IPB

Welcome Guest ( Log In | Register )









> ЗАВЪРШИЛИ - 34 УГ
post Aug 31 2018, 20:47
Post #1


Завършил
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 7350
Joined: 12-January 09
From: Гоце Делчев
Member No.: 7633

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Дом на героя:
Рождена дата/Зодия: 24 Август, Лъв
Патронус: Орел
Способност: Телекинеза
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Магизоолог
Facebook:
Discord:
Пол:Момиче





Всички настоящи Завършили/Служители на МнМ, НИП-ове и други, могат да намерят описанията си от миналата година - ТУК.
МОЛЯ не копирайте директно предишното си описание, а го развийте адекватно, в зависимост от това, което ви се е случвало.
Не забравяйте да се съобразите с ВЪЗРАСТТА НА ГЕРОЯ СИ - ТУК, защото и вие, като учениците сте пораснали.

34-ТА УЧЕБНА ГОДИНА:
Алекс Стронгхолд
Анаис Калис
Доминик Амброуз = Ръководител на Отдел Аврори (в момента в неизвестност)
Ешаерин Фулк
Ларакс Силвърмуун = Непродумващ, Ръководител на Отдел Мистерии
Кейтлин Лин Таг = Магизоолог
Максуел Боумънт = Специален пратеник на МнМ, отдел Образование
Тери Шеридън = Журналист на свободна практика
Фредерика Дантонио




_________

Списък за 33-та учебна година:


Aйрис Онейра - Завършила;
Алиша Браун - Завършила;
Аля Рошко - Тъмна Вещица;
Аляска Финли - малка мечтателка/на осем;
Албрехт Фауст - Аврор;
Алекс Роудс - Тъмен маг;
Анастасия Анашенко Втора - Владетел на Имперска Русия;
Анаис Калис - Тъмен маг;
Борис Стрезиев - Ръководител на Отдел Мистерии в Българското МнМ;
Валар Моргулис - Вокалистка на "Богъртите";
Влора Ашфорд - Член на ОзБР;
Гилгамеш - Тъмен Маг;
Глен Елдред - Агент на МИ6, Мъгъл;
Грей - Тъмен Маг;
Грейсън Ковик - Аврор;
Грим Феъргрейвс, Тъмен Маг, Върколак;
Г-н Абърнати - Собственик на "Магазинчето на Зонко";
Далин Елдридж - Главен Съветник на Министъра на Магията, Директор на Азкабан;
Дастан Фарад - Непродумващ;
Дейл - Шестгодишен, непослушен
Джоанна Гаримани - Вийла, Тъмен маг;
Доминик Амброуз - Ръководител на отдел Аврори;
Ейбрахам Мактърдъск - Тъмен маг;
Еребус фон Брандт - Завършил;
Йоан Сумасведшии - Лидер на Клана Баба Яга;
Йоанна от Змейково - Разказвач на приказки;
Крийп Куотър - Министър на Магията;
Ларакс Силвърмун - Непродумващ;
Лейла Улф - Член на Комисията за Унищожаване на Опасни Създания;
Лисандър Латуан - Завършил;
Льо Хип. Стърлинг - Собственик на "Всичко за Куидича"; Управител на "Мадам Молкин";
Майкъл М. Дж. Джеферсън - Бивш Зам. Директор на Хогуортс;
Мика Ууртио - Пратеник на финландското МнМ;
Мицуне Цукиширо - Бияч в националния отбор на Япония;
Мойморо Сакура - Тъмна Вещица;
Натаниел Бинтанг - Бивш преподавател по Астрономия;
Офелия Киин - Служител в Отдел за Размагьосване на Омагьосани Мъгълски артефакти;
Рикардо Албино - Бивш член на ОзБР;
Робин Х. Таггарт - Завършила;
Себастиан Сантиаго - Завършил;
Сивин Левота - Обучаващ от Изпитателeн център по Магипортиране към МнМ;
Тери Шеридън - Завършил;
Тиана Джерахян - Тъмен Маг;
Тилейн Лена-Роуз Блондо - Дизайнер;
Том Оул - Специален Пратеник на МнМ;
Томас Блухил - Ръководител на "Отдавна забравени артефакти";
Флоранс Орсей - Тъмен Маг;
Фредерика Дантонио - Завършила;
Чарлз Йарк - Тъмен Маг;
Шефа
Шизу Рейко - Управител на Хокайдо; Дипломат на Японското МнМ;
Ян Aржан Родерик Хътчкрафт - Тъмен маг;


