидно изглежда умерен и не желае да скача в нещо твърде бързо, ако може да се измъкне от ситуация или работа, която не му харесва би го направил. Подхода му към света е по-скоро да е колкото може по-невидим и се надява проблемите му да не го настигнат. Има завиден ум и интелект, особено аналитичен, но предпочита да го отприщва в особени злобни подигравки или да мълчи. Мрази неоправдано поведение към по-слабите, мъгъли и магьосници. От една година се държи особено озлобено, поради факта, че не се заспива и се притеснява за Алекс, Брендън и всеки ученик влязал в училището. От Хелпуин даже е намалил алкохола, но е увеличил тренировките си и може да бъде видян да тренирал около езерото на Хогуортс.

Езици//Религия

Английски, Немски, Френски, Италиански, Латински (придимно заклинания), Хинди, Китайски опростен, Мандарин, Японски, Бенгалски, Корейски и разговорен Тайландски. Леко може да псува на Български и Украйнски.

Агностицизъм, анимизъм, Асатру, атеизъм, бахайската вяра, Христаделфианци, конфуцианството, деизъм, друидизъм, дуализъм, Харе Кришна, индуизъм, хуманизъм, ислам, юдейство, митраизма, монотеизъм, мистицизъм, окултизъм, езичество, пантеизъм, политеизъм, сатанизъм, шаманизъм, Шинто, сикхизма, спиритуализъм, даоизма, Унитарианството, зороастризма, християнство и кодекса на джедайте.

(IMG:https://78.media.tumblr.com/cacef153744b963889e8c767df65ec6c/tumblr_p38bbmCaHZ1wneyfjo1_400.gif)


Интересни факти:
Запознат е с рунологията почти толкова колкото и с Трансфигурацията; В кабинета му има малък плюшен лъв, който го успокоява, когато е изнервен; Родата му е била известна с отглеждане на специални билки; Отказва дуели, но не замисля, когато трябва да защити ученик; Смята, че няма да се справи срещу Тъмен маг; Пуши, много и навсякъде; Самият той не следва правилата, когато ги смята за нелогични; Способен да затапи почти всеки; Завършил е Бобатон;Патронусът му е лъв; Пръката му е Явор, Твърда с косъм от Еднорог, 35 сантиметра;


User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 4 2018, 13:39
Post #4


Ръководителл на Хафълпаф, Преподавател по Вълшебство
Group Icon

Group: Ръководители
Posts: 115
Joined: 7-August 17
Member No.: 17553

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: 6.04 (Овен)
Патронус: Вълчица
Способност: Копиране
Пол:Момиче





Реджина Морган
31-годишна, мъгълокръвна
Бивша представителка на Рейвънклоу
Преподавател по Вълшебство




Външен вид

Очите й са кафе, от което сърцето ти прескача. Бялото й лице се обрамчва от кестенява, начупена коса, с която бившият й съпруг обожаваше да си играе. Реджина има наистина особена усмивка, която кара хората да се чудят дали се радва да ги види, или просто е изяла нещо кисело. Но за сметка на това притежава заразителен смях, способен да разведри и най-скапания ти ден.
Облича се по почти един и същи начин всеки ден, защото не обича да губи време в избиране на тоалети. Гласенето е за кифлите. А тя трябва да е сигурна, че носи достатъчно удобни дрехи, за да ти срита задника, когато реши, че я дразниш. Затова пък има изключителния талант да изглежда умопомрачително секси в черни дънки и бяла тениска или риза.

Характер:
Предимно спокойна и предимно дзен. Понякога се изнервя, че вътрешният й мир не идва достатъчно бързо. Тя е заета жена и няма цял ден да го чака.
Понякога е сприхава, но това в никакъв случай не е 99,9% от времето и ако някой ви каже обратното - лъже.
Психологът й веднъж имаше дързостта да й каже, че не знае какво е емоционална стабилност. Кучко, Реджина е овен! Тя е олицетворението на стабилност!
50% агресия, 50% захарен памук и еднорози.
! Attention: WILL. BITE.!

История:

Родена е в семейсвто на безбожно богати мъгъли,които винаги са презирали магията. Но за тяхно голямо съжаление така и не успели да превърнат единствената си дъщеря в безмозъчна, посредствена куха лейка от хайлайфа.

Когато навършва 19, тя се запознава с бъдещия си съпруг - магизоолог, с когото заминават за Шри Ланка и прекарват следващите няколко години там. Реджина развива увлечението си по аритмантика, посещавайки местните монаси и племенни магьосници. Превръща познанията си в професия и всичко се развива по-добре отколкото би могла да очаква, докато съпругът й не умира при "работен инцидент". Тя не вярва на тази версия, но няма сили да търси истината сама. След този случай си обещава, че никога няма да се върне в Англия, освен ако ситуацията не си струва. А какво си струва повече от Хогуортс?

Допълнително:
# Води здравословен начин на живот в общия смисъл на думата...през по-голямата част от времето.
#Йога и ароматни пръчици are life!
# Страстен пушач
# Вероятно няма да се обърне, когато чуе "професор Морган", просто не му е свикнала все още
# Би си разменяла дрехи с някоя ученичка и би я викнала в стаята си, за да си лакират ноктите и да говорят за момчета/мъже.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 5 2018, 9:49
Post #5


Преподавател по Астрономия
Group Icon

Group: Преподаватели
Posts: 51
Joined: 2-August 17
Member No.: 17534

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Рождена дата/Зодия: 09.02.1998 / Водолей
Патронус: Енот
Facebook:
Пол:Момче





Франческо Андреа Руполе
30-годишен; италианец; мъгълокръвен; преподавател по Астрономия; ръководител на Рейвънклоу






__________________________________________________________________________

***
Откъс от предисторията
***


- Франс…Франс…ФРАНС! – мъгливи звуци в дълбините на последните капки разум, останали след като загуби съзнание. Загуби съзнание дори без да осъзнае какво прави, какво причинява и какви ще са последствията. Не знаеше нищо за себе си все още, затова бягаше от мислите си, от непознатото.
Трупът му бе изнесен извън възпламенената кола, а картинката беше ужасяваща. Забита кола в тунел, осветен от късните нощни светлини, празно шосе, никакъв звук от линейка в нощта. Франческо тогава бе още на 19 и не знаеше какво иска от живота си, затова започна да пропива парите на баща си. Пропиваше ги и правеше типичните глупости на един младеж без работа в 4:33 сутринта. И това бе ежедневие. Главата му беше кошче за боклук, нуждаещо се от почистване. Крещеше безпомощно за пречистване и промяна.
„На кое питие съм…“, заглушаване на звука.
„Какво правя тук…“, избистряне на погледа.
„Защо не усещам нищо…“, има хора покрай него.
„Какво става…“, безтегловност.
„Помощ.“


