IPB

Welcome Guest ( Log In | Register )









> Герои на Преподавателите - 33УГ
post Mar 30 2017, 12:43
Post #1


Фермер
Group Icon

Group: Root Admin
Posts: 5355
Joined: 6-March 10
From: а Δ
Member No.: 14480

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Дом на героя:
Отличителни белези: Множество татуировки.
Рождена дата/Зодия: 18/01 Козирог
Патронус: Дракон
Способност: Зоомаг(вълк)/Регенерация
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Черни Изкуства
Facebook:
Discord:
Пол:Момиче





Всички настоящи Преподаватели, могат да намерят описанията си от миналата година - ТУК.
МОЛЯ не копирайте директно предишното си описание, а го развийте адекватно, в зависимост от това, което ви се е случвало.
Не забравяйте да се съобразите с ВЪЗРАСТТА НА ГЕРОЯ СИ - ТУК, защото и вие, като учениците сте пораснали.


___________
Феликс Парфит
- Директор на Хогуортс;
Проф. Люк Уолфлауър - Зам. Директор на Хогуортс; Ръководител на дом "Перигрин"; Професор по Отвари;

Проф. Гидеон Блейк - Ръководител на дом "Грифиндор"; Професор по Трансфигурации;
Проф. Айвс Макивър - Професор по Древни Руни;
Проф. Лука Леброн - Ръководител на дом "Слидерин"; Професор по Пророкуване;

Проф. Джейсън Дрейк - Професор по Летене; Куидичен Съдия;
Проф. Катя Фьодорова - Професор по ЗсЧИ;
Проф. Маджамбу Еломбе - Професор по ГзМС; Пазач в Хогуортс; Ръководител на дом "Хафълпаф"
Проф. Колин Евънс - Професор по ИнаМ;
Проф. Одеса Хелморн - Професор по Вълшебство;
Проф. Реджина Морган - Професор по Аритмантика;
Проф. Франческо Руполе - Ръководител на дом "Рейвънклоу"; Професор по Астрономия;
Проф. Шиндаж Ферер - Професор по Билкология;
Проф. Ерида Тунглид - Професор по Мъгълознание;

___________
Виторио Вердадеро - Лечител в Хогуортс;
Доли - Домашно духче в кухнята на Хогуортс;

__________
Дебелият Монах - дух бродник на дом Хафълпаф
Сивата Дама - дух бродник на дом Рейвънклоу
Кървавият Барон - дух бродник на дом Слидерин
Сър Николас де Мимси-Пропингтън - дух бродник на дом Грифиндор
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
2 Pages V  1 2 >  
Closed TopicStart new topic
Replies(1 - 19)
post Mar 30 2017, 14:01
Post #2


Настоящ приключенец, бивш директор на "Хогуортс"
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 554
Joined: 10-October 13
Member No.: 16415

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Дом на героя:
Отличителни белези: Дълга бяла брада, вместо пръчка ползва жезъл.
Рождена дата/Зодия: 18/07; Рак
Патронус: Грифон
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Международно магьосническо сътрудничество
Пол:Момче





Феликс Аристиъс Тайри Олмхауър Парфит

(IMG:http://hogwartsbg.com/bookmoron/felix_small.png)

Бивш възпитаник на Слидерин; Бивш пратеник на МнМ
Деветдесет и една годишен; Директор на Хогуортс


Гледаш го – стар. Бяла брада, много бръчки по лицето и ръцете, петна по кожата, подпухнали клепачи; сини, но леко мътни очи и още разните му там други белези, които всеки един човек на над седемдесет години притежава. И си казваш, че едва ли има по-малко от пет имена, че е преживял много и че най-вероятно е пълно куку. Сигурно никога не си бил по-прав. Феликс Аристиъс Тайри Олмхауър Парфит не е някой, с когото да се бъзикаш. И тук е мястото да ти кажа защо.

Всичко започна на 18 юли през далечната 1928 година. Тогава се роди едно малко детенце, някъде из шотландските хребети, което имаше толкова много лели, чичовци, стринки и даже двама родители, че просто нямаше как да остане с три имена. Всеки дари по нещо от себе си, така че името му да е толкова дълго, че при печатане да са нужни два реда само за него. Майка му определено не одобряваше това, тъй като то можеше да доведе до значителни проблеми, когато един ден малкият Феликс станеше пълнолетен и всички магьоснически медии започнеха да говорят за него, ала баща му твърдо отстояваше мнението, че семейството е по-важно от разните ти там мед-и-и и други подобни. Стигна се до консенсус и момчето не получи всичките имена, които наброяваха осем, а броят им „драстично” падна на пет. Друг е върпосът колко много време му отне на самия Феликс да ги запомни, предвид факта, че се научи да говори чак когато стана на четири, ала това не е обект на нашето внимание сега. Нас ни интересуват другите факти, които са много по-интересни от това, кой кога се е научил да говори. Ето например нещо, с което малко хора биха могли да се похвалят: Феликс Парфит беше много спокойно дете (толкова спокойно, колкото е един охлюв, отиващ на лов за листа). Разбира се, случваше се и евентуално да побърка родителите си, ама най-често беше с въпроси или с някоя счупена саксия, в която майка му беше садила билки от хиляда и една нощ. Проблемите дойдоха, когато момчето получи писмото си за Хогуортс – доста трудоемко беше да го осъзнае, а веднъж щом го осъзна, животът му прие коренно различен вид – от биволското спокойствие на хлапето, което никога не събаря столове и саксии, той се превърна в най-хаотичното изчадие, тормозещо всичките си роднини до осмо колюно. Защо до осмо, ще попитате. Ами, защото всички живееха заедно. Подобно на много магьоснически семейства по онова време, фамилията Парфит не правеше изключение и се бе забутала в едни гори тилилейски, толкова надълбоко и високо, че бяха почти неоткриваеми. Къщата им приличаше на огромно дърво (понеже беше огромно дърво) и в архитектурата й имаше повече противоречия, отколкото в самия Феликс. Най-голямата нелепица бе, че вместо комин използваха един от кухите клони на дървото и от него ежедневно излизаше черен дим, който отиваше в небитието. Та, нека се върнем на Парфит, който, между другото, често си играеше на коминочистач и излизаше от печката, когато майка му я отвореше, за да я запали. За трите месеца, в който единадесетгодишният беше вкъщи преди да замине за Хогуортс, къщата (а и роднините му) нямаше как да бъдат същите – сринати завеси, счупени прозорци, кряскания и ритуални самоубийства на пухкавелници; пълен фарс, достоен за някоя радиостанция, която неохотно споделя пикантни истории за магьосническото ежедневие.

Подобно на къщата, която символично (и не) ще означаваме като Изтърбушения Дъб с Елегантна Аристократична Ложа (съкратено – ИДЕАЛ, а последното всъщност е холът им), самият Феликс Парфит беше най-голямото противоречие в семейството. Скъсаните му гащи привличаха вниманието на всички гарги от околията, които очевидно смятаха, че там е най-страхотното място за свиване на гнездо. Веднъж даже се наложи майка му да зашие една кръпка с метална нишка, понеже бе съблазнила разните му там гадинки, хранещи се с плат. Светлата му и ненормално чорлава коса рядко се вписваше в каквито и да е граници – нали знаете, както когато трябва да кажете на чужд език, че косата ви е къдрава или права. Е, той трябваше да изброи седемдесет разновидности на своята собствена прическа – всеки косъм си имаше собствено мнение и го бранеше дори след фрапантна пострижка. Дрехите, които носеше (и тук включвам красноречивите гащи), бяха толкова разнородни и несъчатаеми, че на средностатистическия наблюдател му се насълзяваха очите, когато гледаше жълтия домашен пуловер с яйце на него (въпреки че майка му поддържаше теорията, че това не е яйце, а е стилизирано сърце), комбиниран с яркочервени панталони и лилава мантия. Сякаш за да подсилят ефекта на цялото безобразно и разнородно петно, окултните семейни ценности нямаше как да не се намират на врата или на ръцете на Парфит, още откакто тръгна на училище. „Нека свиква” – казваше баща му. „Ще му се смеят!” – казваше майка му. А баща му я поглеждаше сурово и започваше лекция за това, как семейството е най-важното нещо и щом родителите му смятат, че трябва да показва принадлежност, значи това е така. Майката просто кимваше, мислено благославяше свекърва си и тихичко прошепваше, че не смята така.

Докато на Феликс му беше все тая. Всъщност не, не му беше все тая. Както знаем, хората винаги гледат да компенсират малките неща с големи. И съответно той притежаваше нисък ръст, ала егото му стигаше до небето, връщаше се, пак стигаше до небето и пак се връщаше (сигурно се чудите авторът не можа ли просто да каже, че е егоцентрик – еми, не, не можа). Та, още от деня, в който краченцето му стъпи в Хогуортс, Феликс Парфит знаеше, че ще бъде разпределен в Слидерин, тъй като пралеля му Мюриел му го беше предрекла, а всичко, което леля Мюриел предричаше, някак си намираше начин да пропука съдбините и да излезе наяве. Пралеля Мюриел беше закръглена, между другото. Толкова закръглена, че можеше да погълне целият ИДЕАЛ и това щеше да се отрази на талията й минимално.

С годините егото на Парфит намаля, за сметка на аксесоарите, които сякаш се множаха експоненциално върху главата му, и ръстът – той драстично наедря в трети курс, когато Гелърт Бегълуърти му удари един юмрук и накара отрочето на Парфитови да желае повече от всичко да е с две глави по-висок. Сами се досещате, че това направи всичките му дрехи два пъти по-малки от нужния размер и приятелите на Феликс уверено можеха да заявят, че той прилича на великан, облечен в дрешки за джудже. На майка му й отне време, докато най-сетне успя да му измайстори дрехи, които да му стават (а и да му харесват – т.е. да нямат нищо общо по между си), та дълго той ходеше като свръхизраснала гъска с голямо самочувствие сред учениците си. И все пак беше едно от най-надарените деца в училището и повечето му го признаваха (освен оня самозванец Бегълуърти, ама носът му беше натрит в седми курс, когато Парфит го би двукратно на дуел, ха). Магиите му се отдаваха неимуверно добре, теорията влизаше по магически начин в главата му и той представляваше нещо като ходеща читанка, която и на сън да бутнеш, ще започне да ти припява кога точно трябва да береш лунатиче и защо върколаците са опасни, както и какво ще се случи в идната седмица. Всичко му се отдаваше и той четеше като побъркан; същевременно намираше време да организира купони в общата стая на Слидерин и да саботира преподавателя си по билкология (ама той си го заслужаваше, пияницата му с пияница). В петата си учебна година постави рекорд за най-много спасени голове в турнир по куидич – цели 37! Повечето му съученици го обичаха, а останалите го мразеха. Нямаше средно положение. Ала той се чувстваше достатъчно добре, че да не обръща внимание нито на едните, нито на другите. Чак в седми курс започна да обръща внимание на един точно определен човек – любовта на живота си – Норея, ала обичта им беше толкова нелепа, че продължи цял живот.

Веднага щом завърши Хогуортс с отличие, взе изпитите си с отличие, чиракува с отличие и се отличи от останалите с отличие, той бе одобрен за работа в Министерството на Магията като пратеник и обиколи целия свят – все така разюзден във всичко, но все така влюбен в Норея, умен и хитър. Нямаше деца. Смяташе, че не му трябват малки дяволчета, които да отежняват положението му, нито пък изгаряше от желание да създава свои двойничета, които да правят света още по-изкривен ('щото той тъй или иначе не се движеше много правилно), ала за сметка на това се издигаше все по-нагоре и все по-нагоре и нерядко името му се мяркаше във вестниците, както и в мед-и-ите, както би казал баща му.

Водеше интересен живот – ако под „интересен” разбираме, че обикаляше безцелно насам-натам, изтърсваше някоя глупост, докладваше, правеше заключения за себе си (които обикновено гласяха нещо от рода на „Да.”) и обичаше съпругата си. От време на време се завираше в домашната си „лаборатория”, правеше разни изследвания, които оставаха само за него си, създаваше отвари и ги криеше, просто защото не искаше никой да знае на какво всъщност е способен. И като казах домашна лаборатория, мисля, че е време да обясня къде живееше след като напусна училище. Норея обожаваше морето, така че той съгради нещо като къща от миди на източното крайбрежие на Шотландия. Тя беше повече от претъпкана – вътре, освен стандартните мебели, имаше животинки, полтъргайст, духът на пралеля му Мюриел, която бе починала година след неговото завършване, магически часовници, саморазбъркващи се котли, седем допълнителни легла, които Парфит оставяше да левитират, когато усещаше, че им се иска, както и много книги, образуващи нещо като о(т)качен таван във всички стаи; той ги призоваваше с Акцио. Случваше се да перне Норея по носа и тя да му се разкряка, ала бързо й минаваше, а и той не й обръщаше внимание. Живяха така дълго време, защото не им се живееше така късо време. Нали знаете, че понякога искаш нещо, защото няма как да искаш другото нещо? Е, при тях беше точно така. Разговорите им изключително непринудени и неподправени. Норея почти всеки ден влизаше в стаята и казваше:
- Навън времето е слънчево, а Мюриел казва, че има буря, и ми крещи.
- Епа, що не я тресна по главата?
– дежурният въпрос на Феликс, който просто нямаше как да не зададе.
- Как да я тресна?
- С мозайката, дето ни я подари баба ти за за сватбата.
- Ама тя е призрак, бе.
- Е, нищо, нали си въобразява, че е жива.
- Да. Но е неучтиво...
- Аз ще я тресна вместо тебе.
- Добре.