User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
2 Pages V  1 2 >  
Closed TopicStart new topic
Replies(1 - 19)
post Sep 3 2018, 14:40
Post #2


Спец. пратеник на МнМ, отдел Образование
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 7
Joined: 3-September 18
Member No.: 22036

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Патронус: Хиена
Пол:Момче





Максуел Боумънт
Специален пратеник на МнМ, отдел Образование


Кратка биография
50-годишен, висок, едър. Сто и двадесет килограмов. Мрачен и суров. Бивш аврор. С прошарена и късоподстригана коса. Леко набола брада. Експерт в сферата на образованието и обучението на нови кадри за аврори. Специалист в отварите и билкологията. Често пътува, навсякъде.


-Господин Боумънт, влезте, ако обичате – подканя загадъчното лице, прикрито зад лекарска маска и чифт дебели слънчеви очила. За по-накратко – Мистерия.
- С какво мога да съм полезен, сър? – тихо и някак покорно започва разговора Максуел.
- Предстоят важни събития, господин Боумънт – отговаря също толкова и тихо Мистерия. Една-единствена папка лежи на бюрото, кървавочервена на цвят. Някак символично. Боумънт само кимва. – На Вас се пада честта да заемете главна позиция в тях. Нали така? – допълнително подканя Мистерия, тъй като Боумънт не регира.
- Разбира се.
- Влакът потегля утре. Първи септември.
- Както всяка година…
- Разбира се, разбира се – тонът на истерия се провлачва с една идея, което в друга ситуация би подразнило Максуел. Но сега трябва да търпи, да слуша и да изпълнява. Такива са разпоредбите. – Вие ще се качите на експрес Хогуортс, заедно с всички останали. Нали така?
- Разбира се.
- И ще си свършите работата точно така, както вече Ви е известено?
- Разбира се.
- Какво ще направите в изненадваща ситуация? – въпросът е подкрепен с лека иронична усмивка, поне така предполага Максуел, съдейки по едва доловимото трепване на единственото, което се вижда от лицето на Мистерия – съвсем малка част от скулите.
- Ще я потуша мигновено.
- Чудесно! – Мистерия изпитва задоволство, без да си прави труда да го скрие. – Факторът Доминик Амброуз?
- Както сме се разбрали. – Боумънт преглъща тежко, знаейки какво трябва да направи, ако старши аврорът се намеси. - Макар че той е в неизвестност…
- Говорите като новобранец, господин Боумънт – зацъква недоволно Мистерия и размахва пръст. – Какъв коз криете в ръкава си?
- Министерството е на моя страна – бавно и отчетливо изговаря Боумънт.
- И?
- И той не знае за това.
- Именно.

Кратка пауза, през която Мистерия отваря папката. В нея има няколко листа, прилежно подредени. Списъци с имена на ученици и преподаватели в Хогуортс.
-Обърни специално внимание на този тук.
Боумънт поема папката и прочита указаните редове.
-Според мен има вероятност да създаде големи проблеми на нашата… образователна мисия. – Гласът му е спокоен, но се долавят нотки колебание.
- Много добър израз. Образователна мисия… - Мистерия се прави, че не чува неуместната забележка за посоченото в списъка лице.
-Ако възникнат усложнения… сър?
Още една кратка пауза, последвана от деликатно наместване на очилата. Папката бива внимателно затворена и прибрана.
-Ликвидация.


*****************(
Героят е НИП. Ще има силно участие в ГСЛ и ще се води от Ръководството.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 4 2018, 19:15
Post #3


Младши Археолог
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 779
Joined: 3-August 14
From: Wonderland
Member No.: 16517

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: 28/11 Стрелец
Патронус: Ястреб
Способност: Регенерация/Метаморфмаг
Магипортиране: Не
Специализация/Професия: Няма
Пол:Момиче





(IMG:https://data.whicdn.com/images/302643546/original.gif)

Алекс Стронгхолд
Все още в неизвестност//смела
Бивш Грифиндор//настоящ
Регенерираща се//непречупена
На 18//вечна


Външни характеристики: Буйна червена коса. Все още очи зелени и тъжни, червени от плач, някога забелязвана из Хогуортс с нарязани дънки, червени кецове и райрана риза. Сега с прави сиви рокли, когато ѝ позволяваше да носи. Понякога се разхожда с китара на гръб, но вече не. Единственото бижу е пръстен на ръката й с форма на звезда, иззето ѝ от него.