***
Изглед
***


На външен вид Франческо бе на харизматичен, красив и сексапилен италианец. Маслиненочерна коса, дълбоки дивогорски кафяви очи, мустаче и боцкаща брадичка отличаваха Франческо от другите хора около него. На ръст стигаше 186 сантиметра и тежеше приблизително 87 килограма, които бяха напълно нормални за неговата 22-годишна персона. Независимо от височината си, той бе и с леко стегнато тяло, което можеше да се забележи само ако го видите на плаж или в леглото си (пожелавам ви искрено). Пръстите му бяха издължени като на талантлив пианист, а по дланите му можеше да се видят леко изпъкнали сини или лилави отенъци на вените му.


***
Характер
***


Запленява с приказките си, определено го прави. Това е едно от малкото качества, които Руполе владееше. Въпреки крехката си възраст, с чар успяваше да отвори много врати. Искрен, оригинален, отворен и идеен – още няколко думи, с които можем да определим Франческо като заклет водолей. Чувствителен, лесно раним, изгубен в емоции, но и подвластен на страсти – луна в овен. Властен, избухлив и жаден за любов – тук има и един асцендент лъв, който също се обажда. Но все пак той бе от силно проявените водолеи, които могат да държат езика зад зъбите си (понякога), но когато заговорят – можеш да настръхнеш по няколко причини: 1) страх, 2) срам, 3) „боже, толкова е секси asdfghj“


***
В сегашно време
***



Гидеон. Това бе мисълта му всяка сутрин и всяка нощ. Как бе възможно такъв мъж да ти влезе под кожата и въпреки че те кара да те боли и да страдаш - да го обичаш още. Да, Франс бе емоционален мазохист и не действаше добре в негова полза. След тази целувка на Коледното парти нищо не бе същото. След този срам да погледне Гидеон в очите и да го поздрави, сърцето му го нямаше и сигурно скоро нямаше да се върне.
Думите болели. Така е, боляха. Действията също. Независимо работата му в замъка и фактът че бе ръководител, той мисеше амо за едно: Гидеон.
Той не бе на себе си. Сякаш някой го беше смотал от бой, смачкал носа му, извил ръцете и го беше изчукал много зле. Така се чувсташе Франс в продължение на месеци, та дори и до днес. И никой не бе изненадан, Дори и той самият. Беше ясно, че бе прекалено мад или гупав за него, беше осъзнал, че не са един за друг. И може всичко да звучи супер cheesy и филмирано.

Ама мамка му - боли.

***

User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 7 2018, 8:28
Post #6


Преподавател по Аритмантика
Group Icon

Group: Преподаватели
Posts: 182
Joined: 3-November 16
Member No.: 16738

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Трезор:
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Преподавател
Пол:Момче






Томас Дърк/31 годишен/преподавател по Аритмантика/ бивш грифиндорец/25 октомври 1990/чистокръвен
„Томас Дърк- човек с безкрайна философия за света!”-така биха го описали хората, които го познаваха от поне десет години. Той е личност с доста разностранни убеждения. Винаги иска да научи нови неща,начетен е, независимо от темата на разговор може да изявява мнение по почти всички въпроси. Огромни знания, които понякога прикрива заради многото злобни погледи. Той усеща, когато хората не са добронамерени към него и затова прикрива това, което знае, но като един бивш грифиндорец никога не крие това, което мисли за хората. Смелостта и свободата на духа и словото за него са най-важни. Да можеш да изразяваш това, което мислиш е по-важно от това да мислиш, все пак, че без да мислиш не бива да се изразяваш. Това, което искаш, трябва да постигнеш с много труд. За Дърк таланта не съществува! За него таланта не е определящ фактор за развитието на хората. За него расизма е нещо, което мрази и което никога няма да приеме за нормално, особено манията за чистокръвие, това вече е шамар от живота. За Дърк най-важно при общуването е липсата на предрасъдък. Не понася хората, които са с предрасъдъци, които не виждат души, а плът и кръв. Леко сприхав, понякога леко аристократичен, но той си остава добра душа. С някои хора се разбира чудесно, държи се повече от любезно, но с хора, които не харесва, при които усеща, че не са приятни се държи дръпнато. Показва им, че са мижитурки, но всъщност не се чувства по-висш от тях. Просто така се опитва да им покаже, че не иска да общува с тях и не иска да има нищо общо с тях.В своите представи той е т. нар от Гогол „малък човек”. Той не се чувства като велик или голям, а като човек, който просто си търси уважение и го получава. Обича властта, но това не е неговата самоцел. Иска власт, но това не е самоцел. Иска просто уважението, което заслужава и това, което мисли да бъде чуто. Освен това е и работохолик- обича работата си, раздава се на сто процента и иска да е най-добър в нея.

Преподавателят е синеок, очите му са като океан-всеки потъва в тях. Има черна коса, която го прави още по-чаровен все пак че сините му очи са неговата запазена марка. Има и брада, която поддържа и много често се бръсне-поне 1 на две седмици.