И я тресваше. Ама така силно я тресваше, че някоя от мидичките се отронваше от мазилката на къщата, само за да застане пак на мястото си – недоволна, ама на мястото си. Всичко е добре, когато завършва добре.

Годините си течаха без да кажат едно здрасти, затова ще ги оставим да седят и да се гърчат в ъгъла, докато ние си разказваме историята, понеже така им се полага. Проклети да са! Норея си отиде една година преди Парфит да стане директор на Хогуортс, ала Феликс бе наясно, тъй като бе усетил, че това ще се случи скоро и двамата бяха говорили много дълго време, така че не му беше трудно да я преживее. Носеше сърцето й в сърцето си. След това... се случиха разни работи.

Парфит смени пръчката си с жезъл. Беше вече на преклонна възраст, а и духът на пралеля му харесваше мъже с жезли, понеже изглеждали по-достолепни, пък и той имал брада, пък и се обличал трагично, така че един жезъл щял да допълва гледката и да го кара да изглежда още по-величествено. И беше права, де, ама той Парфит изобщо не го направи заради нея, а по-скоро защото имаше нужда от някаква опора – силите не го бяха напуснали и още спринтираше без никакъв проблем, но в жезъла бе втъкал амулети и талисмани, които Норея му беше подарявала, така че нямаше как да не са постоянно край него. Имаше и някой-друг скъпоценен камък, които му помагаха да канализира магията си още по-добре, а и допринасяха за допълнителна доза светлинно шоу, така че той им се кефеше като малко дете на лампичка и го караха да подскача на едно място, когато виждаше магията да преминава през тях. Нямаше амбиции да става директор на училището за вълшебства, ала обстоятелствата се стекоха така, че след като Натаниел Крейд (льольо неден, щеше да види той) се представяше за него, Парфит не можа да остави Хогуортс на произвола на съдбата и реши да запази позицията си и да възвърне прежната му слава.

Макар и всичко да беше започнало добре и името на училището постепенно да се издигаше все повече и повече в магьосническите среди, винаги идва един момент, в който се чува много силно "ТУП". И дори да не го чуят всички, ехото от този звук кънти в ушите на някои и не им дава мира, особено ако характерът им е такава смесица от нелепости, като на Феликс Парфит. Дъртакът се справяше с длъжността си, няма две мнения по въпроса - беше от онези директори, които знаят какво се случва във всяка една точка на училището и това го караше да се чувства (донякъде) всемогъщ - все пак беше бивш слидеринец. С възрастта характерът му се бе смекчил и слидеринските качества у него постепенно замираха, ала все още се намираше някой-друг палавник сред тях, който да подсети за Парфитовото минало.

Проблем е, когато чуеш дори тихо "туп".
А това си беше по-скоро " Т У П ! "

Ученик, който не бе успял да спаси живота си - тъкмо когато Парфит се чувстваше толкова уверен и толкова на място; когато мислеше, че заклинанията на замъка биха предпазили всяка жива твар, в ушите му отекна онзи звук, който всеки е чувал при падение. Медиите избухнаха, цялото магьосническо общество скърбеше и за загиналия британец, и за убитата по грешка французойка. И виновникът бе Парфит - защото не беше съумял да направи така, че учениците да са предпазени, въпреки всичките усилия, които бе хвърлил с другите директори. Макар и трудно, той продължи напред с живота си, защото за скромните си деветдесет години бе научил, че такива неща се случват ежедневно. Усещаше вината в себе си под формата на ехтящо "туп" (което всъщност беше пулсът му), но някак това го караше само да бъде по-силен.
И по-решителен.
По-малко Феликс.
И повече Директор Парфит.

През следващата учебна година присъствието му в училището определено беше доста по-осезаемо - неведнъж беше забелязван да се скита с ученици из коридорите, да ги наглежда и да обсъжда с тях теми от всякакво естество - от магьосническото правосъдие до цвета на гащите си.

И макар да изглеждаше така, сякаш беше започнал да го дава по-свободно, нещата всъщност далеч не бяха такива - и това можеше да го потвърди всеки един член от преподавателския състав. Феликс бе на косъм да уволни един от професорите, имаше спречкване с друг, но правеше всичко това, защото знаеше, че на това училище му трябва твърда ръка. А твърда ръка не може да дойде от приблизително-деветдесет дядо, освен ако той не знае КОЙ е, КАКЪВ е и КОЛКО е отговорна позицията му. Историята се беше погрижила Парфит много добре да осъзнава отговорите на тези въпроси.



Допълнения – много, ама ще трябва да ги съкратим, че да не отегчаваме драгия читател:
* ВИНАГИ му е студено на краката, така че не се учудвайте, ако ви говори нещо сериозно и вмъкне изречения относно това;
* Строг е към учениците си, но помни имената на всичките и много ги обича;
* Вещ е в почти всяка област на магията;
* Изключително добър заклинател е, малко магьосници могат да се съревновават с него по това;
* Обожава шоколадови жаби и събира картичките от тях, вече има двайсет и шест пълни комплекта, всеки от които е допълнен от него с мустаци и тематични драскулки;
* Има верни приятели от преподавателския състав, но в повечето случаи разчита само на себе си;
* Родителите му са живи и живеят в ИДЕАЛ, където той често ходи да ги посещава;
* Обича лилаво;
* Много е разсеян, но винаги знае точно какво и как да направи;
* Мъгълофил е, което го кара да скърби още повече за инцидента от 30-та учебна година;
* Започнал е ежедневно да проверява защитните заклинания върху замъка и когато намери или измисли ново, да го прилага;
* Не може да търпи диментори и затова се справя с лекота с тях при нужда;
* Има шотландски акцент, който толкова много му напомня на вкъщи, че дори не се е замислял да го заличава;
* Внесъл е около тон шоколад в нужната стая и понякога се усамотява в нея.


П. С. Лилаво - нова информация.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Mar 31 2017, 8:13
Post #3


Завършил
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 511
Joined: 14-February 15
Member No.: 16629

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Патронус: Лъв
Способност: Земя/Огън
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Лингвист/Писател/Преподавател
Пол:Момче





- Ама … защо… - Блейк вече избързваше напред и бе ясно, че не искаше да обяснява. Минавайки през входната врата имаше надпис в стомана над вратата. “Decus et tutamen”.
- Tова какво значи? - попита момчето и логично. Любопитство, очаквай го от човек, който чете книги.
- Значи “Украшение или пазител”.
- Какво е това?
- Мотото.
- На кой?
- На рода ми.
- Те тук ли живеят?
- Не. Само аз.

Сега и ти.

(IMG:https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/38/4a/b0/384ab00b44f70be7eeed92bba0f9381a.jpg)


Гидеон Блейк
38 годишен чистокръвен магьосник от Нюкасъл, Англия, господар на имението “Domus autem angelus”
Писател и хуманист, търсач на истини и любител на стриптиз барове

***

Бивш лингвист в МнМ
Написал "Господ"


История

Роден в едно от най-старите семейства на Нюкасъл, Гидеон е третия брат от седемте деца на рода Блейк. На 11 е изпратен да учи в Бобатон и там изпъква със своята прозорливост, ум и любов към ближните си - както емоционална, така и интелектуална. На 14 спира да се връща в Англия за ваканциите и прекарва свободното си време в работа в различни градове във Франция, Италия, даже стига до Германия, където открива бирата. Заработва пари и при мъгъли и при магьосници, изгражда си добро мнение за немагическите хора въпреки, че е от стара чистокръвна фамилия. Завършва Бобатон с отличия и желание да продължи обучение си на Европейския континент в Хуманитарни науки. Изкарва магистратурата си в Германия и после въпреки триумф при Международния събор на хуманитарните науки, предприема пътуване в Изтока и изчезва*. Буквално никой не чува нищо за него години наред. Връща се в Англия едва след 8 години и се заключва в семейното имение около 2 години и написва книгата “Господ”, която издава и в магическия, и в мъгълския свят. Книгата смесва толкова разбирания и религии, че Блейк застава на международния подиум и в магическия и в мъгълския свят, неговите схващания за живота и религията стават основа за много научни трудове и множество спорове. В магическия свят, нещата обаче не стоят толкова добре, когато Блейк отказва да премахне главата за магия от книгата си, защото би нарушила цялостта на идеята му. Блейк е защитник на идеята, че мъгълите трябва да имат някаква известност за магическия свят около тях. Недоволно, Министерството го експлатира три години подред като лингвист. Блейк мрази позицията си, но не може да откаже работата и го преживява, някак, докато не долита писмо за преподавателска позиция, която да бъде заета от него през учебната 2018.

По някакви страшни и небивали пътища директора решава и да го направи ръководител на дом Грифиндор. Гидеон до тогава незнайки системата за обучение на Хогуортс се съгласява и това сигурно е началото на най-ужасната година в живота му. най-ужасните години в живота му.

Открива, че са му дали точно дома с най-добродушните демончета на света. Първата година първокурсник решава, че е добра идея да се дуелира с тогавашния учител по ЗсЧИ и Гидеон се спречква с Томас Оул още в началото на годината и това едва не му носи уволнението, а и подигравателните погледи на колегите му. През това време грифиндорци решават да му съкратят живота с възможно най-унищожителната си куидична година и до края на годината Гидеон трябва да се извинява за държанието на малките зверчета. От друга страна идеята му да заведе грифиндорци на цирк с него, спасява Гидеон от сигурна смърт. На края на годината решава да осинови Брендън Иглоу след като разбира в какви условия живее.

Още с началото на втората година нещата за дома тръгват на зле. Грифиндорци се обединяват в идеята да се само унищожат. Този път парада поема Стронгхолд, която още в началото на срока избива зъб на Торнс и ако това не бе достатъчен ужас за Гидеон, Торнс след това попада в Св. Мънго. Усещате ли как Гидеон започва да му побелява косата? И ако това не бе достатъчно, Фрей бе метнал Непростимо проклятие и ако не бе намесата на Том Оул, който Гид още гледаше отдалеч, то Фрей можеше да е навън на улицата. Запознава се отблизо с Дукейлиън Орсей, който също е трябвало да бъде част от Грифиндор.
Единствено успокоениена Гидеон е Брендън, който се държи на ниво и има само едно провинение за годината. Провинение, което включва и Аури Торнс, but no harm done there.

Малко отгоре, за да се знае:
*иска да изкара една спокойна ваканция с Брендън
*не яде много
*според едно велико правило*, не поглежда на колегите си освен като на колеги
*Не си изкарваш ******* там, където си изкарваш хляба
*Гидеон е третия брат от 9-членно семейство състоящо се от майка, баща, още пет братя и една сестра - всички намерени мъртви в имението му, когато Гидеон е на 23.

Описание


Типичен англичанин. Светло сините очи гледат с прозорливост и интелигентност, руса коса - къса или леко дълга - знае, че така или иначе му ходи, обикновенно обича да си оставя малко брада, носи костюми, ризи и светли дрехи като цяло. Има лека ценична усмивка, говореща за надсмешка над света и не винаги изглежда все едно слуша човека срещу него. Обича стриптиз клубове, йога и силно уиски. Привидно изглежда умерен и не желае да скача в нещо твърде бързо. Aко може да се измъкне от ситуация или работа, която не му харесва ЩЕ го направил. Подхода му към света е по-скоро да е колкото може по-невидим и се надява проблемите му да не го настигнат. Има завиден ум и интелект, особено аналитичен, но предпочита да го отприщва в особени злобни подигравки или да мълчание.

Езици


Английски, Немски, Френски, Италиански, Латински (придимно заклинания), Хинди, Китайски опростен, Мандарин, Японски, Бенгалски, Корейски и разговорен Тайландски. Леко може да псува на Български и Украйнски.

Религия


Агностицизъм, анимизъм, Асатру, атеизъм, бахайската вяра, Христаделфианци, конфуцианството, деизъм, друидизъм, дуализъм, Харе Кришна, индуизъм, хуманизъм, ислам, юдейство, митраизма, монотеизъм, мистицизъм, окултизъм, езичество, пантеизъм, политеизъм, сатанизъм, шаманизъм, Шинто, сикхизма, спиритуализъм, даоизма, Унитарианството, зороастризма, християнство и кодекса на джедайте.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Mar 31 2017, 11:48
Post #4


Преподавател по Билкология
Group Icon

Group: Преподаватели
Posts: 43
Joined: 30-March 17
Member No.: 17166

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Отличителни белези: Добро настроение
Рождена дата/Зодия: 30.07/Лъв
Способност: Съноведник / Зоомаг (Червена лисица)
Пол:Момиче





(IMG:http://media-cache-ak0.pinimg.com/736x/2e/ca/44/2eca446c82bfc7f91337bf71247bc680.jpg)
Шиндаж Ферер
34 годшина, бивша представителка на Грифиндор,
мъглородна, съноведник, лисица (по нрав и зоомагство)



Външен вид - Зелените ѝ очи са способни да пробият дупка в душата на всеки един лабилен човек, който не е способен да контролира нервите си. Бившият ѝ приятел обожаваше плътните ѝ устни, но мразеше "големия" ѝ нос. Покрай него го намрази и тя. До преди тридесетата си годишнина беше с дълга коса, но преди известно време реши да я махне, защото започваше да и пречи все повече и повече. Привидно висока и стройна и въпреки това рядко можете да я видите с крайно официални дрехи. На сватбата на една от най-добрите си приятелки, беше отишла така. Модата не влиае на начина, по който ще изглежда. Френските черти по лицето ѝ са силно забележими, кръглото лице, скулите и леко щръкналите уши са не само част от външния вид, но и от характера, защото...