А може би историята започваше от един бивша Грифиндорка. Или свършваше с него. През последната ѝ година в Хогуортс, Алекс е отвлякана от Тъмен маг, но пред съучениците се държи версията, че е в болницата. Тя.. регенериращата се ... и най-големия ѝ срам, че чака дете от него.


Себастиан бе последния приятел, който бе видяла преди отвличането. Животът започваше и свършваше с него... Първа година в Хогуортс е най-неспокосаната ученичка, но намира най-верната приятелка в лицето на Ешаерин Фулк. Участват във Войнството на Оул, заедно с други ученици. Нападнати са от Лоуган Стрейндж по време на час проведен в Египет. През втората годинаобира алкохола на преподавателя по Вълшебство и започва да краде алкохол подред на всеки преподавател. Истината е, че до отвличането успява да вземе алкохол от всеки кабинет - някой е даден със съгласие, друг път без. Третата година умира от ръцете на Антон Мюлер и открива регенерацията си. Вижда как преподавателката й по история политва към смъртта си, още помни звука от строшени кости в камък. Четвърта година се запознава с Ричард де Мияр и се чувства привлечена към забавния слидеринец. Петата година е двойка с Рик. Стъпване в новото Войнство. Запознаване с Чейс, Иън, Фрей, Иса, Каси и Аури. Започва засиления ѝ интерес към руни и артефакти. Коледен бал с Рик. Научава Иън да свири на китара. Краде алкохол с Чейс, присъединява се към Женския клуб. Опознава се с Алис и Дук. Шеста година започва с неспокосано скъсване от страна на Рик и злобата на Алекс я държи на пръсти до средата на годината. Малките грифиндорчета и Чейс ѝ помагат да излезе от депресията си и отново да стане себе си. В началото на седмата година е нападната от Чарлз Йарк и две първокурснички. Чейс минава да провери как е и двамата заминават на пътешествие, което преминава в откриване на драконче. През седмия курс започва да се интересува от учителя по история, Колин Евънс и успява да се забие с него. На Хелоуинското парти успява да се забие с Колин, но са засечени от Чейс. За първи път вижда хапълпафеца да посегне на друг човек. Изпокарват се, което води до бясното излизане на Алекс от кръчмата.

Последното нещо, което си спомня е Чейс, ударен в стената на кръчмата, сърцето ѝ спира в този миг. В следващия едва диша от него. Изгаря дрехите ѝ, прибира пръчката ѝ, пребива я и я поробва, иззема избора ѝ и я накърнява отново и отново. Моли го много пъти да спре, но вече се е научила да вика само в главата си.


Няколко помощни точки за РП//не че ще я засечете скоро
- умее да свири на китара и да пее
- може да копае и извършва всякаква градинска дейност - семейство фермери
- може да запрати блъджър през половина игрище
- по-силна е от нормалното за момиче на нейната възраст
- интересува се от тъмни артефакти
- обожава Трансфигурация
- може да обича и мрази с цялото си сърце
- не е срамежлива
- виждала е Оул пиян

User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 5 2018, 19:09
Post #4


Секретар на Председателя на Магисъбора
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 1083
Joined: 2-October 14
Member No.: 16554

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: 01.04 / Овен
Патронус: Сърна
Способност: Съноведник
Магипортиране: Не
Специализация/Професия: Няма
Пол:Момиче





(IMG:http://store.picbg.net/pubpic/E9/91/5b277ef84ca1e991.jpg) (IMG:http://store.picbg.net/pubpic/A5/E6/997ec65fb8dea5e6.jpg) (IMG:http://store.picbg.net/pubpic/51/0C/c6a069eca9a1510c.png)
Ешаерин Фулк
18-годишен чистокръвен овен от Карнарвън, Уелс

• Сто шестдесет и четири сантиметра грация пред очите ти. Не от онова наперено излъчване, а скромно напомняне, че е по-добра от теб само заради високо вдигнатата брадичка и изправената стойка. Заострената брадичка дооформя квадратно лице, на което ти се усмихват тъмносини очи и кръгли бузки. По извивките на тялото й си личат слабостта към шоколада и тежките куидични тренировки. Облича се по магьосническа мода.