Роден е в Лондон, Великобритания в семейство на чистокръвни магьосници с мания за чистокръвно потомство. Майка му, която е родена в Лондон, завършила Хогуортс в дом Рейвънклоу и баща му-син на бивш шеф на отдел Аврори, който учи в дом Слидерин и е мъгълофоб. При раждането му в семейството цари приятна, празнична атмосфера, която бива помрачена от пристигането на неговата баба по бащина линия, която е учила в „Друмщранг”. На 11 годишна възраст в семейството му се разразява истинска буря, в която се решава къде ще учи първородния син на семейство Дърк- в „Друмщранг” или в „Хогуортс”. След много скандали се взима решението да учи в „Хогуортс”, където бива разпределен в дом Грифиндор, което не се приема особено добре от семейството му. В училищните си години той свободно развива магическия си талант. Най-добър е по Астрономия, Грижа за магически създания, Защита срещу черните изкуства, а после е най-добрият в курса по Аритмантика. Завършва седми курс като почти пълен Отличник с изключение на Пророкуване и История на магията, които не са му били силни предмети даже напротив- мрази ги повече дори и от древните руни. Когато завършва” Хогуортс” заминава за Париж, Франция, където изучава Астрономия и Аритмантика и взима специализация докато една година по-късно не се завръща в Лондон за смъртта на майка му, която умира от неизлечима епидемия, която залива Великобритания. Той остава, за да се грижи за брат му и баща му, който се самоубива три месеца по-късно от скръб от смъртта на майка му. На гроба на баща му Томас се скарва с брат му, Дрейк, който го обвинява за смъртта на баща му. Той отново заминава за Париж и довършва специализацията си, като две години по-късно заминава за Гърция, Полша, Франция, където завършва своята практика и пише дипломна работа по Астрономия. През 2019 година се завръща в Лондон, продава стария си апартамент, оставен от родителите му и си купува нов, който е близо до предишното му жилище. През една хубава юлска сутрин във вестника се появява обява, че се търси учител по Астрономия и Томас веднага решава, че това е работата, с която иска да се занимава. Отива на интервю и след по-малко от десет дни вече е официално нает преподавател по Астрономия. Първата му година е чудесна- харесва работата, колегите и учениците и има една изключително спокойна година. През лятото отива на гости на брат си за десет дни и не остава доволен от това си посещение, през което през ден, че дори и всеки ден има скандал и обвинение, в края на който решават, че повече няма да се виждат, даже в последния ден замалко да се стигне до дуел. През втората си учебна година Дърк е много сприхав и има едно огънче в очите му, което дава явен белег върху преподаването му- още първия час по астрономия изпраща учениците на друга планета. След това той продължава към скучния си метод на преподаване, а в края на годината напуска ненадейно училището и заминава за Индия, където изучава източните учения и става една идея по-спокоен и уравновесен. През януари 2021 година се завръща в Лондон и до края на август месец си остава в апартамента без работа, като оцелява с помоща на спестени пари. През месец август му предлагат работа като учител не по астрономия, а по аритмантика в Хогуортс и той приема.


Допълнително
• Любимият му цвят е лилаво
• Покровителят му е вече гарван. Променя се през почивката му в Индия, когато се отърсва от негативните емоции
• Има сова на име Галилео, която си купува през месец август
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 8 2018, 14:02
Post #7


Директор; Преп-л по ЗСЧИ
Group Icon

Group: Root Admin
Posts: 7162
Joined: 12-January 09
From: Павликени / Велико Търново / Гоце Делчев
Member No.: 7633

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: 24 Август, Лъв
Патронус: Орел
Способност: Телекинеза
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Магизоолог
Facebook:
Пол:Момиче





Майкъл М. Дж. Джеферсън
Face Claim: Alex O’Loughlin


(IMG:https://www.aceshowbiz.com/images/photo/alex_o_loughlin.jpg)


31 / 08 / 2021

40 и няколко годишен…Никога няма да ви каже истинската си възраст. Н.и.к.о.г.а.
Страстен почитател на отварите, макар и самият той да е малко гол и бос в направата им. Специалист е обаче точно по тези отвари, които действат на външния вид – заглаждат бръчици, или пък нарочно пораждат такива, подмладяват те, действат и на органите в тялото… Абе ти нека си биологично на осемдесет, примерно, но ще ти дадат не повече от 30-40.

Не обича да говори за себе си. Няма да му намерите досието никъде – постарал се е да бъде затрито от всяко възможно място, където бихте могли да се сетите, че ще го откриете. Семейството му не е голямо – родителите му са живи, с баща си е на нож, има брат-близнак (разнояйчни са!), на име Даниъл. Докато Майкъл е тъмнокос и висок, Даниъл е русоляв и по-нисък, набит. Разликата им е 16 минути, той е по-младият. Роден е на 24 август, малко след полунощ, а брат му – на 23 август, малко преди полунощ. Потомък на чистокръвно магьосническо семейство, преселило се преди много години от Австралия в Щатите. Твърде вероятно е Даниъл Джеферсън да е безмощен, тъй като Майкъл го е виждал да прави магия само един-единствен път в живота си. Преди повече от двайсет години… и от тогава по-големият брат Джеферсън се оттегля от магията и заживява като мъгъл, развивайки собствен бизнес, свързан с внос и износ на кафе и захарни изделия.

Би могло да се каже, че Майк е силно привързан към работата си. Не е работохолик обаче. Налага си непрекъснато да върши нещо, за да не бездейства. Мрази безделието. Затова предпочита да се занимава с няколко дейности едновременно. Работил е дълги години в Хогуортс като преподавател по Грижа за магическите създания. Дългогодишен ръководител и на дом Слидерин. Заемал е позициите както на зам.-директор, така и на директор за известно време. Преди пет години, през 2016, напуска внезапно училището, както и всички длъжности, които е заемал до тогава, заради убийството на негов ученик – Ейдриън Ръс (син на преподавателката, от която е поел щафетата в училището като преподавател по ГзМС и ръководител на зелените). За капак на всичко, убийството е извършено от негова възпитаничка, също бивша слидеринка, завършила година по-рано – Алекс Роудс.

Прекарва известно време в уединение. Междувременно работи като зам.-министър в МАКУСА, Съединените Щати. Сам решава да наруши ежедневието си, свързвайки се с Лисандър Латуан и групата магьосници, с които се е сдушил. За някои Джеферсън открито смята, че са повече от чалнати, дори опасни. Но тъй като Лисандър е израснал пред очите му в замъка, преценява, че може да му се довери на преценката за събирането на… такъв отряд, да го наречем. Именно от бившия възпитаник на Хафълпаф, Майкъл научава, че Алекс Роудс му е родна дъщеря от връзка, която е имал непосредствено след завършване на специализацията си за магизоолог, с жена, която вече почти не помни. Информацията преобръща изцяло света му. Изпълнен с гняв и желание да я намери (дали за да я прати в Азкабан или да я убие – остава под въпрос), Джеферсън се среща с ръководителя на отдел аврори към МнМ, Доминик Амброуз. Срещата помежду им не протича особено гладко, нито пък ползотворно. Двамата губят контакт един с друг, до момента, в който Майкъл получава писмо, без подател. Някак анонимно. Някак с нарочно прикрит почерк. Сякаш писано от един, а диктувано от друг. Джеферсън силно подозираше, че писмото е от Амброуз, но не бе способен да го докаже.
„Хогуортс ще има нужда от теб съвсем скоро. Ще те потърсят. Нямаш право да отказваш. Въпросът е на живот и смърт.“