Характер - ...колкото и да не го иска, винаги чува всичко. Било то директно, заради повече от перфектния си слух, или заради дипломатичните си отношения с хората. Болезнено откровена, готова е да си каже абсолютно всичко в очите на някого, без дори да трепне. Мрази да бъде лъгана и затова често понякога злоопотребява със способностите, които е развила, за да разбере истината без да оставя следи за действията си. Вярва, че отварите и билките са в пъти по-силни от заклинанията, затова и никога не се е концентрирала върхи по-сложни заклинания. Много приятелски настроена, винаги готова за нови запознанства, но някой не ѝ ли направи добро първо впечатление, трудно може да се издигне в зелените скъпоценни камъни на Шиндаж. Обожава да се захваща с нови занимания, но винаги гледа да довършва всичко започнато. Точно заради това няма време почти за нищо. Любопитността ѝ на няколко пъти за малко да я убие, но по-често вместо да ѝ пречи - помага. Авантюристка ѝ натура винаги изпъква над всичко и е готова да замине за другия край на света, ако ѝ е обещано нещо вълнуващо.

История - Растението шиндаж не случайно се казва така. Отрикто съвсем наскоро, то носи името на своята откривателка – Шиндаж Ферер. Родена в един горещ понеделник в сърцето на Флоренция. Майка ѝ е шивачка, а баща ѝ ковач, последното нещо което са предполагали е, че дъщеря им ще стане специалист в отварите. Точно така, отварите. След напускането на Хогуортс специализира Отвари, но голямата ѝ страст до ден днешен остава Билкоголията. И Ецио. Но с Ецио всичко приключи, а тя вече го преживяваше. Просто 9 годишна връзка не се забравя току така.
Не веднъж канена да работи в министерството, тя отказва, защото това за нея е безсмислено. Да стоеше в офис и да описваше растения или ралзични ефекти на отвари? А не да отиде в някоя амазонска джунгла и там да легне на земята, затънала до уши в мръсотия, в търсене на нещо ново. Едното нещо без което тя не можеше, бяха предизвикателствата и "невъзможните" неща. Нямаше невъзможно. И това го доказа на всички, когато на 27 годишна възраст за пръв път откри крехия шиндаж, движещ се бързо по земята в една малка горичка в Испания. След няколко часово преследване и криене, тя успя да го хване, а то сякаш искаше да бъде открито, защото в моментът в който тя го докосна, то се отказа от бягането и се остави в ръцете на младата дама.
В подобна на описаната горе случка, беше на броени сантиметри от най-голямия крехкостеблен пискливец, когато патронусът на Ерида беше се беше появил и улпашил целта ѝ. За един момент и се искаше да я убие, но сърцето ѝ, по-топло дори от най-горещият пъклен огън, бързо омекна, когато чу съобщението на старата си познайница. Магипортира се бързо на улицата пред дома си, преоблече се и след това право в Хогсмийд. Не знаеше че приятелката ѝ преподава в училището. Преди години заедно са ходили на лов за пача трева, когато и двете се убеждаваха взаимно, че им трябва за специални отвари, доакто не се опознаха и установиха, че всъщност е за медовина. Смесиха двете рецепти и се получи най-невероятният елексир, който бяха опитвали.
Тунглид вече чакаща на една от масите в Трите метли, бе грабнала чаша медовина в ръка. Нещо наистина не беше наред. След дългите обяснения как полтъргайстът Гам я е локализирал с плаховита точност в Англия, решава да си замине за Исландия и там да си изследва корените. Тя отново предложи на старата си приятелка по запои да се присъедини към останалите преподаватели в Хогуортс след тази учебна година. Говорила е с директор Парфит, и въпреки това, че е не е специализирала Билкология, щом Ерида я е предложила, всичко било наред.
Шантавата дружка на Шиндаж знаеше, че тя не може да откаже такова нещо. Това са толкова запознанства, контакти и нови преживявания, които тя за нищо на света не би изпуснала. И ето я сега, няколко месеца по-късно, стяга багажа си за заминаване към Лондон. Този път е решила да пътува по мъгълски и силно се надява да устои. От много време не беше правила едно пътуване просто с нормално за нормания свят превозно средство.

Допълнително за нея:
- обожава медовина
- пуши
- има изключително красив глас
- подарява Юнтин на директор Парфит при пристигането в училището
- още преди да напусне границата с Франция се беше магипортирала на Диагон-али
- нетърпелива
- понякога иронията и е толкова дълбока, че не всеки може да я усети
- забравя да мига
- чувството за хумор е на лице, обожава черен такъв
- ларш нрав, но реши ли, става страшилището на компанията
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Mar 31 2017, 19:15
Post #5


Преподавател в отпуска
Group Icon

Group: Members
Posts: 224
Joined: 16-June 14
Member No.: 16487

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: 8 март / Риби
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Преподавател
Пол:Момче






Лука Леброн

Преподавател по Пророкуване

Ръководител на Слидерин

33 годишен
чистокръвен




На пръв поглед: Висок и слаб индивид с къдрава до раменете кестенява коса, обикновено носена на опашка. Има съвсем обикновени кафяви очи, но дали заради характера му или заради леко издадените напред надочни дъги, очите му изглеждат по-тъмни и повечето хора определят погледа му като "преценяващ". Притежава естетически усет по отношение на стила и умее до съвършенство да прилича на мъгъл.

В действителност: макар и присъствието му да излъчва топлина, Лука е интровертна натура. Формираната му под влиянието на литературата същност е по-скоро сурова. Вродената му интелигентност е довела до множеството успехи в живота му, но като човек той си остава неразбран и неопознат от никого. Умишлено избрал да живее живот на аутсайдер, Лука използва жените единствено за задоволяване на физическите си нужди и то в моменти на крайно отегчение или безразличие.

Кариерист до мозъка на костите си, за своите 25 години той все още не беше изпълнил високите цели на своя живот и, устремен към тяхното постигане, той не обръщаше внимание на нищо друго. За него съществуването беше просто, удоволствията бяха достъпни, а мъгълският свят - удобен и сигурен. Беше натрупал известно количество приятели във времената, прекарани в училището, но подбираше внимателно и много трудно хората, с които общуваше.

Увлечението му към мъгълските науки като философия и психология бяха го направили изключително проницателен човек, който търси различното, предизвикателното у хората. Беше уравновесен, но и избухлив. Беше доста вежлив, но тази вежливост някак сама по себе си подсказваше, че е само толкова. Погледът му понякога изглеждаше обещаващ, но както Лука често си повтаряше, той и на самият себе си нищо не смееше да си обещае.

История: израснал под попечителството на възрастен господин с аристократични възгледи за света. Родителите му са магьосници, но това той беше разбрал едва след завършването на училището. Изоставен от майка си в един от мъгълските домове за деца, лишени от родителска грижа, той бива осиновен от възрастния господин и приютен в неговото имение в покрайнините на Франция. Господинът живееше уединено и спокойно, разполагаше с огромна библиотека и имаше много стабилни възгледи за света, някои от които успя да предаде на своя възпитаник.

За Лука Фернандо, както се казваше въпросния господин, не беше точно баща. Беше повече учител, наставник, съветник и много добър приятел, с който още като невръстно дете Лука обсъждаше това, което го вълнува. Когато пристигна писмото от Хогуортс, Фернандо каза само "Винаги съм знаел, че няма да останеш дълго при мен" и му позволи да замине. Магьосническите способности на Лука не се бяха проявявали дотогава, защото той, подобно на своя опекун, беше изключително уравновесена личност още от дете.

Годините на обучението му в Хогуортс бяха спокойни, доколкото можеше да е спокоен животът в това училище. Повечето преподаватели го помнеха като умно и будно момче, но магьосническият свят му обърна внимание чак когато започна да работи в Министерството на магията. Лука не беше нито много известен, нито много обичан сред магьосническата общност, но беше уважаван. И това му стигаше. Имаше добри връзки в министерството, изградени на базата на взаимни симпатии, затова успя да започне работа в отдел "Мистерии", когато беше едва на 23.

Завръщането му в Хогуортс беше поредната задача. Лука не изпитваше привързаност към замъка, а и новините, които достигаха оттам, не вещаеха да завари училището в най-доброто му състояние. Но беше убеден, че ще се справи. Той винаги се справяше.

... ако имаше желание. Каквото по отношение на ръководството на дома не проявяваше явно. Това беше само още една стъпка нагоре, още нещо за постигане, още едно предизвикателство. Обаче времето течеше, а това рано или късно те побърква. Леброн очакваше бъдещето си с примиреност, до каквато неминуемо достигат хората, които се занимават с него - другата опция е просто да полудеят, а той беше твърде добър за това.

Какво, ако погледнете напред и не видите нищо? Какво, ако най-добрата прогноза за вас е да останете това, което сте? Какво, ако няма нищо за очакване, няма нищо за събуждане, няма нищо за продължаване ..?!

И Лука не знаеше. Пророкуването не можеше да те научи да живееш с последиците.

Последствията: Една малка празнина се промъкваше в живота му. Тя сякаш винаги бе съществувала - просто той не беше я забелязал. Равносметката на изминалите години беше повече от задоволителна ... пари, кариера, приятели, спокойствие ... Леброн имаше всичко и то извън стените на замъка. И то стигаше. Или поне беше стигало досега. Сега обаче празнината пълзеше и го наблюдаваше от ъгъла на толкова обиграното му съзнание. И Лука не можеше да се прави, че не е там. Беше свикнал да е сам. Тази толкова страшна за хората дума за него не беше нищо, някаква характеристика, напълно в реда на нещата. В чий ред обаче?
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 1 2017, 10:38
Post #6


В отпуск
Group Icon

Group: Members
Posts: 94
Joined: 1-April 17
Member No.: 17174

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Пол:Момче





(IMG:http://i64.tinypic.com/2u5djk2.jpg) (IMG:http://i66.tinypic.com/33kd9gh.jpg) (IMG:http://i66.tinypic.com/6xtdl0.jpg)
Одеса Хелморн

∞ Англичанка
∞ 75-годишна
∞ Чистокръвна
∞ Преподавател по Вълшебство


∞ Одеса Хелморн е много харизматична дама, макар и само метър и половина на височина. Може да кара хората да се чувстват неудобно, когато се втренчи с кристалносините си очи. Един представител на светлосините ириси винаги трябва да умее да предизвика тръпки по гръбнака ти. За сметка на това има топла като джинджифилов чай усмивка, която придава на усмихнатото й лице детска безгрижност.
Косата й винаги е рошава и стърчаща, освен в понеделник – всеки понеделник я накъдря и подрежда в послушни къдрици.
Липсата на внушителен ръст се комппенсира от внушителните мантии, които носи – те са винаги дълги поне до стъпалата и обемни. В ханша и корема е доста закръгленка, но от мантиите не си личи. Фен е на вещерските шапки - дълги, малки, сплескани или обемни – една дама винаги трябва да носи аксесоари към облеклото си.

∞ Одеса е от онези хора, които винаги ще открият нещо позитивно в днешния ден или ще намерят за какво да ти направят комплимент. За Хелморн всеки е специална снежинка и трябва да си го напомняме един на друг и да си помагаме. Все пак всички сме заедно в това.
За някои неща е консервативно настроена – пие чая си по един и същи начин, не вярва в твърде отпуснатото възпитание, не е напускала страната и трудно поема рискове.
Годините и натоварването са оказали влияние на паметта й. Не се обиждайте, ако е забравила какво сте си говорили вчера или бърка името Ви. За сметка на възрастта, обаче, ентусиазмът за живота и дори малките неща не си е отишъл. Еднакво разпалено може да ви разказва за чудноватата буба в градината си и за събитията в Монголия, примерно. Хубаво е да знаете и че Одеса се мисли за забавна и пуска шегички, на които се смее с глас. Истината е, че те понякога са толкова зле, че съвсем искрено може да ви дойде да се засмеете.
Обича да си похапва и нерядко ще я видите да го прави в час. Но не се притеснявайте, сладкиши ще има и за учениците.
Само за послушните, обаче. Хелморн е безкомпромисна по отношение на дисциплината в час и мрази нагли хора (и деца).