• Ешаерин Фулк е чаровно, импулсивно и енергично същество. Обича промените, динамиката и предизвикателствата. Всичко, което вижда от света, пречупва през призмата на емоция, състрадание и мистицизъм. Яростно независима е и много силно се опитва да се усъвършенства. Понякога е "кон с капаци" и когато я обсеби една мисъл или гледна точка, лесно изпуска важни подробности.
Способна е на желязна дисциплина и организация с една леека подробност. Сама решава кога ще е изпълнителна и, като едно своенравно и устато същество, доста често игнорира това си качество. Притежава остра интуиция и познава, когато някой лъже. Въпреки това гледа да не преценява хората и ситуациите – изживява се по-скоро като деец, а не като съзидател.
Относно нивото на самочувствие – гледа лошо и с вирната брада, но понякога губи вяра в себе си. Затова пък го прикрива със сърдечна духовитост и нерядко командорене.
Отговорността и прилежността в учението й заслужиха префектската значка от втори курс до завършването. Въпреки това може да бъде голяма шматка. Не се учудвайте, ако нещо се случи пред очите на Еша, а тя го разбере ден по-късно.
През половината време не знае какво прави, а през другата половина си мисли, че знае, а после се опитва да замаскира обратното.

• Ерин е инцидентното дете след по-големите си братя тризнаци на уелското чистокръвно семейство.
С тях живееше и баба им, която е много важна фигура в тази история. Въпросната жена преди да се пенсионира е работила дълго като Шеф на протокола на министър-председателя на Обединеното кралство. Нямаме идея защо някои магьосници ги назначават на мъгълски позиции, нещо свързано с Международното магьосническо сътрудничество.
Като такава, баба й е посветила живота си на общуване с най-високопоставените личности от цял свят и е била като радар за спазване на етикецията. Можете да си представите на какво е била подложена Еша като единственото момиче: „Не се клати, не си духай чая, яж кайсията с прибори“… Притесняваш се да не отидеш в Ада, после осъзнаваш, че си там и вече спира да ти пука.
С течение на годините г-ца Фулк развива импулса си за неподчинение и лудетиност. На девет вече е истинска дама в обноските.
Първата година в Хогуортс беше ползотворна. Хлапето успя да влезе в куидичния отбор, да завърши с Отличие и да завърже куп запознанства. Под кожата й влизат три същества: една най-добра приятелка в лицето на невероятната Алекс Стронгхолд; една Шийлин, която от първия ден Еша възприема като идол и й повлиява - главно за псуването и разрушаването на неща, но и я вдъхновява да се грижи за по-малките; Дукейлиън Орсей – това не си го признава, ама перигринецът здравата я обсебва и й разбърква главата.
През лятото баба й продължава да е много около Ерин, да се отчайва от запусналостта й след първата година в Хогуортс и да се мъчи да я превърне в перфектна госпожица. А Еша продължава да се съпротивлява и да се забавлява.
Втората година е по-спокойна. И под по-спокойна имам предвид, че с грифиндорците се опитаха да превземат училището, разпореждаше се цяла година като префект и се превърна в детегледачолидер на новосформираната групичка с Калъм Зервас и Афоний Морской.
През следващите две години пубертетът я обърка здравата и Еша се отпусна. Залута се между един и друг предмет, инертността я завладя и съвсем не се чувстваше като себе си. Да не говорим, че горкото четиринайсетгодишно момиче изобщо не можеше да се разбере със смесените чувства, които Дукейлиън Орсей будеше в нея на ежедневна основа.
И петата година всичко се сгромоляса.
Новият ръководител на Грифиндор й забрани да играе куидич. С Дук се скараха още на първия учебен ден. Глупавият, ужасен Дукейлиън Орсей я целуна... а Еша не можа да го възприеме. Сякаш огромен трион разряза връзката им в този момент. Отдалечиха се един от друг, той се беше променил, тя - отказваше. Не успяха да намерят път един към друг и една-единствена нощ прекараха в разбирателство и примирие. В деня, в който най-важният човек в живота на Ешаерин умря.
Баба й Аделайда бива повалена от магиболест и новината съсипва Ерин. Отнема й дълго време да се съвземе, а когато това се случва, грифиндорката се обсебва от друга мисъл. След като успя безвъзвратно да изгуби Орсей, Еша осъзна, че се е влюбила във върколака до мозъка на костите си. Повече информация в книгата „Как да си прецакаме живота или изкуството да бъдеш глупав“.
Лятото след шестата учебна година бе странно. Братята й вече не бяха нон-стоп у тях, защото бяха започнали да изграждат кариери. Къщата сякаш бе празна без присъствието на любимата й баба. А тя самата се бе заровила в книги цяло лято и си припомняше всичко, на което баба й я бе учила за света.
Предпоследният шести курс – в който най-големите й кошмари се сбъднаха и нямам предвид само факта, че цялото Войнство видя как Еша плаче пред седем богърта, еволюирали в мегатрон богърт, превъплътил се във вълчата форма на Орсей и в баба й, която й казва в очите какъв провал е. Нито пък, че Аури Торнс се тръшна от болест за няколко месец и Ешаерин капитанства отбора на Грифиндор на капак на всичките префектски отговорности и несполучливо учене. Не, имам предвид, че Ешаерин трябваше всеки час на всеки ден от всяка седмица в тъпото училище да върви по коридорите и да се усмихва през сподавени сълзи на Него, защото той винаги е бил Нейното момче, за което вече всички знаеха, че е влюбено в Тимъти Девланд. На Еша най-после й се бе отдала възможност да бъде само това, за което толкова години мрънкаше – най-добрата приятелка на Дук.
Положителното на това всеки ден да усещаш собствените си остриета, забиващи се до дъното на душата ти, е, че в един момент вече си успял да стигнеш дъното, поне знаеш, че сам си се докарал там и по-зле няма как да се почувстваш.