Подателят се оказа прав. Две седмици по-късно, при едно от уж скришните си посещения на мъгълски Лондон, мъж на име Максуел Боумънт го откри и буквално принуди да поеме поста на директор на училището. Плюс предмет по негов избор. Фактът, че училището страдаше от липса на преподаватели ,бе по-притеснителен от този, че някой си там министерски чиновник го заставя да работи на място, където се бе заклел никъде повече да не стъпва. Подателят на анонимното писмо до момента се бе оказал прав. Трудното тепърва предстоеше…



*****
РП екстри:
- патронус: орел
- владее телекинеза до съвършенство
- има най-правилния подход към магически създания от всеки друг
- не се влюбва
- няма постоянно местожителство
- не е куидичен фен
- предимно егоист
- не пие, не пуши
- обожава ябълки и пица
- спортува редовно (плува перфектно)
- не е мечтател
- не би убил (поне не умишлено)
- борави отлично с всякакъв вид мъгълски оръжия, но предпочита да не прибягва до такива
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 12 2018, 20:35
Post #8


Преподавател по Мъгълознание
Group Icon

Group: Members
Posts: 17
Joined: 30-November 17
Member No.: 18002

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Пол:Момче





Ръсел Харис
Музикален продуцент, лектор по Музика, професор по Мъгълознание

(IMG:http://www.simpleimageresizer.com/_uploads/photos/55be8cce/rsz_pds_alonso_bts_4_fb_ig-1030x1030_50.jpg) (IMG:https://i.pinimg.com/236x/be/f4/ae/bef4aec041a8874dd0ac2c5f5d3806fb--xabi-alonso-modern-gentleman.jpg)(IMG:http://www.simpleimageresizer.com/_uploads/photos/55be8cce/xabialonso2017_30.jpg)

Пореден тежък работен ден в студиото след който Ръсел искаше само да се прибере у дома, да си направи нещо вкусно за вечеря, да си сипе чаша уиски и да се просне на кожения диван. Колкото и да обичаше работата си, понякога да се занимаваш с придирчиви изпълнители си беше изтощаващо. Особено когато това е Джером. Младият афроамериканец нямаше никакво търпение и искаше нещата да му се случват сега и веднага, не се вслушваше в съветите на Ръс, постоянно спореха и минаваха поне два часа докато стигнат до някакъв компромис. Да, разбираше го напълно - кръвта му кипеше, изпитваше жажда за успехи, мечтаеше да покори сцената, но не бе готов за малките крачки. А в град като Лос Анджелис, където всеки ден се раждат талантливи музиканти, да пробиеш не е никак лесно. Ръсел Харис го знаеше перфектно - не е важно колко си талантлив, повече от значение е да имаш късмет и да създадеш точната песен в точният момент. Да дадеш на слушателите нещо, което да ги докосне. И в същото време да не е комерсиално.
За петнадесетте години в продуцентската къща, шотландецът с американски паспорт бе видял много възходи и падения. Най - големият му успех можеше да се счита откриването на Кийт Харгроув, тогава едно невзрачно хлапе пишещо добри текстове, сега един от най - търсените хип - хоп изпълнители в страната. Искаше същото за Джером, но на моменти се съмняваше, че ще го постигне.
Още с отварянето на вратата водеща от гаража към къщата усети нечие присъствие. Прислужницата трябваше да си е отишла още преди часове, жена и деца нямаше, нито домашни любимци. Може би умората си казваше своята дума? Но защо тогава осветлението не се включи, след като се задействаше чрез сензори?
Спря се в антрето, извади пистолета (носеше го навсякъде със себе си) и пристъпи бавно към холното помещение.
- Това няма да ти е необходимо. - щрак, сензорите отново проработиха.

********************************************************************************
**********

- Колин? Колин Евънс? - не можеше да повярва на очите си. Не се бяха виждали откакто завършиха Дурмщранг
- Здравей, Ръсел. Виждам, че добре си се уредил. - Евънс се изправи от дивана и се приближи до него. Двамата се здрависаха, а след това и прегърнаха. Връщаше го много назад в миналото, когато бяха неразделни. Те двамата и още няколко човека.
- Не сме се виждали откатко...
- Откакто напуснахме училище и след това ти реши да последваш мъгълската си същност, без да смяташ за нужно да пишеш или да се обадиш. - същият си беше.
- Още тогава проведохме този разговор. Ти не беше съгласен, реши, че допускам грешка.
- Може би съм грешал... Лъскава кола, лъскава къща, име което значи нещо в този свят...
- Какво те води тук, Колин? - попита Ръс, сипвайки по чаша уиски. Предполагаше, че срещата няма да бъде кратка, все пак имаха да наваксват половин живот.
- Имам предложение за теб. Свързано е с музиката. - усмивката от лицето на Евънс изчезна и той придоби сериозно изражение.[/b]
- Вече си имам работа. Обичам я, доходоносна е, каквото и да ми предлагаш, боя се, че ще ти откажа. - подаде чашата към приятеля си.
- Ти обичаш децата, нали? Почти колкото музиката?
- Така е. Но ти как го разбра?
- Е, обичам да проучвам хората.
- Следил си ме?
- Може и така да се каже.
- И все пак няма да ме върнеш в Дурмщранг. Далече ми е, а и това място винаги ме е подтискало.
- Става дума за Хогуортс.
Очите на Ръсел едва не изскочиха от орбита си. Навремето Колин Евънс не изпускаше да злослови по адрес на британското училище и постоянно разправяше как, ако се дуелира с когото и да било негов възпитаник, ще го помете с един удар.
- Да, сега съм там. И имаме нужда от лектор по музика, нали разбираш, за да разчупим малко традициите. Та, като разбрах с какво се занимаваш - напълно подходящ си.
- Не мога да си оставя задълженията тук, съжалявам.
- Няма и да се налага. Само няколко лекции в годината, даже не ти трябва да живееш в замъка. Просто ще отскачаш от време на време.
- Няма да си тръгна, докато не се съгласиш.

********************************************************************************
**********

Говореха си цели четири часа. Колин се бил развел, имал близнаци, бившата му била най - голямата кучка която може да съществува, преподавал История на Магията в Хогуортс от тази година, все интересни неща. Ръсел пък му сподели как е преследвал неуспешно кариера като джаз изпълнително, но за сметка на това в ролята на продуцент е един от най - добрите, нямал време и желание да създаде семейство, въпреки че годините си минавали.
Изпиха цялата бутилка, наред с няколко кафета, когато най - накрая Харис прие предложението. Дали защото наистина искаше да разнообрази малко или под влиянието на алкохола, не знаеше.