∞ Хелморн е родена в селце в Северен Йоркшир, където е имало немалко магьосници. От малка се е прехласвала по магиите, които майка й е правила за улеснение в домакинството – как килимът се е тупал сам, как е подчинила градинските гноми да й поливат голямата градина и т.н. Още когато е на пет си прави „пръчка” и по цял ден я размахва, представяйки си, че тя прави заклинанията, с които е пълен дома им.
В Хогуортс е разпределена в „Хафълпаф”. През ученическите си години прави опит да научи способността покровителство, но след две години усилия така и не успява. Това доста повлиява на самочувствието й и завършва седми курс без ясна представа за бъдещето.
Завършва обучение към „Отряд по бързо реагиране”, но така и не започва да работи в министерството. Не я влече държавната работа. По същото време и се влюбва в красив, талантлив мъгъл и любовта им продължава в брак. Ражда им се дете и изглежда сякаш всичко е наред. Но не винаги съжителството с мъгъл се получава. Почти не можете да излизате на публични места заедно, заради разликите в държанието и облеклото. Не можете да имате едни и същи приятели. Не разбирате половината от нещата, които си разказвате един на друг. Но любовта си е любов и не познава граници като магьосническа и немагьосническа кръв.
След пет години брак най-ненадейно съпругът й я предава. Отваря си устата и се раздрънква на мъгълите за жена си и магьосническия свят. Сърцето на Одеса е разбито и дълго време й отнема да преглътне факта, че любимият й постъпва така след толкова време. От министерството се погрижват за проблема и всичко е овладяно, но спомените на мъжа й биват изтрити и Хелморн трябва да забрави за седем години от живота си. Седем години спомени все едно никога не са били.
Оттогава развива някаква мъгълофобия и е винаги скептично настроена към мъгълите и техните изобретения.
Скоро след това я наемат като магигард на влиятелен богаташ. Взима добри пари и работи тази професия близо 25 години.
Когато е на 55 решава да си даде почивка и да се занимава с нещо друго. Придобива квалификация за работа с деца и започва да преподава магия на деца в неравностойно положение към „Свети Мънго” почасово. През останалото време си почива в дома си, където е израстнала.
Осъзнава, че животът й е спрял да бъде вълнуващ след напускането на работата като магигард. Затова и когато Хогуортс обявяват вакантното място за учител по Вълшебство, Одеса с радост кандидатства. Кой е казал, че на 74 е късно да започнеш приключение?
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 10 2017, 13:43
Post #7


Дух-бродник на Рейвънклоу
Group Icon

Group: Привидения
Posts: 190
Joined: 25-September 10
Member No.: 15367

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Пол:Момче





Име: Хелена Рейвънклоу
(IMG:https://media.giphy.com/media/100VsIaduVx2Vy/giphy.gif)

Външен вид: Хелена е млада жена, на около тридесет години. Кожата ѝ е светла, а фактът, че ... ами, е дух, я прави още по-бледна и почти, съвсем прозрачна. Дългите ѝ абаносови коси се спускат надолу по раменете ѝ като вълни на бурно море. Тялото ѝ е възслабо, крехко, създава усещането, че девойката е толкова грацилна, че всеки момомент може се счупи, ако някой вземе, че я прегърне малко по-силно от очакваното (ама отново – Д-У-Х!). Ясните ѝ зелени очи, единственото, което е останало непроменено от времето, когато е била жива, са проницателни, в състояние да пробиват дупки дори в най-непроницаемите и твърди особи.

Характер: Плаха и срамежлива, Хелена често може да бъде забелязана по празненствата, преминаваща покрай масите, за да поздрави зайците, след което бързо се покрива някъде, а единствените, които могат да я намерят безотказно, са учениците и ръководителя на дом Рейвънклоу. Твърда и непреклонна, но и изключително мила и кооперативна, когато се налага, Хелена е верен другар и добър помощник на всички сини възпитаници (които не са смърфове!)

История: За миналото на Хелена се говори много, но в действителност се знае изключително малко. Дъщеря на Роуина Рейвънклоу, потомка на една от най-великите вещици, съществували някога, Хелена е наистина добра магьосница, част от едно то първите поколения ученици в Хогуортс.
Знае се, че Хелена решила да открадне диадемата на майка си, за да се опита да я задмине по знания и мъдрост, след което я скрива така, че никой никога повече да не я намери. Локацията ѝ е неизвестна и до днес.
Говори се, че много мъже са губили ума си по младата жена, но никой не е успявал да отговори на нейните очаквания. След кражбата на диадемата, един от тях тръгва да я търси по поръчка на майка ѝ – Роуина, но в изблик на гняв пробожда младото момиче в сърцето и то издъхва. Самата Рейвънклоу – всъщност и двете – никога не говорят подробно за този случай, така че истинската история е забулена в мъгла.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 10 2017, 13:54
Post #8


Дух-бродник на Слидерин
Group Icon

Group: Привидения
Posts: 32
Joined: 29-September 10
From: Лондон, Англия
Member No.: 15379

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Пол:Момче





Име:
Кървавият Барон

Пост в училището:
Дух бродник на Слидерин

Кръв
Чистокръвен


История:

Баронът е роден и израснал в Англия и както предполага титлата му, разбира се, има аристократично потекло. На 11-годишна възраст постъпва в Хогуортс, където е разпределен в Слидерин и е обучаван лично от Салазар Слидерин в следващите 7 години. Голямата му любов - Хелена Рейвънклоу - се превръща в причина за смъртта му, тъй като тя не отговаряла на чувствата му. При една от срещите им Баронът й посегнал в пристъп на ярост, а когато осъзнал какво е сторил, сложил край и на собствения си живот.

Пост-мортем:


Баронът, също както Хелена Рейвънклоу, позната още като Сивата Дама, се завръща от смъртта като призрак в замъка, където се превръща в дух бродник на дома си. Никой не знае историята, която се крие зад факта, че до днес все още е покрит в кръв и обкован в тежки вериги, символизиращи изкуплението на извършения приживе грях.

Описание и външен вид:

Като повечето духове, той също има бледа кожа и е прозрачен. За сетка на това, очите му са тъмни. Облечен в типичните за епохата, в която е живял, дрехи, върху които се забелязват петна от кръв. Има къдрава, бяла перука и препасан през кръста меч.

Характер:

Приживе Баронът е бил доста темпераментен, целеустремен и на моменти агресивен мъж. Като призрак отново изглежда леко плашещ и твърде малко хора, изключвайки от това число слидеринци, се чувстват добре в компанията му. Въпреки това той има приятелско отношение към останалите духове бродници, но същото не може да се каже за отношението му към учениците. Единствените, които са му на сърце, са представителите на дом Слидерин, разбира се, като е излишно да отбелязваме, че баронът се гордее изключително много с тях.

Обича:

Да върти номерца; сидеринци - винаги е на тяхно разположение.

Не обича:

Лигльовци и надувки; особено много не обича Грифиндор и то без основателна причина. Ако някой изиска такава, рискува да получи хаплив отговор и много вероятно по-късно да го сполети поредица от неприятни “случайни” събития.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 10 2017, 15:14
Post #9


Дух-бродник на дом Хафълпаф
Group Icon

Group: Привидения
Posts: 12
Joined: 29-September 10
Member No.: 15378

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Пол:Момче







Име: Неизвестно, но не му е особено приятно, когато го наричат "Дебелия Монах", предпочита да му казват "Господин Монах".
Кръв: Смесена.
Пост в замъка: Дух бродник на дом „Хафълпаф”.

Описание: Дебелия Монах е олицетворение на всички духовници от периода на Средновековието. Отличава се с "приятно закръглената" си фигура, както често обича да се шегува, но истината е, че си е направо доста дебел. Има къса кестенява коса, която носи подстригана в типичният за един духовник тонзура*. Носи облекло на свещеник, което включва кафеникаво расо привързано към тялото с тънък колан от обикновено въже. Най-често обикаля в голямата зала и винаги държи празна халба в ръката си, а от време на време се преструва, че пие от нея. Естествено след превръщането му в дух, цветовата гама на дрехите му се загубва и сега е перлено-бял и почти прозрачен, но тъй като е бил ученик в училището за магия преди много, много години, може да намерите снимките му, някъде измежду архивите на библиотеката. Дебелия Монах не се отличава с голям ръст и ако му се налагаше да се разхожда между учениците, нямаше да бъде по-висок от един средностатистически третокурсник. Поради това, че е нисък и закръглен, в училище е получавал доста обиди, а прякорът му е бил "Табуретката", но ви съветваме, да не го разпитвате за този период от живота му, защото рискувате да го разстройте доста сериозно, освен, ако разбира се, той не ви счита за достатъчно близък за да ви сподели тези истории.

История: Макар мистериозното си минало, известно е че Дебелият Монах е роден някъде около 982 година в покрайнините на Великобритания. Името му остава неизвестно и до ден днешен, поради простият факт, че той не си го е харесвал. Семейството му се състои от баща магьосник и майка мълъл, както и още три момичета (тризначки), които умират от незнайна болест в краят на 10 век, когато са едва на на 4 години. Дебелият Монах е единственият, който отива в Хогуортс, за да учи магии и вълшебства и бива разпределен в дом Хафълпаф. По това време в училището все още преподават основателите на Хогуортс и монахът има щастието да бъде лично обучаван от Хелга Хафълпаф, която възпитава в душата му любовта към храната и всяко живо същество. След като завършва обучението си с отличие, мъжът се оттегля в манастир и прекарва голяма част от живота си там. Сега манастирът не съществува, но тогава се намирал в покрайнините на Шотландия, монахът не желае да каже точно къде е, защото си мисли, че някой ще отиде и ще го ограби. На 50 годишна възраст мъжът станал един от главните монаси в манастира, докато един от приятелите му не започнал да го подозира, че използва магия, за да лекува хората и животните и го издал пред кардиналът. Да използваш магия по това време било най-голямото престъпление срещу църквата и монахът бил осъден на екзекуция. Няколко дни след смъртта си, монахът решил да се завърне и да потърси убежище в Хогуортс. Поради благият си нрав, директорът със радост приел гостът и го направил дух-бродник на дом Хафълпаф. И до днес "Дебелият Монах" продължава да си живее в митичния замък и да е бродник на язовците, а всеки който го познава, го уважава и обича.

Характер: Дебелият Монах е олицетворение на дом "Хафълпаф", мил и добродушен, никога няма да го намерите в лошо настроение или без желание да си поприказва с някой. Точна както всички язовци и той е обичал да хапва и пийва и е виждал утеха за всички проблеми именно в храната, то си му и личи по "снажната фигура". Веселяк е по душа и от всички най-обича новите ученици, особено онези от тях, които биват разпределени в дом "Хафълпаф". Гледа с особено уважение на бившият си дом, но не отказва разговори и на учениците от други домове, като често обича да се шегува с тях и да ги разсмива. Поддържа добри отношения със другите духове бродници и много често може да го срещнете по коридорите, разпалено обяснявайки някоя от своите теории. Цени всяка една личност и е готов да прости на всеки, който му се подиграва и обижда зад гърба му. Смирен е и никога не говори лошо за другите, дори напротив, опитва се да каже добра дума на всекиго, само и само, за да направи деня му по-хубав. Макар през повечето време да е осмян и щастлив, най-близките му приятели знаят, че има една голяма болка и тя е това, че не е успял да стане кардинал в манастирът, в който е служил.

Допълнително: Можел е да лекува хора, само чрез допиране на пръчката си до болното място.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 10 2017, 16:06
Post #10


Завършил
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 498
Joined: 3-December 16
Member No.: 16774

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: Овен
Патронус: Гигантски Полярен Мечок
Способност: Убеждение/ЛиО
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Куидичен Съдия
Пол:Момче





Джейсън Дрейк
Jack Falahee
мъгълокръвен
(IMG:https://i.imgur.com/6uRyN2k.png)
__________________________________


На бара един таласъм се сби с един магьосник и на Джейсън Дрейк му се наложи да вдигне с недоволство чашата си за да не бъде пометена от хвърчащия ботуш, който бе изстръгнат от таласъмския крак и сега летеше към другия край на стаята. Не биваше да се изненадва, наистина, човек би си казал че вече 34 годишния преподавател по Летене трябваше да е свикнал с подобно поведение на подобни места, особено след като ги посещаваше толкова често. Все пак колкото и време да минеше, какъвто и развой на еволюцията да протечеше, някои неща никога не се променяха - още повече пък долнопробните барове из съмнителните квартали на Лондон. А какво правеше в Лондон ли? Това е сложен въпрос… След като Ясна изчезна някъде в Китай, не му се искаше да остава в училището за повече, отколкото трябва, а наместо това реши да се отдаде на самостоятелния живот, в който се намести отново с лекота. Липсата на Ясна разкри нови вратички, възможности да се съсредоточи върху други, по-важни и по-опасни дейности. Такива, от които зависеше много. Да не кажа всичко. Но с Аля Рошко не съществува средно положение - само крайности. Всичко или нищо. И досега Джейсън трябваше да е болезнено наясно и с това.

- Джейсън.

Дълбокият глас иззад него накара мъжът да трепне едва доловимо и да изпие чашата си на екс, преди да се обърне с лице към възедрия полу-великан, който го наблюдаваше напрегнато, и да присвие ясно сините си очи в негова посока. Не беше виждал Самюъл от години, откакто се беше прекъснал всякакви връзки с подземния магьоснически свят, и даже не беше сигурен че ще го разпознае, но ето на - голямото му туловище беше все така масивно, мутрата му беше все така грозна, а изражението - все така кисело, все едно беше глътнал лимон. Джейсън кимна в негова посока.