Последната година в Хогуортс бе катастрофалния завършек на невинно започналото й детство.
Някак необяснимо стана твърде близка с новия си професор по Древни Руни - проф. Макивър, и първият срок от учебната година наосчи обсебващите си мисли и желания към този невероятно привлекателен и забавен човек.
После Алекс беше отвлечена.
Не можеш да опишеш с думи тежестта на изгубването на всякакъв смисъл. Баба й бе мъртва; беше провалила връзката си с Дук, опитите й да е отличен ученик и куидичен играч се сгромолясваха, а най-добрата й приятелка бе в неизвестност. Как да се справиш сам с живота в такава ситуация?
Има... определени отвари, които помагат. Прибягването към вещества с опияняващ ефект беше единственият начин да запази разсъдъка си и да изкара учебната година нормално... доколкото тази дума все още имаше същия смисъл.
Еша си забъркваше нелегално Отвара за блаженство. Тя успокояваше съзнанието на седмокурсничката и й помагаше да си върше задълженията. Завърши успешно. Само че се пристрасти към отварата.
Още в първите курсове по Отвари учат, че ако не спазваш точно рецептата, може да има тежки последици. Малко след края на Т.Р.И.Т.О.Н.-ите Ешаерин прекали с някои от съставките и предозира до степен, че изпадна в дълбок непробуден сън. Изкара почти цялата лятна ваканция в "Свети Мънго". Лечителите успяха да я изкарат от състоянието чак в края на август. Сега Еша беше добре, ала бе на косъм от изгубването на възможността да започне работа в Министерството на магията. Поне оценките и рецензиите й бяха достатъчно добри...
Най-после си бе осигурила стаж в отдела по Магьосническо правосъдие.

• Притежател на Сфинкс - Oрий
• Може да язди
• бивш префект и гончия на Грифиндор
• Пази изключителен баланс на метла
• Има цялата колекция картички от шоколадови жаби (и е пристрастена към тях)
• Патронус - сърна
• Пръчка от орех с косъм от еднорог, неподатлива, 35см.
• Трагикомично влюбена в Дукейлиън Орсей
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 8 2018, 18:39
Post #5


Завършил
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 5159
Joined: 22-March 10
Member No.: 14876

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Трезор:
Способност: Зоомаг (вълк)/ЛиО
Магипортиране: да
Пол:Момче





Ларакс Силвърмун

41 години

Уравновесен характер, високо самочувствие и усещане за превъзходство над околните. Да бъде втори в нещо не му е по вкуса. Всяка една ситуация я възприема като игра, която трябва да бъде спечелена на всяка цена с всякакви средства. Изморен от непрестанните проблеми в света на "своите", Ларакс решава да заживее сред природата, изолиран от всякакви хора.