********************************************************************************
**********

Годината в Хогуортс не се оказа толкова приятна за него, колкото се надяваше. След като Колн го бе принудил, буквално, да пристъпи в Хогуортс, повече не го потърси. Ни вест, ни кост от тоя човек, а Ръсел...Ръсел не се справяше много добре като преподавател. Винаги си беше представял, че ако говори пред аудиотиря за своята страст, ако запознава хората с тънкостите на изкуството наречено музика ще е лесно. Уви.
Светът, в кийто попадна се оказа едно много, ама много мрачно. Почти на никого не му беше до учене, всички шушукаха и говореха за предстоящата война. Кой чул от родителите си това, кой чул онова... И използваха незадължителния предмет на Харис за да се събират всички на едно място и да обсъждат точно тези теми. Което него го натоварваше много. Затова и обмисляше да това да бъде първият му и последен престой в замъка.

********************************************************************************
**********

- Господин Харис, смятате ли да се връщате в Хогуортс? - някакъв непознат, студен глас звучеше от телефона. Магъосник да използва подобно средство за комуникация? Стига бе!!
- М-м-м, не. Не мисля. Имам усещането, че не мина много добре.
- Разбирам Ви напълно. Вижте, казвам се Джеферсън и ще бъда новият директор. Имам предложение за Вас.
- И все още си мисля, че не съм заинтригуван. Но ще Ви изслушам, господин Джеферсън.
- Става въпрос за предмета Мъгълознание. Освободи ми се място и ще се радвам, ако Вие го поемете. С вашия опит живеейки в двата свята... Мисля, че може да бъдете полезен. Ще си имате кабинет, далеч по - добро заплащане.
- Мм, нека се срещнем и тогава да говорим. Но Ви предупреждавам, че съм скептик.

********************************************************************************
**********

Излезе от срещата си с Майкъл Джеферсън в някакво странно състояние. Защото дори не разбра как бъдещият директор го е накарал да поеме поста. Беше ту убедителен, ту не, Ръсел знаеше, че Хогуортс ще е едно от най - малко безопасните места и въпреки това си бяха стиснали ръцете. Умението на тоя човек да убеждава беше впечатляващо, а и... Абе, да си признаем, Ръсел Харис продължаваше да се вълнува от завръщането си сред "своите". Искаше да преоткрие себе си, ако може и да помогне на децата да опознят прекрасната страна на немъгълите, както и да разбере какво се случва с Колин. Мисълта, че нещата около него не са окей не го оставяше на мира.



Допълненя: - спокоен характер, почти няма нещо, което да го изкара от нерви
- обича луксозният начин на живот
- не е използвал магическата си пръчка от двайсет години
- облича се само и единствено в костюм, сигурно има сто различни
- смесена кръв
- 38 годишен, макар че трябва да се подразбира
- пуши по кутия и половина на ден
- постоянно е по партита и концерти
- обича да пътува и да открива нови места
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 22 2018, 19:14
Post #9


Ръководител на Рейвънклоу, Преподавател по Древни Руни
Group Icon

Group: Ръководители
Posts: 118
Joined: 8-November 09
Member No.: 11641

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Рождена дата/Зодия: 02.02/Водолей
Патронус: Кошута
Способност: Елементаристика (Вода)
Skype:
Пол:Момиче





Хела Торел
професор по Древни Руни

(IMG:https://i.pinimg.com/236x/ba/c1/31/bac1319e0ec4e86eacb37fb64fba6f76--turquoise-eye-makeup-chameleons.jpg)

27, ама не точно... добрата хидратацията прави чудеса с кожата на 60 годишните.
Косата ѝ преминава от светло синьо до тъмно зелено. Очите ѝ се движат в същата гама.
Висока е 1,75 и кожата ѝ е изключително бяла с оттенъци на синьо.
Почти не се храни. Не усеща вкуса на храната, приема я по задължение. Има слабо обоняние. Пие изключително много вода, като тя има приятен вкус и силен аромат.
Почти не усеща студ и през зимата носи изключително тънки дрехи. Жегата я изтощава изключително много.
Може да не носи навсякъде пръчката си, но ножче за резбоване - задължително. Види ли дърво веднага се захваща да дялка фигурка или да дълбае изображение. Изключително добра дърворезбарка.
Не е строго религиозна, но вярва в скандинавските богове. Местата, които обитава често имат фигурка на Хела.
Често блуждае в пространството си. Мислите ѝ се отвличат лесно и обича да стои във фантазиите си. Това често я прави непохватна.
Мудна е и е трудно да се съобразява с начина, по който тече времето.
Отдава ѝ се да се занимава с руни и билки, с магиите е малко нескопосана.
Бивша възпитаничка на Хогуортс. Била е в дом Рейвънклоу. Завършила със сравнително добър успех.




Каресуандо и Каресувато. Две различни села, намиращи в две различни държави. Едното в Швеция, а другото във Финландия. Близо едно до друго, но всъщност толкова далечни.
Реално нямаше разлика между хората, които живееха на двете места, нито между сградите или пък търговията. Говореха се едни и същи езици, вярваха в една религия, спяха под едно и също небе ... само реката ги разделяше.
Монио бе отговорна за разделението. Въпреки мостове и плавателни съдове, жителите на двете места усещаха студенината, която стоеше между тях. Като стена, в която се сблъскваха всеки пък, като стена, която им пречеша да установят близки взаимоотношения с другия бряг. Имаше едно чувство на страх, което витаеше в сърцата им, а тези хора не ги беше страх от нощта, беше ги страх от удавяне.
Говореше се, че който премине от другата страна да търси любов - сърцето му ставаше на лед. В гърдите се промъкваше болка, заради която изчезваше цялото щастие от света и единствено нежната студена прегръдка на реката бе единственото спасение, в което повличаше и своя любим.
Една жена обаче бе оцеляла. Историята ѝ така и не бе разказана, за да излезе наяве.