- Самюъл. - не каза нищо повече, дори когато великанът се намести до него и си поръча чист мъгълски скоч. Двамата се познаваха отдавна и дори да беше минало значително време от последната им среща, все още умееха да комуникират без думи до известна степен. Дори и да имаше нещо неизказано, Джейсън умееше да запълва дупките с лекота - малко врати остават затворени за теб, когато умееш да бърникаш в мислите и чувствата на околните.
- Не си се променил изобщо. - избоботи събеседникът му след първата си глътка скоч. - Само където лицето ти е изпито сякаш те е целунал диментор.
- Твойто пък е станало още по-грозно. Не мислех че е възможно.
- Самюъл повдигна въпросително вежда в негова посока и Джейсън само сви рамене. С вроденото му красноречие и тенденция да казва това, което му беше на ума, му беше доста трудно да си държи езика зад зъбите, дори в най-неподходящите ситуации. Някой някога му беше казал, че непремисленото му поведенеие може някой ден да му коства живота. Но това беше преди много време, а все още беше жив. Явно се справяше добре досега.
- Не сме тук за да обсъждаме очевидното. - по лицето на Самюъл пробяга сянка на усмивка, която изчезна така бързо както се беше появила. - Имам отговори на някои от въпросите, които ми зададе.
- И те са?
- Със сигурност не за обсъждане на такова място.
- Напротив, точно за обсъждане на такова място са.
- надигна чашата пред себе си спокойно. - Нарочно те повиках тук, а не някъде другаде.
Самюъл се огледа внимателно от двете си страни, видимо некомфортно от всички хора, които вдигаха шумотевица в бара. Но никой не изглеждаше да е дори минимално заинтересован от разговорът им - паплачта беше по-развълнувана от боя между таласъма и магьосника, особено след като първия започна да изстрелва искри с показалец по посока на противника си.
- Знаеш че няма да е толкова лесно, нали? - заговори с боботене след секунда великанът.
- Кое?
- Това, с което си се захванал. Това, за което ме помоли. Времената вече не са същите, Джейсън. Не може да изчезнеш за три години, да прекъснеш всякакъв контакт с този свят, и да очакваш че когато се върнеш всичко ще си е по старо му.
- Недей да философстваш ами ми кажи какво откри.
- едва загатнатото раздразнение си пролича в гласа на Дрейк, което само го раздразни още повече. Не умееше да бъде спокоен и уравновесен за дълго време, рано или късно избухливостта му и чепатия характер винаги си проправяха път. Както казах, някои неща никога не се променят. Явно и Самюъл беше наясно с това, защото само се усмихна и надигна чашата си.
- Имаш късмет че дори съм тук. Берлиоз ме предупреди да не идвам, каза че си започнал да преподаваш в Хогуортс…
- Това няма никакво…
- О, напротив, има. Защото следващата стъпка сигурно ще е да се върнеш обратно в Министерството, а много добре знаеш, че това прекрачва чертата.


Джейсън стисна зъби и хвърли на Самюъл презрителен поглед. Министерството!? Отново!? Никога. Беше се зарекъл, беше се заклел че никога няма да опре до тях отново. Колкото и да затъне, колкото и да се нуждаеше от тях, никога не беше видял нещо добро от Министерството и неговите копои. По някаква причина винаги успяваха да направят от мухата слон, бяха безполезни, бяха безмозъчни, бяха…
Чашата му тропна на масата.
- Това няма как да се случи.
- Джейсън.
- тонът на Самюъл беше подигравателен, все едно говореше на малко дете. - Стига. Вече не си човекът, който беше, така че е време да се откажеш от това си начинание. Аля… - прокашля се. - Тя не е лъжица за всяка уста. Особено не за твоята. Ще ти дам съвет, в чест на някогашното ни приятелство - откажи се, върни се обратно при дечурлигата и си гледай живота.
- Не..
- Хогуортс те е размекнал. Ако мислиш, че…

Пръчката беше в ръката на Джейсън по-бързо от мигване, а след второ мигване беше опряна към гърлото на Самюъл. Очите на мъжа се бяха променили, избистреното им синьо беше помръкнало и сега приличаше на океанските води преди буря - предвещаващи опасност.
- Ходиш по много тънък лед, Самюъл. Препоръчвам ти да спреш преди да се е пропукал под краката ти и да си се удавил.
- Кого залъгваш, Джейсън и двамата знаем, че…
- И двамата знаем на какво съм способен.
- гласът му беше леден и безчувствен. Точно както преди Хогуортс - а може би това беше истинското му аз и винаги си беше там, просто през последните няколко години беше погребано някъде надълбоко. - И двамата знаем, че няма да ми мигне окото да те просна мъртъв на бара.

Самюъл понечи да каже нещо, но затвори уста и само преглътна колебливо. Знаеше на какво беше способен Джейсън. Знаеше че колкото и да беше арогантен, устат и жесток на повърхността, то под нея беше още по-страшно. Отвъд това се криеше непредсказуем човек на крайностите, готов на всичко за да постигне собствените си изкривени цели. Явно в крайна сметка с Аля Рошко не бяха чак толкова различни…

- Търси Виторио Вердадеро. В училището. Той може и да ти помогне. Ще ти изпратя сова с останалата информация. Някак ми уби вскакво желание за културен разговор.
Джейсън присви очи, опитвайки се да прецени дали Самюъл го лъжеше. Беше искрен - изненадващо за човек, който беше лъгал, крал и убивал през по-голямата част от живота си. Пръчката на Джейсън бавно слезе надолу и се прибра в джоба му, а самия той се обърна и се запъти към изхода.
- Джейсън! - извика подире му великанът, а мъжът се спря и обърна мързеливо поглед назад. - Защо си се обсебил толкова много от това? От училището, от вресльовците, от… всичко това? Защо е толкова важно за теб? Не беше такъв мекушавец, когато те оставихме, когато...
- Няма да разбереш така или иначе. - Джейсън прокара ръка през подкъсените си черни коси, а в погледа му блесна някаква нова светлина, сякаш океанските води бяха пронизани от слънчев лъч.
След което се обърна и просто си тръгна.


*ликът който използвам е с тъмни очи, но тези на Джейсън са сини, като променят нюанса си едва забележимо в зависимост от настроението му
*не харесва никого, така че дори не се опитвайте да се подмазвате - сам си избира приятелите
*има крупче, наречено Фурия, което пребивава в стаята му и има особено унищожителен характер
*страстта му е да колекционира картички от шоколадови жаби, даже има голям класьор под леглото си, за който никой не знае
*колкото и груб и циничен да изглежда, всъщност мрази да гледа как страдат невинни и ще направи всичко по силите си за да го предотврати
*не вярва в незаслужени наказания

User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 10 2017, 16:26
Post #11


Домашно духче
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 116
Joined: 3-October 05
Member No.: 24

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Пол:Момиче





Доли
Домашно духче
възраст - неизвестна
голям сладур, муах


Доли е дребничка за представите на домашно духче със сладникава физиономийка, голям топчест нос и още по-големи тъмни бляскави очи. Върху костеливите си раменца и телце носи пастелно розова тениска, способна да побере поне още една Доли в нея, но и е подарък от бившия директор на замъка и по-късно Министър на Магията - Дона Медеор и винаги я държи чиста и спретната, пристегната с тънък колан на кръста. Обича да носи и сини роклички, но по-често носи розовата блузка.

Доли отраства в семейство на заможни магьосници, които третират нея и други духчета по начина, по който много като тях са третирани с години, а именно като роби. Подритвана, удряна, хулена, Доли бяга след поредния побой и бива намерена от Медеор случайно, кална, мръсна и съвсем близо до удавяне в канавка до пътя.
Лекува я и я довежда в „Хогуортс“ в годините, в които е директор, където може да е сред други духчета и да е защитена.
Доли обожава да готви, най я бива в сладкишите и шоколадовите изделия, където влага най-много старание. Радва се на най-малките неща, винаги е услужлива и усмихната, въпреки ужасите, които е изпитала в живота си преди.
Обича да се смее и да помага във всяка ситуация.
Освен за кухнята Доли помага и с почистването на общите стаи, когато е наложително.

Два директора по-късно, Доли все още в замъка, но Дона Медеор и липсва страшно много и не вярва на лошите неща, които се чуват за нея. Все пак, забелязва, че и положението за духчетата се променя към по-добро в замъка и вече получават добро възнграждение, заради което са още по-щастливи да вършат работата си.
Доли изключително много обича всички от дом Хафълпаф, заради нещата, които са правили в последните години, но харесва и другите деца, разбира се.

От тази година, Доли е поканена да седи на Височайшата маса от директор Парфит, което тя приема с огромна гордост, а всички духчета в замъка много се радват, че всички в училището много оценяват присъствието и работата им. Самият Парфит им гласува все по-голямо доверие и се съобразява с всичките им искания за почивки и други.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 10 2017, 16:47
Post #12


a.k.a. Почтибезглавия Ник, Дух-бродник на дом Грифиндор
Group Icon

Group: Привидения
Posts: 21
Joined: 13-October 10
Member No.: 15397

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Пол:Момче





„Дано никога приживе не съм се проявил като страхливец!”

Твърдение, което всеки грифиндорец е чувал, ако не от безплътните устни на духа – бродник на дома, то поне от някой свой съученик. И какво друго би казвал човек, който цял живот е бил доблестен и смел, за да покаже страх точно пред погледа на Смъртта?

Сър Николас де Мимси-Порпингтън има има дълга къдрава коса и симпатичен мустак над коза брадичка. Носи старовремски жакет, елегантна перната шапка и туника с къдрички, с която крие факта, че главата му е почти отрязана. Той не случайно е дух – бродник на Грифиндор. Роден в благороднически род през 15ти век той отива в Хогуортс и бързо бива зачислен при лъвовете, където намира своето място. След завършването на училището бързо си печели славата на толерантен и добър магьосник, виждан често да общува с мъгъли. Причина за нелепата му смърт е провалена магия, целяла да изправи зъбите на дама от двора на английския крал Хенри 7-ми. Вместо права и красива усмивка, по зло стечение на обстоятелствата дамата получава чифт бивни.

Сър Николас бива арестуван веднага, а пръчката му – иззета. Екзекуцията му далеч не е била бърза и милостива – брадвата, с която е трябвало да го обезглавят, е била затъпена и той е умрял чак на петдесет и петия удар с нея, а главата му така и не е била отсечена до край, от където идва и прякорът му – Почтибезглавия Ник. Прякор, който обижда призрака, и новите грифиндорчета бързо се научават да не ползват. Има слух, че сър Николас е обявил награда за този, който успее да отдели главата от раменете му посмъртно – привидно невъзможна задача, но не един или двама грифиндорци, че дори и ученици от други домове, са прекарали безсънни нощи в библиотеката, търсейки начин да сбъдне последната мечта на духа бродник. Наградата също подлежи на спекулации – едни казват, че духът ще покаже тайно имане, други казват, че ще заведе успелия на гроба на Годрик Грифиндор…

След събитията през 31ва учебна година, или по – конкретно – рицарския мач на грифиндорци, сър Николас не пропуска да спомене, че приживе е бил истински рицар – посветен лично от Хенри 7-ми, спечелвайки си не малко фенове от випуск 37-ма. За щастие на Гидеон Блейк, обаче, духът – бродник полага дейни усилия в полза на озаптяването на малките лъвчета, които сякаш имат неизчерпаем запас от енергия и безкраен гримоар с идеи за бели. Разказва им за рицарството и как смелостта и дързостта са важни, но не отстъпват на доблестта и честта. Показва им книги с биографии на други рицари, извършили добри дела, но отличили се и със своята скромност. Но въпреки забележките, които им прави и безкрайните увещания да внимават и да не прекаляват с белите, сър Николас тайничко се радва на хайманарските изпълнения на малките лъвчета, защото вижда твърде много от себе си и своите приятели от училище в тях. И въпреки, че го прикрива доста успешно, ако някой ученик – беладжия, нарушил вечерния час, намине покрай Оръжейната зала, има не малък шанс да завари духът – бродник да подхвърча измежду всичките брони, да ги пробва една подир друга и да си спомня на глас младините си, в които той самият е преживял не едно приключение и не една лудория.

User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 18 2017, 12:42
Post #13


Училищен пазач на "Хогуортс"
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 32
Joined: 1-January 17
Member No.: 16836

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Трезор:
Патронус: Мангуста
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Няма
Пол:Момче





Маджамбу Еломбе


Възраст: 54
Ръст: Висок 2,06, доста едър на ръст
Местожителство: Хогуортс
Отличителни белези: Едър, плешив, усмихва се често.
Патронус: Мангуста



В Конго има традиция децата, които оцеляват след тежка болест, произшествие или злополука в бебешката си възраст, да се кръщават Маджамбу. Името означава гроб. Родителите на нашият Маджамбу обаче имат различни истории защо са го кръстили така. Майка му с усмивка и сълзи на обич на очите разказваше как той бил най - тихото бебе, което всички дойки в селото някога били виждали. Затова - Гроб. Баща му пък, когато се напиеше със сок от ферментирало манго, разказваше, че още като му връчили младото синче - го бил изпуснал на глава от внушителните си два метра височина. Всички лечители се изплашили, направили всевъзможни лечебни отвари и заклинания и накрая се оказало, че на малкия твърдоглав джепек му нямало нищо.

Еломбе е второто му име, дадено чак на осемгодишна възраст. Еломбе означава "смелият". Майка му вплела силна орисия, давайки му второто име, както повеляват магьосническите традиции на Конго. Била е принудена да му даде това име, виждайки, че детето ѝ на осем години продължава да се напикава нощем като чуе някой необясним звук. Малкият Маджамбу бил самото въплъщение на думата "пъзльо". Плашел се от тъмно и от светло, от мало и големо. Баща му постоянно му се смял, но майка му му дърпала ушите, карайки му се, че не може момче с неговия едър ръст, да се плаши като ощипана девойка. Тя сякаш винаги бе искала смел и силен син. Уви, орисията на името не сработила.

Маджамбу Еломбе, както вече се досетихте, е от магьосническо семейство. Сутринта, в която той намерил в ръката си изрисуваното уагадувско камъче, била повод за пиршествен празник в семейството му. Знайни и незнайни роднини дошли да го поздравят и да го изпратят с добри пожелания и надежди за гордост и успех към магическото училище. Маджамбу завършва Уагаду повече от посредствено. Оценките му не са повод за гордост, но пък и не е повтарял години.
И тогава започват неговите не - приключения.