Когато е на 36, родителите му Лорънс и Амелия са немерени убити в собственият им дом. Въпреки че приживе почти не са поддържали контакт, у Силвърмун остава празнота, която вече пет години се опитва да запълни чрез търсене на отговори. Всячески се опитва да разбере какво е причинило смъртта на семейството му, но така и не успява да открие дори и следа за извършителите. Според него убийството е извършено от някой негов недоброжелател, а такива не липсват, тъй като през целият си съзнателен живот непрекъснато си е създавал врагове.

Ранните години
Интересът му към магията идва веднага след като се научава да разпознава буквите. Тогава, благодарение на богатата библиотека на родителите си, Ларакс се запознава с цялата история на магъосничеството, неговите особености, какви привилегии предоставя то и върху какво оказва негативно влияние. Разбира за създаването училищата за специалните като него деца, изчита всички легенди и митове за някогашните магове бродели по Земята. Докато дойде време да постъпи в Хогуортс, Лорънс показва на своят син това - онова. Дори по време на една от техните занимавки, детето успява да счупи малка каничка с мляко. И то само с поглед. Получавайки писмото си, Ларакс започва да си представя как ще накара света да играе по неговите правила, как всички ще му се кланят и ще се възпоменава неговото име. Тогава не e сигурен дали тези мисли са много правилни, но и не го поставя под въпрос. По време на престоя си в замъка, той преминава през какво ли не. Още в първи курс получава префектска значка и капитанското звание в куидичния отбор, но малко по - късно, когато Слидерин изпускат възможността да спечелят купата в края на сезона, той се отказва от отговорността да води отбора, но остава в него като помощник - капитан и бияч, същевременно. Изявява се на тази позиция до пети курс, когато и започва най - важната промяна в живота му. Характерът му започва да се променя, създава приятелства и момчето се чувства по странен, непознат начин. С голямо разочарование напуска Хогуортс за лятната ваканция. Получавайки всичко на всичко три писма от приятелите си, той си дава сметка, че никога няма да бъде приет като нещо различно от особняк. Връщайки се в училището за новата учебна година, гневът и озлоблението отново вземат връх, виждайки и слушайки как хората с които е общувал преди си говорят за своето лято, за изпратените и получените сови помежду им. В края на шести курс обаче се сбъдва една отдавна забравена мечта - слидеринския куидичен отбор вдига купата, побеждавайки драматично Грифиндор. В един от приятелските си дуели по време на седми курс (срещу Вивиан Сийл), Силвърмун се опитва да убие рейвънклоуката, след което мистериозно изчезва от замъка и повече не се връща. Но това е едва началото на една много дълга глава от неговият живот. Малко след този случай се обявява война на магъосниците, и в частност Дона Медеор, събира си армия, ала нещата бързо излизат от контрол и последователите му биват изловени, а самият той е хвърлен в "Азкабан.
Прекарва там около година. Измъква се благодарение на някой, който го омагъосва и го кара да се отрови. За щастие събитията отново претърпяват обрат и той е спасен от странник на име Лоугън Стрейндж. Именно този странник обаче се оказва, че е възрастен почти колкото самото време и се е появил за да въдвори хаос, който самият Стрейндж нарича „прочистване”. След онази вечер Лоуган просто изчезва, а бившият затворник се проявява като ловец на глави за известно време. Това негово занимание приключва след нещастен инцидент, в който загива невръстно дете.

В Министерството
Води дълги и изморителни разговори с бюрократите, преди те да се съгласят да го наемат(благодарение на един от малкото му приятели - Крийп Куотър). Хвърлят го в най - забития и откачен отдел - Мистерии. Вече десет години Ларакс работи самостоятелно, обикаля света събирайки някои от най - опасните предмети познати сред магъосниците и своевременно търсейки информация.

Сега
След завръщането му в Англия, животът на Ларакс отново се преобръща. Разбирайки, че Крийп Куотър, някога негова най - доверена приятелка, е отговорна за смъртта на родителите му, той започва да търси отмъщение. Отмъщение, което идеално се миксириа с разбушувалата се война. Отмъщение, в което щеше да вложи цялото си същество, да впрегне всички нервни окончания и за което дори би умрял. Само и само за да се осъществи.

Способности
1.Ларакс е регистриран зоомаг
2. научил се е да владее легилимантиката и оклумантиката до съвършенство.
3. Перфектен дуелист, почти е невъзможно да бъде победен в дуел със стандартни методи.
4. Умее да шофира и да използва мъгълски оръжия
5. Един от най - запознатите магъосници е що се отнася до познания в Черните изкуства.