Хела бе израснала в скромен дом до брега на реката само с майка си, без да говорят за бащата, който никой не помни и никой не е виждал. Беше ѝ забранено да ходи от другата страна на реката, но сякаш и тя не изпитваше желание да любопитства. Предпочиташе да прекарва време в градината, сред малкото растения, които можеха да оцелеят на този унищожителен климат или пък във фантазиите си, където бе винаги топло и магическо. Това което обаче бе нейната стихия и единственият спомен за баща ѝ бе дърворезбарството, а реката бе мястото, където оставяше всичко лошо.
От малка си играела с фигурки с лицата на стари божества. Разглеждала ги с интерес, изучавала формите им, а първото, което докоснала, дало името ѝ.
Богинята на смъртта. Тъжно име, носещо тежа поличба, повличащо със себе си цветове като сиво и черно, а лицето ѝ бе като снега, косите ѝ - като реката, разделящи двата града. Трудно бе такова дете да бъде скрито от очите на хората. Синкавата ѝ коса и бистрите очи щяха да разприказват населението и въпреки, че някои от нощите бяха дълги и прикриващи, то дните през юни и юли можеха да се превърнат в изобличаващи. Майка ѝ се принуди да търси билки, с които да боядисва косата на малкото момиче, а с пудра добавяше цвят на лицето ѝ. Да, хората там бяха бледи, но синкавата кожа, проблясваща като на морско създание, не бе нещо типично.
Малкото момиче обаче така или иначе не бе заинтересовано от външния свят, предпочиташе да прекарва повече със себе си. Да се отдава на изкуството и да изобразява фантазиите в главата си върху дървото. С годините бе станала наистина добра, дори не искаше да ходи на училище, за да може да се занимава с дърворезбарство. Печелеше добре. До толкова, че една от новооткритите църкви беше поръчала големи иконостаси.* Добре, че Хела не им каза, че вярва още в стари божества.
Вероятно именно тази вяра бе проявила ген, който се криеше в кръвта на нейните прародители.
С навършването на единадесет години, тя получи писмо, което ѝ казваха, че е магьосник, докато реката ѝ нашепваше и нещо друго.
С годините шепотът ставаше все по - силена, все по - ясен, докато в един момент реката заговори на език, който тя разбираше.

За първи път потопи стъпала във водата и я обзе чувство, което разтресе цялото ѝ тяло. Студът бе нежен, а течността докосваше кожата ѝ и се плъзгаше нагоре, докато не я накара да се потопи цялата. Очите ѝ виждаха всичко, беше бистро, а усетът ѝ бе по - добър от всякога. Задържаше дъхът си, но същия онзи глас, който я бе привикал ѝ каза да се отпусне. Тя вдиша и не се удави. Замахваше с ръце и крака да се придвижва и бе по - лесно, от колкото бе очаквала. Водата сякаш сама се подчиняваше на волята ѝ и позволяваше да се движи в нея. Чувстваше се безтегловна и свободна и повече от колкото някога е била.
- Здравей, Хела. - лице се образува във водата. Ту се показваше, ту се размиваше. На моменти и женско тяло биваше очертавано и една ръка се протегна сякаш напред, за да привика плъшливото създание по - близо. Момичето отвори несигурно уста, като се съмняваше, че ще погълне водата, ще се задави и звук даже няма да може да издаде. Течността обаче се плъзна през нея. Обгрижваше тялото ѝ и както можеше да диша през носа си, така и можеше да говори и да бъде чута.
- Здравей ...
- ...бабо.
- фигурата ту се размиваше, ту се събираше отново. Виждаха се само очертания, а цветовете бяха предопределени от водата.
- Бабо ли?
- Да. С доста пра- отпред.
- Ти ... ти какво си? Сирена ли си?

Нежен смях се разля наоколо и водата започна да вибрира и гъделичка. Хела бе завършила Хогуортс. Бе достоен възпитаник на Рейвънклоу и въпреки че бе до безбожие разсеяна, то поне бе слушала за някое друго създание. Речните хора и сирени знаеше, че обитават дълбините.
- Не. Аз съм пазител, а не обитател или консуматор. - пренебрежение се долови във вибрациите на водата. - Аз съм реката. Водата, която тече, вълненията, които се появяват, кислородът, който достига до рибите, студа, който се просмуква. Монио е името ми и аз съм нифмата, която обитава тази река и ти си моята единствена наследница проявила генът ми.
- Ами мама?
- Майка ти носи спомена за мен, както и нейната майка и нейната преди това, но никоя от тях не е знаела за това. Вероятно намесата на тоя баща - магьосника е събудил нещо в кръвта ти.
- Значи за това съм магьосница...
- Нищо ли не знаеш за себе си, дете?
- Явно ... не.
- очите на момичето блуждаеха.
- Не знаеш от къде чувстваш водата сигурна, не знаеш защо резбоваш, не знаеш защо се занимаваш с руни и билки, но можеш да използва и пръчката си.
- Ъмм...
- нямаше подходящ отговор за това и водата притъмня. Няколко пъти се удари в лицето на момичето и въпреки, че я докосваше нежно, но бе и някак назидателно.
- Майка ти какво е правила тези години?!
- Мисля, че не съм много добра с въпросите.
- С отговорите също не те бива.... Както и да е.
- изцяло оформено женско тяло застана пред Хела. Виждаха се очертания на зряла гола жена с пълни устни и бистри очи, а косата ѝ се виеше нагоре като водовъртеж. - От сега започва явно твоя истински живот, защото сега ще разбереш каква си. От части нифма, от части магьосник, ти имаш възможността да обединиш два различни свята, за това ще ти трябва сила ... а ти си слаба. - протегна ръката си напред и противно на всякаква логика, когато докосна тази на момичето, то усети допир все едно истински човек я докосва. Пръстите бяха топли, сякаш бяха събрали малкото налична топлина на дъното на реката. - Водата ще те пази и ще ти помага. Моли се на боговете, те ще те чуват, а когато имаш нужда, аз ще ти нашепвам. Ще можеш да извлича и оформяш водата, да я използваш, ще бъде твоя щит и оръжие. Внимавай това е най - непредвидимия елемент. Тя лекува, но смъртта, която причинява е бавна и мъчителна. - протегна и другата си ръка и я допря до челото на Хела. - Само че ще ти взема и нещо. Аз съм причината поради, която хората се давят. Дъщерите ми се отдаваха на любовта си към мъже, а не към реката и океана и тяхната любов бе наказана. Аз убивах техните любими и от скръб след това, децата ми идваха доброволно в прегръдките ми, търсейки спасение. Ти не търсиш спасение, за това те награждавам, но отнемам любовта ти. Сърцето ти ще е лед, който никой няма да може да разтопи само страстта към изкуството ти, ще те топли.

Болката в гърдите ѝ бе рязка, а с теглото на леда и до днес не бе свикнала.