Защо не - приключения ли? Защото Маджамбу си е средняк и винаги е бил такъв. За половината си изживян век не е имал никакви по - сериозни постижения. След завършването на училището си е бил по неволя въвлечен в магическа контрабанда - бил е волю неволю нает за охрана при транспортирането на продукцията на един от доста сериозните конговски бракониери. Какви ли неща не е виждал да бъдат пращани на световния черен пазар - то не бяха зъби от базилиски, то не бяха джобове на душковци - албиноси, то не бяха рога на блъзогъбест трирог...

Страхливият гигант не одобрявал убиването на магически създания, обаче го било шубе да се обади. Ако не друго, то поне работата била стабилна - едно от малкото такива неща в живота на Маджамбу, затова и той не се оплаквал. Шефът му бил влиятелен и рядко някой се опитвал да го нападне, че да му се наложи да се възползва от охраната си. В други случаи самият вид на Маджамбу е бил достатъчен да разубеди потенциалните нападатели - и слава богу, защото, както предполагате, Маджамбу го било шубе да влиза в пререкания. И все пак, в малкото случаи, в които ножът опирал до кокала, бодигардът се представял относително прилично - тоест, раздавал тупалки и заклинания, и много много много се стараел да не пищи от страх.

Животът му в цветна Африка рязко приключва със зародилата му се страст към хазарта. Естествено - задлъжнява сериозно към грешните хора и тамън да усети на носорога долния рог(стара конговска поговорка), бива оттърван от Феликс Парфит. Никой не би могъл, и надали би се опитал, да познае какво точно видял мъдрият директор в плешивия бабаит, обаче ето на - старият магьосник го извел тихомълком от Конго и го завел във Великобритания, където, в началото на учебната година през 2015та, го назначил на длъжността Пазач на Замъка.

Маджамбу съвестно изпълнявал задълженията си, доволен, че не включват убийствата на магически създания. Зорко следял за спазването на вечерния час, занимавал се с логисичните проблеми на замъка - макар че ако му кажете тази сложна дума вероятно ще го объркате, помагал в подготвянето на екскурзиите до Хогсмийд, подреждал магическите портрети и общо взето вършел всичката работа, с която не се занимавали домашните духчета и Кристън Уейн. Имало определени начини учениците да го подкупят и да им се размине някое и друго наказание, но доста малко от тях ги знаели. И все пак, когато видите малката сребърна мангуста да души наоколо - дано не сте излезли от стаите си с порочен умисъл (IMG:style_emoticons/default/wink.gif)

31ва учебна година не донесе титанични промени в битието на Маджамабу, но би било лъжа да кажем, че е минала безсъбитийно. Той най - накрая намира подходящ събеседник на тъй любимата му тема за магическите създания в лицето на лъчезарната Ясна Захариева. С благословията на директор Парфит неглижираното приятелство, заформило се между тях прераства в колегиално такова. През тази учебна година Маджамбу се е нарамил с нелеката задача да помага проф. Захариева с предмета Грижа за Магическите Създания и да я отменя ако и когато се наложи. Отговорност, която той с удоволствие ще носи на широките си плещи.



User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Apr 23 2017, 15:52
Post #14


Велик Инквизитор
Group Icon

Group: Root Admin
Posts: 1111
Joined: 19-January 13
Member No.: 16286

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Преподавател/Историк
Пол:Момче





Професор Люк Уолфлауър
Преподавател по Отвари, Рък-л на дом Перигрин, Зам.-директор
Възраст: 40


(IMG:http://cdn.collider.com/wp-content/uploads/noah-wyle-falling-skies-slice.jpg)


Външен вид:

Прави впечатление. Да. Така мога да го обобщя - прави впечатление, където и в каквато и компания да се намира.
Не е заради невероятна красота - да, има чаровна усмивка (с трапчинки и така нататък) и, макар и вече да не е първа младост, още е сладичък. Има мека кестенява коса, обикновено средна на дължина като за мъж, и закачливи (само понякога леко тъжни) тъмнокафеви очи. Напоследък се подвизава и брадясал - къде леко, къде не толкова - което го прави малко по-малко спретнат, но да речем, че си е хубавичък. Не е нещо особено като физика, от време на време понатрупва, но иначе е слабичък, с нормално телосложение (макар че обича сам да се хвали пред себе си, че е строен).
Обаче това, което реално го отличава и с което един по-привлекателен мъж като Том Оул не би могъл да се похвали, е стилът му на обличане. То го прави уникална добавка към всяка ситуация... уникална розова, лилава, виолетова, небесносиня на цветчета или яркожълта добавка. Даа... колегите му можеха и да са достатъчно възпитани да носят нещо подобно на училищната униформа; Люк Уолфлауър носеше винаги спретнато и стилно мъгълско облекло в черно-бяло под крещяща, ама КРЕЩЯЩА мантия. Розово се виждаше най-често да покрива раменете му, но нерядко нещата кривваха дори повече от това.

Характер:
Бих искала да кажа, че е много сложен... обаче няма да го кажа, защото би изисквало много подробно обяснение. Затова по-скоро ще го намекна, като ви опиша поведението му от гледната точка на външен човек.
Люк е почти постоянно усмихнат, дори когато съвсем не е подходящо, и гледа да направи шега от абсолютно всичко. Не спестява задявките и по отношение на самия себе си, разбира се, но и не е типът, който да си държи езика зад зъбите и да не отбележи, например, че някой колега днес е доста рошав. Всъщност, до такава степен всичко се обръща на шега, че изглежда, като че ли не е способен да възприеме каквото и да било насериозно.
Не говори за себе си - когато стане на дума (което е рядко), обръща разговора. Когато обаче все пак реши да сподели нещо, е откровен до болка, което обикновено предизвиква неловкост за всички, освен (очевидно) за самия него.
Доста интелигентен и прозорлив... но не насочва тези си качества към магията. Тоест, не е нещо невероятно и нечувано като магьосник, няма интерес да става известен, нито да чупи рекорди.
Като преподавател обикновено е доста кротък (тоест, не-строг) и му доставя удоволствие хората да разбират истинската същност на нещата... макар че склонността му да се появява в час, облечен в мантия на облачета, например, не помага особено за това учениците да се концентрират във важната част. Освен това има навика да си прави шеги с тях... така че май по-скоро разчита те сами да се сетят, че нещата, които казва по отношение на предмета си, имат смисъл.
Люк Уолфлауър е хомосексуален.

История:
Няма как да ви кажа много, защото не би било честно - Люк НЕ споделя с хората за миналото си и не би трябвало да знаете нещо особено. Можете да знаете, например, че за пръв път започва да преподава Отвари по време на един от летните лагери на училището; че после става преподавател по Трансфигурация и за определено време, ръководител на Рейвънклоу. Вече достатъчно години е в училището, че да е забравил баш кога е почнал, но, по спомен (мой), винаги е бил подчинен на Парфит.
Можете също така да знаете, че преподавателската кариера е най-дългата за живота му - преди това е работил като безброй неща, включително и личен асистент на Министъра, но никога не се е задържал повече от година на един пост.
Люк е бивш пълен отличник на Хогуортс (няколко години подред).

Ако се отделим от онова, което е реалистично да знаете, мога да ви кажа, че произхожда от богато семейство, но отдавна не поддържа връзки с родителите си (общо взето, откакто им обявява, че е хомосексуален). Освен това е имал връзка с друг член на доста заможно и известно магьосническо семейство - мъж, който по това време вече е бил женен и с дете. Връзката приключва преди доста години.
Няма ясно видими или изразени приятелски отношения с когото и да било и не проявява интерес да има.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Jul 3 2017, 14:00
Post #15


Професор по ЗсЧИ
Group Icon

Group: Members
Posts: 16
Joined: 3-July 17
Member No.: 17445

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Отличителни белези: Заеква, когато е притеснена. Носи очила, когато чете - задължително!
Рождена дата/Зодия: 02/09; Везни
Способност: Зоомаг (Фенек); Пророк
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Аврор, Ръка на Закона
Пол:Момиче





Катя Фьодорова
28 годишна, смесен произход
/твърди се, че има банши в родословното ѝ дърво, мъгъли, магьосници, руснаци, славяни, всякакви/
бивша възпитаничка на Дурмщранг
Зоомаг - Фенек (чиято окраска на муцунката, наподобява очилца), Пророк
Преподавател по… (ще видите по-нататък)

* * *

Първи Юли 2020 година

- Как така ще преподавам… ама… аз… хлъц… не… моля ви… веднъж ме отвлякоха отряд нощни феи, аз не мога… не… дори нямам нужната квали-ф-ф-ф-фикация...


Жената трепереше като листо, брулено от вятъра и наместваше леко очилцата на лицето си, които носеше само когато четеше. Задължително, когато четеше. Зрението ѝ не беше от най-добрите, но не бе трагично, а очилата само разбиваха и без това крехкото ѝ самочувствие. Да не кажа дори - липсващото такова. Нещо, което беше чудно, имайки предвид, че Катя беше красива като нарцис. С дълги до кръста, вълнисти, светло-кестеняви, почти руси коси, с огромни сини, като безоблачно море, ясни и искрени, вечно ококорени, малка и нежна, крехка и тиха, грациозна и фина. Да, човек определено би се зачудил защо момиче като Катя би имала каквито и да е проблеми с каквото и да е, но не всичко е такова, каквото изглежда, нали?

- Разбира се, че имате нужната квалификация. Ето - отлични С.О.В.А. И Т.Р.И.Т.О.Н. по всички предмети в пети и седми курс. Изкарани курсове за “Ръка на Закона” в Москва с изключително високи резултати по “Промъкване”, “Внезапна атака”, “Обратна засада”, две години стаж в М.А.К.У.С.А., две години стаж в руското разузнаване, една година в Министерството на Украйна, г-це Фьодорова, вие сте перфектна за длъжността. Разбираме, че сте имали лека травма по време на мисия, заради която сте страдали от пост-травматичен стрес, но са ви предписани необходимите медикаменти…
- А-а-аз…
- таласъмът повдигна очите си от пергамента и погледна треперещата жена, чувайки звука на отвъртане на капачка.
- Вода за дамата, моля.
Някакъв чиновник, също таласъм, изхвърча от стая 345 на бюрото по труда и се появи, след няма и минута, с картонена чашка с вода, която Катя пое, треперейки, за да преглътне хапчетата си.
- С-с-с-сигурна съм, че има… по-поп-по… добри кандидати от мен! - едва изприказва на един дъх.
- Сигурен съм, че има, но в създалата се ситуация, по-добрите е по-добре да са навън, където ще имаме нужда от повече способни ръце, а крехко създание като вас, което има нужда от работа и стабилен доход, ще се чувства по-добре в компанията на деца, за които да се грижи. Нали така?
- А-а-а-ма…
- Госпожице Фьодорова, вие сте кадър, който не искаме да захвърлим или забравим, защото имате малък проблем. Разбирате това, нали?
- жената закима и косите ѝ се разтресоха, а очите ѝ се ококоричха още повече. - Браво. Прекрасно. Значи решено. Още утре заминавате за Великобритания.
- У-у-ут...ре?
- Колкото по-скоро, толкова по-добре.
- Н-н-но… нали учеб-ната.. Ох…
- Госпожице Фьодорова… Катя…
- дългите пръсти на таласъмските му ръчички обгрънаха едната ѝ длан, оставена да си почива на бюрото и тя потрепери отново - Вие много добре знаете, че едно училище трябва да бъде обгрижвано по всяко време на годината. Дори, когато малките сладурчета не са там… - Бога ми, молете се никога да не виждате “нежна” усмивка на лицето на таласъм, стараещ се да звучи добре, но някак подейства и жената се успокои - Ще видите, ще бъдете точно на мястото си. Като на Магия. Хогуортс е прекрасно място.
- Д-д-д-добре.


Не знаеше защо, но когато напусна бюрото по труда в Брюксел, наистина се чувстваше по-добре. По-спокойна. И съвсем сигурна, че всичко ще бъде наред. В Хогуортс. И че там ѝ е мястото.
Сега обаче трябваше да започва да се тревожи за други неща. Като това - точно кои дрехи да си вземе.