Слабости
1. Жени
2. Алкохол
3. Цигари
4. Алиша Браун
5. Лечебни магии
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 9 2018, 18:44
Post #6


if I weren't crazy, I'd be insane
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 61
Joined: 2-April 17
Member No.: 17181

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Отличителни белези: Облечена в костюм; виждат се само тауировките по врата и ръцете ѝ; раздвоение на личността; физиономиите, гласът и държанието се сменят в зависимост от личността
Рождена дата/Зодия: 03.06. / Близнаци
Патронус: Лъвица
Способност: Енергия/Дух
Магипортиране: Да
Пол:Момиче





„Страдам, но живея. Хикс в едно неразрешимо уравнение — ето какво съм аз. Фантом, за когото са безразлични както живота, така и смъртта.“


(IMG:https://img.buzzfeed.com/buzzfeed-static/static/2015-06/16/20/enhanced/webdr11/anigif_enhanced-25805-1434499470-3.gif)
Ruby Rose

Име: Фредерика Дантонио а.к.а. Фреди
Години: 28
Кръв: Нечистокръвна
Past



Докато Фреди се надяваше миналата година по това време, да остане завинаги в клиниката.
Джулиян се чудеше как да ги убие и двамата или още по - добре ... как да убие Всички!

Иронията им, че в момента дори не притежаваха живота си. Бяха обвързани с "Ненарушима клетва" и това бе едно от най - хубавите неща в живота им и вероятно най - лошите. Можеха да преживеят ядрен взрив, да се възстановят от пепелта, да бъдат извадени от гроба, да се отърват от удавяне.
Фредерика бе като хлебарка. Която преживяваше всичко и носеше смут, хаос и женски истерични писъци.
Всяка една стъпка, която би им причинила смърт за тях бе обратима. Бе повече дори от това. Бе безпаметна.

Ненарушимата клетва бе сключена между няколко важни фигури:
Лисандър Латуан - сдържан сърдитко, който се бореше за световен мир и има красива руса коса.
Мицуне Цукиширо - избухлив японец, чийто цвят на очите все още е неясен
Фредерика Дантонио - прекрасна откачалка

Каква е връзката между тримата?
Значи ...
"Кратката версия!"
На Лисандър му трябваха хора за СОПА. Явно беше отчаян. Замъкна се до Италия заради слуховете за Фредерика, но тя заяви, че ще си пръсне мозъка, ако не ѝ даде добра причина да тръгне от тук. И го направи. Пръсна си мозъка.
"Аз го направих!"
Добре де. Джулиян го направи. Опръска всичко в кръв и след това времето се върна. И пак. И пак. Докато не ѝ взеха патроните. Тогава италианката реши, че иска да сключи клетвата и заяви, че ако ще умира ще е само и единствено от ръцете на Латуан и то - доброволно. Убедиха я, че ще живее и ще си играе малките игрички на свобода, ако помогне на добрягите (тука добрите не са това, което изглеждат; тук добър е синоним на думите: откачен, самоубиец, проблеми с емоционалните състояния, Batman). Уловката беше, че ако умре Робин - Фреди си заминаваше с нея. Хубавата част на цялата работа е, че Широ можеше да връща времето и беше нещо като добро (погледни горните определения) приятелче на Фреди.

След това последваха едни странни поредици от събития, които нямаха почти нищо общо едно с друго, но пък на кого ли му трябваше логика в този странен магичен свят.

Ходиха по някакви странни места. Развиваха планове. Имаха си имение. Опъваха едни големи карти и като по филмите слагаха пионки. Нападаха лошковци. Опитваха се да правят добряшки работи. Скачаха по дъгата. Ей такива неща.

Фреди си намери и враг. Или по - скоро той намери нея. Въпросният той се казваше Ларакс Силвърмуун и Джулиян се беше зарекал, че ако още веднъж го види, определено нямаше да го остави мърдащ. Както казах случваха се странни неща. Първо си говореха с въпросния си враг, после го ступаха, после Фреди го излекуваха и след това изчезнаха. Безследно. И никой не говореше за почти порутения театър, в който се намираха и който беше в отлично състояние, преди италианката да стъпки там. Никаква идея защо не се е чуло за това. Явно са потулили историята.