* заради много работа покрай църквата, по навик на моменти драска лика на Иисус наляво и надясно.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 24 2018, 7:07
Post #10


Библиотекар
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 197
Joined: 4-September 17
Member No.: 17647

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Отличителни Белези: висок, рус, красив и синеок
Рождена дата/Зодия: 31/10, Скорпион
Патронус: Джак Ръсел Териер
Способност: Телекинеза
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Историк
Пол:Момче





Колин Евънс

(IMG:http://i63.tinypic.com/21o8xaq.jpg) (IMG:http://i67.tinypic.com/sdl0ki.jpg) (IMG:http://i66.tinypic.com/21mu3h2.jpg)

Michael Fassbender

Възраст: 39 (31 октомври; скорпион)

Професия: историк, книжен плъх

Преподавател по История на Магията; Библиотикар
    Досие:
Външен вид: Висок, строен, добре сложен. Малко над 1, 80м., около 80 кг. Красив, рус и синеок. Това стига ли ви? Не? Разбира се, че не. Ще се върнем малко назад тогава - предимно рус и предимно синеок. Понякога може да е лееееко тъмнокос - в карамелените оттенъци на кестенявото. Синеок, по принцип. Понякога очите му са пъстри. Всичко зависи от светлината. Задължително усмихнат. От едното ухо, та чак до другото. Твърде често небрежно рошав и елегантно неизбръснат. Но и така ще го харесате. Непретенциозен към дрехи. Костюми, ризи, вратовръзки, тениски, джинси, спортни екипи, мантии, наметала - каквото удобно има под ръка, това облича и обува. Носи часовници. От аксесоари не разбира много-много, но обича часовници. Носи очила - само когато чете и/или пише. Отказва да свали брачната си халка, въпреки че е разведен. Няма татуировки и белези по тялото си.

Характер: абсолютно спокоен и уравновесен. Повечето неща и хора не ги приема на сериозно. Само работата му е изключение тук. Обича да се забавлява - шумно, по много и в големи компании. Обича и жените. Много ги обича и да са по много, ако може и наведнъж. Има особения навик да проучва хората, които са му направили впечатление - без значение дали има намерение да завързва по-приятелски отношения с тях или не. Прекарва всяка свободна минутка в четене - книги, списания, вестници... каквото и да е.
Безобразно разхвърлян и неподреден. В никакъв случай няма да остави стаята си мръсна и непочистена, разбира се, но просто мрази да подрежда, прибира и сортира. Има изкривен и едва четлив почерк.

История: нечистокръвен. Макар че не е напълно убеден в това. Роден и израства в Кардиф, Уелс. Учи, завършва и специализира в Дурмщранг. Винаги е бил увлечен от историята. Занимавал се е известно време и с магизоология и отварителство, но съвсем за кратко - по-скоро по необходимост, отколкото по собствено желание. Сумарно има зад гърба си 15-годишен стаж като историк. Няма н и к а к ъ в опит като преподавател, затова и не знае как точно да се държи като такъв. Обещал е на Парфит да импровизира. Пътувал е по целия свят, по научни експедиции, изследвания и археологически разкопки. Има силен афинитет към Австралия и Хавайските острови.

Успява да изкара само една година като преподавател. Осъзнава, че ИЗОБЩО не го бива в това. Не може да налага контрол и дисциплина над учениците, някои от които дори изобщо не го приемат като възрастен. Подава си оставката през май, 2021, но Феликс Парфит го увещава да остане в училището, макар и на друга позиция. Приема. Библиотекар би било добро попълнение към автобиографията му. Скоро след това обаче Парфит напуска училището и Колин се чувства излъган и подведен.

Допълнително:
    * има по-малка сестра, Катрин
    * семейно положение: разведен, има две деца - близнаци, бивша съпруга: Елинор да-върви-на-майната-си Евънс (четири месеца гаджета, две години брак, развод)
    * има фобия от пингвини
    * има домашен любимец - куче (джак ръсел териер, на име Пончо)
    * пуши (би запалил цигара и в час, ако е много на зор за тютюн)
    * невъобразимо капризен що се отнася до храна
    * което не важи за алкохол, там не подбира
    * обича да пее и танцува (второто само когато никой не го гледа)
    * не може да готви, но би искал да се научи
    * няма да ви запомни рождения ден
    * любим цвят - черно и синьо
    * НЕ може да лети с метла
    * пие ужасно много кафе
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Oct 9 2018, 18:36
Post #11


Ръководител на Слидерин, Преподавател по Отвари
Group Icon

Group: Ръководители
Posts: 102
Joined: 15-September 17
Member No.: 17673

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Трезор:
Отличителни Белези: Хиперактивен
Рождена дата/Зодия: 01/02 - Водолей
Патронус: Полярен вълк
Специализация/Професия: Лингвист / Древни руни / Отварител
Пол:Момче





АЙВС МАКИВЪР
/Yves Maciver/


34-годишен чистокръвен ирландец
Голуей, Ирландия
Учител по отвари

(IMG:https://i.imgur.com/44RYSAs.jpg) (IMG:https://i.imgur.com/uM4GISO.jpg)


Той беше една голяма усмивка. Сега е по-скоро една заучена такава, която по навик се появява на лицето му, но някак все не достига до очите му, които преди грейваха в яркосиньо, а сега остават спокойни и светли, без нотка на по-дълбока емоция. Косата му е все така разрошена и тъмна, но лицето му вече не е гладко избръснато, защото има нужда от сериозността, която късата брада му придава. Иначе кой знае колко лесно ще е да се плъзне обратно към онова разсеяно момче, което беше.

Но всяко момче някога пораства и се намира, а за Айвс този момент беше дошъл. След изминалата учебна година осъзна, че се налага да погледне на света с по-сериозно око, колкото и трудно да му е това. Хиперактивен по природа, но с изключително лек и спокоен характер, в началото му беше трудно да осъзнае колко тежка е обстановката. Събитията най-после достигнаха до сърцето му и всяха смут в него, заради което той най-после възприе поведението на възрастен човек и присъщите му отговорности.
И все пак си остава дружелюбен и закачлив към околните (да е друго му беше непривично) и все така се старае да внесе малко светлина в ежедневието им. В тези мрачни времена всеки има нужда да му е светло. Досега му беше лесно да се държи по един и същи начин с всички, но сега вече носи отговорност за защитата на всички ученици в замъка и задачата става все по-трудна. И все пак не спира да е приятел на всички, било то малки или големи, защото кой няма нужда от приятели в тези смутни времена.