* * *

Допълнителни пояснения:
  • когато се притесни заеква.
  • носи очила за четене, които не е зле да носи по принцип, но се притеснява, че не изглежда добре с тях. Не е сляпа като прилеп, все пак, но за да види ситен текст добре, ще трябва да се приближи повечко. Ако види ученик на 15 метра разстояние, едва ли ще познае кой е, но ще забележи цветове на дом, момче или момиче, по-основни неща.
  • говори врели-некипели, най-често разказва една история, за това как са я отвлекли феи. Историята е различна всеки път, понякога дори не са феи.
  • страхува се и от сянката си, затова няма и домашен любимец - повечето я плашат (сигурно защото са я отвличали).
  • много често можете да я видите как отваря малка кутийка, пълна с хапчета и пие поне по 2-3-4 от тях. Понякога и по повече. Би трябвало да успокояват нервите ѝ - явно нямат голям ефект.
  • много е добра в заклинанията, ако успее да подтисне страха си, което както се сещате е почти никога.
  • подчинява се безусловно на командите на шефовете си, спазва правилата винаги.
  • много е жалостива, едва ли ще накаже някой, ако види, че той нарушава правила, по-скоро ще го изпрати до стаята му и ще го помоли да не казва на никого, че са се виждали.
  • не би наранила никого, дори би изтърпяла големи унижения, без да се защити.
  • родителите ѝ са със смесен произход, и двамата заемат чиновнически длъжности в ИКнМ. Не са особено амбициозни, нито някога са я натискали самата тя да бъде такава, въпреки че Катя определено е била. Имала е големи планове за бъдещето си, но след една единствена провалена мисия, преди две години, се отказва от всичко.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Aug 2 2017, 12:34
Post #16


Завършил
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 57
Joined: 2-August 17
Member No.: 17534

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: 09.02.1992 / Водолей
Патронус: Енот
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Астроном
Facebook:
Пол:Момче





Франческо Андреа Руполе
22-годишен; италианец; мъгълокръвен; преподавател по Астрономия


(IMG:https://pbs.twimg.com/media/Bx1sVD2CcAM4KCi.jpg)
__________________________________________________________________________

***
- Франс…Франс…ФРАНС! – мъгливи звуци в дълбините на последните капки разум, останали след като загуби съзнание. Загуби съзнание дори без да осъзнае какво прави, какво причинява и какви ще са последствията. Не знаеше нищо за себе си все още, затова бягаше от мислите си, от непознатото.
Трупът му бе изнесен извън възпламенената кола, а картинката беше ужасяваща. Забита кола в тунел, осветен от късните нощни светлини, празно шосе, никакъв звук от линейка в нощта. Франческо тогава бе още на 19 и не знаеше какво иска от живота си, затова започна да пропива парите на баща си. Пропиваше ги и правеше типичните глупости на един младеж без работа в 4:33 сутринта. И това бе ежедневие. Главата му беше кошче за боклук, нуждаещо се от почистване. Крещеше безпомощно за пречистване и промяна.
„На кое питие съм…“, заглушаване на звука.
„Какво правя тук…“, избистряне на погледа.
„Защо не усещам нищо…“, има хора покрай него.
„Какво става…“, безтегловност.
„Помощ.“

***
На външен вид Франческо бе на харизматичен, красив и сексапилен италианец. Маслиненочерна коса, дълбоки дивогорски кафяви очи, мустаче и боцкаща брадичка отличаваха Франческо от другите хора около него. На ръст стигаше 186 сантиметра и тежеше приблизително 75 килограма, които бяха напълно нормални за неговата 22-годишна персона. Независимо от височината си, той бе и с леко стегнато тяло, което можеше да се забележи само ако го видите на плаж или в леглото си (пожелавам ви искрено). Пръстите му бяха издължени като на талантлив пианист, а по дланите му можеше да се видят леко изпъкнали сини или лилави отенъци на вените му.

Запленява с приказките си, определено го прави. Това е едно от малкото качества, които Руполе владееше. Въпреки крехката си възраст, с чар успяваше да отвори много врати. Искрен, оригинален, отворен и идеен – още няколко думи, с които можем да определим Франческо като заклет водолей. Чувствителен, лесно раним, изгубен в емоции, но и подвластен на страсти – луна в овен. Властен, избухлив и жаден за любов – тук има и един асцендент лъв, който също се обажда. Но все пак той бе от силно проявените водолеи, които могат да държат езика зад зъбите си (понякога), но когато заговорят – можеш да настръхнеш по няколко причини: 1) страх, 2) срам, 3) „боже, толкова е секси asdfghj“

Италианец и мъгъл едновремено, от богато семейство в Милано, така започнала историята на господин Руполе. Щастливо отгледано дете, от майка биолог и баща преводач, които винаги са наблягали на щастието на сина си. Франческо бил чакано дете, тъй като майка му била претърпяла няколко неуспешни бременности. Учил е в най-елитните гимназии в Милано и след това записал астрономия, където намерил своята страст в това, всяка вечер да следи звездите на небето и да усеща енергията на планетите. Въпреки перфектния му живот, който родителите му уреждат и прекрасните условия в които той израства, знаете, че кралската корона е тежка. Франс е бил разглезен младеж, преди да се случи катастрофата на 14.05.2016. Това, което се знае от вестите е, че той е бил с бившия си приятел, с когото са се напили в местен бар и на път за вкъщи минали през тунел, където Франческо изгубил управление над автомобила си. Катастрофирали, при което чисто новият му черен Мерцедес се смачкал на две, но Франческо оцелял, тъй като медиците пристигнали навреме и го извадили от колата.

Но всъщност реалността е коренно различна. След като катастрофата се случва, бившият приятел на Франс умира на място, но на мястото на катастрофата се намира не кой да е, а самият Парфит (всички обичаме Италия?). Парфит успява да спаси Франческо от моментална смърт на място, като успява да го изкара от колата. Фактът, че магьосникът успява да се трансфигурира в образа на бившето гадже на Франс и му казва няколко надъхващи думи, спасяват 19-годишния младеж. Но Франческо все още не знае истината за тази нощ.

След катастрофата, Франческо се променя коренно. Става по-сдържан, възпитан и затворен в себе си. Той работи в “Piccoli pesci”, където се събират всички отрепки на Tre Torri, след като се напият в дискотеките и се опитат да изтрезнеят някъде другаде. Но една вечер в запостялото барче влиза старец с малко по-съмнително облекло. Виждали ли сте дядо с дънки Alexander McQueen и чоукър Versus Versace? Май не? Еми, Руполе успя да види тази гледка.
- Какво ще е за вас тази вечер, господине? - опита се да сдържи смеха си Франческо, докато чистеше една чаша Stella Artois.
- Нищо особено, господине, имам един въпрос. - каза ясно Парфит и седна на едно от високите столчета пред Франческо.
- Най-близкият гей бар е на 300 метра от тук. - дори не посмя да го погледне.
- Не, не… ако исках да отида там, със сигурност нямаше да се озова в тази развалина - отговори мъжът, оглеждайки мястото.
Неловко мълчание.
- Да, имате право - тишината бе прекъсната от 22-годишното момче, което остави чашата настрани, взе още една такава и започна да я бърше.
- Искам да Ви попитам, господин Руполе… спомняте ли си нещо от нощта на топлия 14 май, 2016 година? - Парфит се намести удобно на столчето си още веднъж, дънките му бяха малко неудобни.
- Защо точно тази дата, господине? - Отново нямаше поглед от страна на Франс, който се държеше прекалено хладнокръвно.
- Тогава имах едно пътуване до Италия и… ми се струва, че съм Ви виждал някъде.
- Може да сте ме видели някъде, но аз не съм… затова няма причина да ви давам отчет за вечер, която дори аз не помня. - отсече младежът и се обърна с гръб към Парфит, за да нареди чашите за бира на рафта. Очевадно на младежа му беше неудобно да говори по този въпрос точно с този човек, но беше истина, че Франческо не си спомняше нищо от онази вечер - само и единствено как се беше намерил в болница.
- А тогава, вярно ли е, че учите Астрономия, господин Руполе? - продължи със следващия си въпрос Парфит, като реши да не притиска момчето в ъгъла, за да не загуби вниманието му.
- Да, вярно е - без поглед отново.
- А какво ви подтикна към нея, а… и един скоч, моля - поръча си директорът на Хогуортс, като очакваше по-горещо отговора на младока, отколкото скоча си… малко необичайно за него.
- Още от малък гледам звездите вечер от апартамента ни, той е на покрива и има стая, в която таванът ни е стъклен - Франс взе една дребна чаша, извади бутилка неотворен Grant’s, сипа две пръстчета и подаде на плота - Заведението черпи.
- И нима само това ви подтикна да запишете тази сложна наука? - поинтересува се Парфит, отпи от чашата и го погледна в кафявите му очи.
- Не… не беше само това. Не записах само аз астрономия, а и моят бивш приятел - Доминик - Франс повдигна ръкавела си и показа малък татус, на който с печатни букви бе написано въпросното име - И в момента единственото, което ме крепи да не избягам напълно от всеки спомен за него е, че той би се радвал да следвам нашата мечта.
- Франческо, последен въпрос… - отпи още една глътка скоч - Знаеш ли какво е Хогуортс?
- Не, предполагам? - повдигна едната си вежда и изгледа Парфит странно.
И все пак…
Историята на едно нещастно 22-годишно момче започна от точно този смрадлив бар, в същата вечер, в която той остави униформата си в кабинета на шефа и точно на следващия ден бе на път за Хогуортс - готов да научи за магьосническия свят и да се впусне в преподавателската длъжност.

Там, където щеше да открие повече от една изпълнена мечта.


Допълнително:
*Астрологични данни:
Слънце: Водолей
Луна: Овен
Асц.: Лъв
Меркурий: Водолей
Венера: Козирог
Марс: Риби
Юпитер: Водолей
Сатурн: Овен
Уран: Водолей
Нептун: Водолей
Плутон: Стрелец
*Обожава бира
*Пушач
*Има три татуса - на китката, под дясното ребро и на гърба
*Има фетиш към вратовръзки
*Netflix and sushi and beer and ice-cream and cigarettes and chill kind of person
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Aug 7 2017, 14:29
Post #17


Завършила
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 166
Joined: 7-August 17
Member No.: 17553

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: 6.04 (Овен)
Патронус: Вълчица
Способност: Копиране
Пол:Момиче





Реджина Морган
30-годишна, мъгълокръвна
Бивша представителка на Рейвънклоу
Преподавател по Аритмантика




Очите й са кафе, от което сърцето ти прескача. Бялото й лице се обрамчва от кестенява, начупена коса, с която бившият й съпруг обожаваше да си играе. Реджина има наистина особена усмивка, която кара хората да се чудят дали се радва да ги види, или просто е изяла нещо кисело. Но за сметка на това притежава заразителен смях, способен да разведри и най-скапания ти ден.

Специалният талант на Артър беше именно да я разсмива по всяко време, даже и в най-неподходящите моменти. Така се случи и на първата им среща в едно нюйоркско кафене, където никой не се застояваше за повече от 5 минути - времето, необходимо за бързо еспресо с бисквитка, но Реджина пиеше английски чай и четеше роман на Джейн Остин. Да, имаше неоспоримата супер сила да прилича умопомрачително много на мъгъл, само че дори когато се стараеше да бъде незабележима, се проваляше грандиозно в начинанието.

Съдбата я срещна отново с него, но този път в Париж. Тя беше едва на 19 години, а баща й беше неприлично богат. Може и да не гледаше с добро око на магията, но изпълняваше всяка прищявка на единствената си дъщеря. А Реджина не искаше много - само да пътува.
Скоро обаче поиска повече. Поиска да се омъжи. Беше любов от втори, може би, поглед и след като никой не се съгласи с брака им, двамата с Артър се принудиха да избягат на края на света или както повечето хора биха казали - в Шри-Ланка. Оказа се идеалното място за започване на нов живот най-вече за Артър, който беше магизоолог и имаше много какво да научи. Любопитството му го отведе към множество рядкосрещани находки, но и към смъртта му.

Работен инцидент.
Това обясниха колегите му на младата, разбита на парчета съпруга на покойния.Някъде между отчаянието и желанието да продължи напред, се появи страстта към Аритмантиката. В Шри-Ланка тази стара наука беше запазила традициите си, макар и на места границите с религията да бяха размити. Реджина се учеше от най-добрите в областта и дълго време живееше с мисълта, че никога няма да се върне обратно в Англия. Но всичко се промени, когато писмото от Хогуортс пристигна. Да стъпи отново в замъка, този път като преподавател, беше поредното й внезапно решение, но беше единственият начин да загърби миналото.

Допълнително:
- Зодия Овен/ 5.04
- Много инатлива, спонтанна и решителна
- Заклет пушач
- Има лошия навик да пука пръстите си, когато е нервна и да прехапва долната си устна, когато е засрамена
- Обича да наблюдава хората и поведението им
- Най-съкровената й мечта и тайна е да си има дете.
- Определено НЕ Е строгата даскалка, която размахва пръст срещу учениците
- Тя е от типа учители, които биха лакирали ноктите на някое момиче и биха си разменяли готини тениски с друго. Това обаче не отървава калпазаните от наказания, ако сгафят.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 4 2017, 15:41
Post #18


Библиотекар
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 209
Joined: 4-September 17
Member No.: 17647

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Отличителни белези: висок, рус, красив и синеок
Рождена дата/Зодия: 31/10, Скорпион
Патронус: Джак Ръсел Териер
Способност: Телекинеза
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Историк
Пол:Момче





Колин Евънс

(IMG:http://i63.tinypic.com/21o8xaq.jpg) (IMG:http://i67.tinypic.com/sdl0ki.jpg) (IMG:http://i66.tinypic.com/21mu3h2.jpg)

Michael Fassbender

Възраст: 38 (31 октомври; скорпион)

Професия: историк, книжен плъх

Преподавател по История на Магията
    Досие:
Външен вид: Висок, строен, добре сложен. Малко над 1, 80м., около 80 кг. Красив, рус и синеок. Това стига ли ви? Не? Разбира се, че не. Ще се върнем малко назад тогава - предимно рус и предимно синеок. Понякога може да е лееееко тъмнокос - в карамелените оттенъци на кестенявото. Синеок, по принцип. Понякога очите му са пъстри. Всичко зависи от светлината. Задължително усмихнат. От едното ухо, та чак до другото. Твърде често небрежно рошав и елегантно неизбръснат. Но и така ще го харесате. Непретенциозен към дрехи. Костюми, ризи, вратовръзки, тениски, джинси, спортни екипи, мантии, наметала - каквото удобно има под ръка, това облича и обува. Носи часовници. От аксесоари не разбира много-много, но обича часовници. Носи очила - само когато чете и/или пише. Отказва да свали брачната си халка, въпреки че е разведен. Няма татуировки и белези по тялото си.