***

До миналата година беше рунолог.
От тази - учител по отвари.
През лятото се беше отворило място за обучение в областта в Научната гилдия и той без да се замисли се записа. Едновременно с това изкара и семестър химия в мъгълски университет, за да напредне в знанията си и наесен кандидатства за място на учител по отвари. Ще се чувства по-полезен така, а и поема повече отговорности, тъй като предметът е задължителен за почти всички ученици.
С вродения си пацифизъм в момента се специализира в лековити отвари, за да е подготвен за всяка ситуация. Заклинания може да хвърля и с пръчката и вярва, че тя би била по-добро оръжие, затова смята да научи и децата как да използват отварите като защитно средство, за да са подготвени на всички фронтове.



За РП с него:
• Хиперактивен е. Това непременно ще си проличи дори и в кратък разговор, постоянно ще шава, ще потропва или ще крачи насам-натам. В часовете също няма да стои на едно място.
• Мъгълофил е. Отлично познава и двата свята, даже преди години е завършил мъгълски университет.
• Старае се да се държи еднакво и с колеги, и с ученици. Също винаги е готов да изпие по едно с тях.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Dec 24 2018, 17:55
Post #12


П-л по Мъгълознание, Лечител в Хогуортс
Group Icon

Group: Преподаватели
Posts: 63
Joined: 18-October 17
Member No.: 17771

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на Герой:
Трезор:
Отличителни Белези: Лошо настроение
Рождена дата/Зодия: 11.11/Вълк
Патронус: Кон
Способност: Върколак
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Лечител
Facebook:
Skype:
Пол:Момче





2:35 ч.

В стаята беше сумрачно, ако не броим лампата за четене върху бюрото, която осветяваше единствено плоската му повърхност, но лицата на хората, седнали от двете му страни оставаха в сянка.
- Как така е изчезнала? - в гласът се долавяха едновременно изненада, объркване и паника. Новината бе притеснителна. Опита се да запази спокойствие и да мисли трезво. Трудно беше. Все по-често изчезваха хора. Сега се бе случило с нейна подчинена.
- Ако знаех как е станало, нямаше да е “изчезнала”. Щях да кажа, че е отвлечена, убита... Факт е, че я няма.
- Да, факт… Благодаря, че ми съобщи.
- Трябва да изпратим друг на нейно място.- напълни чашата си с вино. - Някой, който няма да изчезне.
- Имаш ли предложения?
По масата се плъзна тънка хартиена папка без каквито и да е надписи по нея. Жената я взе бързо, опитваше се да не издава нежеланието си да се лиши от още един лечител. В такива времена всеки кадър бе ценен. Погледът й се прикова в съдържанието на

- Сигурен ли си? - постара се да скрие изненадата си.
От снимката на първата страница я гледаше тъмнокос мъж с остри черти и ясно изписани скули, покрити с тъмна брада. Широката му челюст бе стегната, светлите очи се взираха в нещо отвъд обектива. Дори на снимка се долавяше нещо тъмно в него, някаква скрита тайна. Напомняше й повече на хищник, отколкото на човешко същество. Ви.
- Занимавал се е предимно с лечение на деца, нали?
- Да, но това беше преди… Вече не.
Тъкмо се запита дали е редно да споделя тази история, когато отгърна на следващата страница и видя изрезката от вестника.
QUOTE
Младо семейство е било нападнато от вълци.


Хищниците са нападнали неочаквано туристи, докато са били на къмпинг в планината.
Единственият оцелял е Виторио Вердадеро, който е бил приет в болница в критично състояние. Лекарите все още се борят за живота му, като не дават големи надежди. Съпругата му и двете им деца не са имали неговия късмет. Всички жертви са били разкъсани безмилостно от гладни животни.
Ловец случайно попаднал на кървавата гледка и се обадил в бърза помощ. Събира се хайка за вълци. Не излизайте в района на инцидента.

Повдигна изрезката срещу събеседника си.
- Знаеш?
- Естествено.
- Няма да се съгласи.
- Това е заповед за назначение, не е молба. Освен това има и още.
Разбира се, че имаше и още. Все пак бе забелязала засекретената част от досието. Никой не се губи за десет години просто така, а щом от Министерството са се погрижили действията му да си останат в тайна, значи и те бяха замесени по някакъв начин. Внезапно започна да се чуди кой на кого прави услуга и защо въпросното назначение трябва да се обсъжда в толкова късен час.
-Виж следващата страница.
е правил през последните години.
Знаеше, че след като се върна на работа сам бе пожелал назначение в близкия изток, където се водеха военни действия. Предполагаше, че причината е смъртта на семейството му. Бе тръгнал по дирите на смъртта си. Безуспешно. Не го бе интересувало, че ще е сам сред мъгъли. Явно през това време не си бе служил само с пръчката си и лечебните заклинания.
-Разбирам. - ясно защо изборът бе паднал върху него. Каквото и да се бе случило на предшественичката му, той нямаше просто да “изчезне.



•••

7:20ч.

Събуди го внимателно докосване по рамото, щом отвори очи установи, че пак е заспал върху бюрото си, докато е работил. Подуши кафе.
- Ставай, Ви. - чашатa с гореща течност се оказа изкусително близо до ръката му.
- Добро утро и на теб. - сещаше се за доста причини шефът да ти дойде на крака и нито една от тях не беше приятна.
- Имаш ли достатъчно отвара? - май не го питаше за кафе.
- Директно на въпроса, а? - обаче и сам не беше сигурен какво се брои за достатъчно.
- Отговори ми!
- Да, предостатъчно. Вече ти казах, че нямам нищо общо с…
- Събери си багажа.
Не му връчи билет за екскурзия, значи не го изпращаше на почивка. Протегна ръка към чашата с кафе и се опита да осмисли какво точно бе чул. Да си събира багажа. Горчиво. Но е свикнал. Силно. Кафето, де.
-Нямаш право, ще подам жалба… - ето, че се беше събудил.- Онова нападение дори не беше в моя смяна!
- Отиваш в Хогуортс.
Замисли се за момент, но нямаше спомени в Иран да е имало такъв град. Освен това да го връщат на фронта, за да спасява мъгъли отново… толкова скоро след като се върна бе лудост. Нямаше да го направят. Хогуортс. Нова глътка кафе. Просветление.
- Замъка?
- Точно там.
- Но там е пълно с деца, а аз се върнах от фронта преди няколко месеца.
- Значи имаш опит. Ще се справиш.

Ще се справи. Ясно е. Като пълна луна. Като една проклета



User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post

Closed TopicStart new topic
2 User(s) are reading this topic (2 Guests and 0 Anonymous Users)
0 Members:

 



- Lo-Fi Version Time is now: 5th April 2020 - 3:12
Skin arobase by Forum informatique