Характер: абсолютно спокоен и уравновесен. Повечето неща и хора не ги приема на сериозно. Само работата му е изключение тук. Обича да се забавлява - шумно, по много и в големи компании. Обича и жените. Много ги обича и да са по много, ако може и наведнъж. Има особения навик да проучва хората, които са му направили впечатление - без значение дали има намерение да завързва по-приятелски отношения с тях или не. Прекарва всяка свободна минутка в четене - книги, списания, вестници... каквото и да е.
Безобразно разхвърлян и неподреден. В никакъв случай няма да остави стаята си мръсна и непочистена, разбира се, но просто мрази да подрежда, прибира и сортира. Има изкривен и едва четлив почерк.

История: нечистокръвен. Макар че не е напълно убеден в това. Роден и израства в Кардиф, Уелс. Учи, завършва и специализира в Дурмщранг. Винаги е бил увлечен от историята. Занимавал се е известно време и с магизоология и отварителство, но съвсем за кратко - по-скоро по необходимост, отколкото по собствено желание. Сумарно има зад гърба си 15-годишен стаж като историк. Няма н и к а к ъ в опит като преподавател, затова и не знае как точно да се държи като такъв. Обещал е на Парфит да импровизира. Пътувал е по целия свят, по научни експедиции, изследвания и археологически разкопки. Има силен афинитет към Австралия и Хавайските острови.

Допълнително:
    * има по-малка сестра, Катрин
    * семейно положение: разведен, има две деца - близнаци, бивша съпруга: Елинор да-върви-на-майната-си Евънс (четири месеца гаджета, две години брак, развод)
    * има фобия от пингвини
    * има домашен любимец - куче (джак ръсел териер, на име Пончо)
    * пуши (би запалил цигара и в час, ако е много на зор за тютюн)
    * невъобразимо капризен що се отнася до храна
    * което не важи за алкохол, там не подбира
    * обича да пее и танцува (второто само когато никой не го гледа)
    * не може да готви, но би искал да се научи
    * няма да ви запомни рождения ден
    * любим цвят - черно и синьо
    * НЕ може да лети с метла
    * пие ужасно много кафе
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 15 2017, 19:06
Post #19


Ръководител на Слидерин, Преподавател по Отвари
Group Icon

Group: Ръководители
Posts: 159
Joined: 15-September 17
Member No.: 17673

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Отличителни белези: Хиперактивен
Рождена дата/Зодия: 01/02 - Водолей
Патронус: Полярен вълк
Специализация/Професия: Лингвист / Древни руни / Отварител
Пол:Момче





Айвс Макивър
/Yves Maciver/


33-годишен чистокръвен магьосник
Голуей, Ирландия
Преподавател по древни руни




Той е една голяма усмивка. Хлапашка и леко пренебрежителна, тя кара лицето му да изглежда сякаш замисля следващата пакост. Очите му - зелени като на елф и също толкова неспокойни - винаги блестят с един жив и ярък пламък като на човек, влюбен до лудост в живота, а разрошената му тъмна коса само добавя към закачливия му чар. Висок, макар и не особено впечатляващ, ще спре да бъде незабележи в мига, в който дяволитият му смях огласи помещението. А това се случва доста често, защото Айвс е едно пораснало, но все пак изгубено момче.

Хиперактивен. Но и в същото време изключително спокоен човек. Един парадокс, който много точно пасва на мястото си - събитията във външния свят, макар и да достигат до знанието му, не докосват сърцето му, което се е потопило в хармония и тишина - и му позволяват да внася малко светлина в ежедневието на другите. С широката си усмивка често успява да успокои околните или пък обратното - да ги вбеси с нехайното си отношение към проблемите. Като цяло дружелюбен и закачлив, Айвс не прави особена разлика между ученици и колеги. Освен когато става въпрос за древни руни. Единствено тогава е способен да се отнесе с нужната сериозност и ще го направи, за да се опита да просвети възможно най-много хора в предмета. Защото смята, че си заслужава. И, че руните могат да дадат нещо на магьосниците, което никой друг не може.
***

От малък обичаше митовете и легендите. Обичаше историите за всемогъщи богове и смели герои, обичаше и обяснянията, които те му даваха. В началото започна със старогръцки, но постепенно страстта му се разгоря и до 25-годишна възраст беше станал специалист в целия спектър от древни и не-чак толкова древни езици. Мъгълите щяха да го нарекат лингвист, но той беше много повече от това. Не беше ходеща енциклопедия и не бръщолевеше наляво и надясно за древни корени и предшественици. Беше магьосник с невероятни познания по лингвистика. И това, години по-късно, го превърна и в специалист по древни руни. А от тази година и преподавател.

Каквото и да правеше, Айвс винаги се връщаше към дома.

През първите няколко дни в училището за вълшебства и магии с нетърпение чакаше да се върне обратно в имението на родителите си, където цяло лято можеше да се гони с братята си, да играят на богове и герои и да правят пакости. Ваканциите с тях бяха най-любимото му нещо, поне докато "Хогуортс" не ги измести. Докато не се превърна в негов дом. Тогава останалите грифиндорци му станаха братя и учебните години се превърнаха във ваканции, изпълнени с пакости и забавления.

Когато пристъпи във външния свят като пълноправен магьосник, Айвс отново се върна в стария си дом. В следващите няколко години се очакваше от него да намери призванието си, но хлапашкият му нрав го потикваше по-скоро да се разхожда из града или пие ейл с мъгълите из местните кръчми. Понякога и четеше, но не магьосническа литература, ами отново митове и легенди на древните народи. И дълбоко в себе си знаеше какво е бъдещето му. Беше си го предопределил още като дете.
Обяви го на вечеря пред цялото си семейство. Щеше да следва древни езици и култура. В мъгълски университет. И лицето му беше така грейнало, че не позволи на господин и госпожа Макивър да се възпротивят дори за миг на решението на своенравния им син и му дадоха благословия да прави каквото си поиска. И през есента Айвс си намери нов дом.

Обичаше го. И продължи да го обича дълго след като завърши университета и се върна към магьосническия свят. Там той преоткри древните руни, които бяха най-близкото до специалността му и успяха да го очароват достатъчно, за да им се посвети изцяло, но въпреки това винаги се връщаше. Колкото и да пътуваше, където и да се задържаше, винаги се връщаше към Лондон и малкото апартаментче недалеч от "Чаринг Крос", където беше прекарал няколко от най-добрите си години. Обичаше да се прибира у дома - да излезе от "Продънения котел", да измине краткото разстояние до квартала си и неминуемо да подмине стария си университет и библиотеката, да вдъхне от очарованието на града и най-после - да влезе в апартамента. У дома.И последния път предпочете да се върне там, вместо да се прибере в Ирландия. Препочиташе да пие кафе, да се среща със стари приятели и отново да обикаля кръчмите като в доброто старо време, но този път не успя. Писмото от "Хогуортс" пристигна като повиквателна и го откъсна от забавленията. Явно новините за специализацията бяха достигнали до старото му училище и той се почувства поласкан от вниманието. Беше време да се върне. Едва ли по-отговорен, но поне по-малко пакостлив, той беше пораснал и готов да преподава.
Все пак се връщаше у дома.

***

За учениците:
▪ Страда от синдром на дефицит на вниманието. По време на уроци ще се извършва всевъзможни движения - напр. ще потропва с пръсти или ще се разхожда по катедрата
▪ Държи се с учениците си като с равни и често се шегува с тях, но въпреки това няма да търпи пренебрежително отношение към предмета си
▪ Винаги е готов да ви помогне с каквото може в час, да повтори или да поясни. В крайна сметка най-важното е учениците му да разберат за какво става въпрос
▪ Ако някои от по-големите ученици искат, винаги е готов да се събере с тях и да се забавляват
▪ Мъгълофил до мозъка на костите си е, ако по някаква причина засегнете темата в час
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Oct 18 2017, 19:38
Post #20


П-л по Мъгълознание, Лечител в Хогуортс
Group Icon

Group: Преподаватели
Posts: 102
Joined: 18-October 17
Member No.: 17771

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Отличителни белези: Лошо настроение
Рождена дата/Зодия: 11.11/Вълк
Патронус: Кон
Способност: Върколак/Хамелеонизация
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Лечител
Facebook:
Discord:
Пол:Момче





2:35 ч.

В стаята беше сумрачно, ако не броим лампата за четене върху бюрото, която осветяваше единствено плоската му повърхност, но лицата на хората, седнали от двете му страни оставаха в сянка.
- Как така е изчезнала? - в гласът се долавяха едновременно изненада, объркване и паника. Новината бе притеснителна. Опита се да запази спокойствие и да мисли трезво. Трудно беше. Все по-често изчезваха хора. Сега се бе случило с нейна подчинена.
- Ако знаех как е станало, нямаше да е “изчезнала”. Щях да кажа, че е отвлечена, убита... Факт е, че я няма.
- Да, факт… Благодаря, че ми съобщи.
- Трябва да изпратим друг на нейно място.
- напълни чашата си с вино. - Някой, който няма да изчезне.
- Имаш ли предложения?

По масата се плъзна тънка хартиена папка без каквито и да е надписи по нея. Жената я взе бързо, опитваше се да не издава нежеланието си да се лиши от още един лечител. В такива времена всеки кадър бе ценен. Погледът й се прикова в съдържанието на

- Сигурен ли си? - постара се да скрие изненадата си.
От снимката на първата страница я гледаше тъмнокос мъж с остри черти и ясно изписани скули, покрити с тъмна брада. Широката му челюст бе стегната, светлите очи се взираха в нещо отвъд обектива. Дори на снимка се долавяше нещо тъмно в него, някаква скрита тайна. Напомняше й повече на хищник, отколкото на човешко същество. Ви.
- Занимавал се е предимно с лечение на деца, нали?
- Да, но това беше преди… Вече не.

Тъкмо се запита дали е редно да споделя тази история, когато отгърна на следващата страница и видя изрезката от вестника.
QUOTE
Младо семейство е било нападнато от вълци.


Хищниците са нападнали неочаквано туристи, докато са били на къмпинг в планината.
Единственият оцелял е Виторио Вердадеро, който е бил приет в болница в критично състояние. Лекарите все още се борят за живота му, като не дават големи надежди. Съпругата му и двете им деца не са имали неговия късмет. Всички жертви са били разкъсани безмилостно от гладни животни.
Ловец случайно попаднал на кървавата гледка и се обадил в бърза помощ. Събира се хайка за вълци. Не излизайте в района на инцидента.

Повдигна изрезката срещу събеседника си.
- Знаеш?
- Естествено.
- Няма да се съгласи.
- Това е заповед за назначение, не е молба. Освен това има и още.

Разбира се, че имаше и още. Все пак бе забелязала засекретената част от досието. Никой не се губи за десет години просто така, а щом от Министерството са се погрижили действията му да си останат в тайна, значи и те бяха замесени по някакъв начин. Внезапно започна да се чуди кой на кого прави услуга и защо въпросното назначение трябва да се обсъжда в толкова късен час.
- Виж следващата страница.
е правил през последните години.
Знаеше, че след като се върна на работа сам бе пожелал назначение в близкия изток, където се водеха военни действия. Предполагаше, че причината е смъртта на семейството му. Бе тръгнал по дирите на смъртта си. Безуспешно. Не го бе интересувало, че ще е сам сред мъгъли. Явно през това време не си бе служил само с пръчката си и лечебните заклинания.
- Разбирам. - ясно защо изборът бе паднал върху него. Каквото и да се бе случило на предшественичката му, той нямаше просто да “изчезне.



•••

7:20ч.

Събуди го внимателно докосване по рамото, щом отвори очи установи, че пак е заспал върху бюрото си, докато е работил. Подуши кафе.
- Ставай, Ви. - чашатa с гореща течност се оказа изкусително близо до ръката му.
- Добро утро и на теб. - сещаше се за доста причини шефът да ти дойде на крака и нито една от тях не беше приятна.
- Имаш ли достатъчно отвара? - май не го питаше за кафе.
- Директно на въпроса, а? - обаче и сам не беше сигурен какво се брои за достатъчно. Спеше му се. Или все още спеше. Пак бе работил цяла нощ, за да разработи лек за проклетата зараза...
- Отговори ми!
- Да, предостатъчно. Вече ти казах, че нямам нищо общо с…
- Събери си багажа.

Не му връчи билет за екскурзия, значи не го изпращаше на почивка. Протегна ръка към чашата с кафе и се опита да осмисли какво точно бе чул. Да си събира багажа. Горчиво. Но е свикнал. Силно. Кафето, де.
- Нямаш право, ще подам жалба… - ето, че се беше събудил.- Онова нападение дори не беше в моя смяна!
- Отиваш в Хогуортс.

Замисли се за момент, но нямаше спомени в Иран да е имало такъв град. Освен това да го връщат на фронта, за да спасява мъгъли отново… толкова скоро след като се върна бе лудост. Нямаше да го направят. Хогуортс. Нова глътка кафе. Просветление.
- Замъка?
- Точно там.
- Но там е пълно с деца, а аз се върнах от фронта преди няколко месеца.
- Значи имаш опит. Ще се справиш.


Ще се справи. Ясно е. Като пълна луна. Като една проклета

User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post

2 Pages V  1 2 >
Closed TopicStart new topic
1 User(s) are reading this topic (1 Guests and 0 Anonymous Users)
0 Members:

 



- Lo-Fi Version Time is now: 23rd November 2020 - 18:38
Skin arobase by Forum informatique