Отнесе се поне за малко и емоции заплуваха.
"Имаше прекрасни очи. Големи и прекрасни."
На едно от събиранията им по обсъждане на "Грандиозни планове срещу лошковците", Фреди/Джулиян за първи път съзрязаха очи на Тилеян. Макар и някак насилствено с цел, блондинката да успокои двамата откачени, които влетяха в стаята с пистолет, застреляха Робин след това самите те умряла, след това се гътна и Лисандър и се налагаше Широ пак да връща времето и да върти очи, мислейки си, че това да доведат костюмираната е една от най - лошите им идеи. Ever. НООО... след като времето беше върнато и патроните бяха отнети, Тилейн бе успяла да приложи дарбата си върху Фреди и макар и за малко тя се почувства като за захарен памук.

След това дойде и Тео, с кого щяха да се видят пак и този път боксовия мач щеше да е фатален. За един от двамата. Или за леглото.

И след него едно убийство по случайност, за което Иън Грейторн, все още дори не подозираше. Не знаеше кой е убил майка му, а самите Дантонио дори не предполагаха, че нещо такова ще се случи.
Джулиян съжали, че не бе негов пъклен план.


А сега къде са?
Вероятно на свобода, създаващи размирици?
Вероятно в някоя тиха уличка, дебнещи бъдещата си марионетка.
Или просто почиващи си в имението Ла`Туан. В скромната им стаичка, която бе пълна с мозъци натопени във формалин. В стая, в която никой не смееше да влезе.

Допълнително:
- Има татуирано Асо купа в чест на баща си.
- Притежава пистолет и знае как да го използва.
- Говори английски, но с акцент. Когато не се сети за някоя дума на даден език, директно я изстрелва на италиански.
- Мрази да лъже. Казва и най - болезнените истини.
- Използва предимно лечебни и защитни магии
- Винаги спретнато облечена. Костюм, риза, вратовръзка. Перфектно изгладени.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Sep 24 2018, 9:49
Post #7



Group Icon

Group: Завършили
Posts: 38
Joined: 16-April 17
Member No.: 17227

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Трезор:
Способност: Вода
Магипортиране: Да
Пол:Момиче







Анаис Калис
26-годишна
Русалка (само на половина)
Елементарист - вода


Имало едно време...
Далече, далече в откритото море водата е синя като листцата на най-хубавия синчец прозрачна като най-чисто стъкло. Ала тя е много дълбока — толкова дълбока, че нито едно котвено въже не достига до дъното. Трябва да се поставят една върху друга много камбанарии, за да се стигне дъното на морето. Там долу живее морското население. Защото ние не трябва да си мислим, че на морското дъно има само бял пясък. Не.
Преди близо 30 години там живяла една русалка с дълги кестеняви коси, заключващи вълните в себе си, и опашка в най-разнообразни цветове, на които всеки коралов риф би завидял. За разлика от сестрите си, тя изпитвала истинско възхищение към човешкия свят и толкова много харесвала хората, че накрая се влюбила в мъж, но тяхната приказка далеч не се увенчала с щастлив край.
Русалката родила момиченце, което нарекла Анаис. Анаис обаче притежавала едва половината от способностите на майка си и нямала нито опашка, нито можела да диша под вода достатъчно дълго, за да оцелее. Единственият й шанс бил да израсне в света на хората, където баща й трябвало да се грижи за нея, ала той нямал такива намерения. Бил магьосник, който разполагал с малко, а ламтял за много повече. Осъзнавал колко ценни били русалките и колко трудно се откривали, затова продал дъщеря си прескъпо.
Анаис попаднала в ръцете на изследователи, чиито експерименти прекрачвали границите на закона. Живяла в техен плен цели 16 години, докато растяла и била подлагана на най-различни мъчения, имащи за цел да разберат как функционира тялото й. Може би най-голямата жестокост било отрязването на перките на ръцете й. Белезите така и не зарастнали, без значение колко старателно се опитвала да ги излекува.
Макар и отглеждана в много тежки условия, Анаис ставала все по-силна с годините и когато овладяла дарбата си достатъчно добре, успяла да се измъкне от похитителите си.
Скоро след това открила Аля Рошко. Или Аля Рошко открила нея и я взела под крилото си, добавяйки още един ценен член на семейството си и убиец за каузата си.


Role Play Essentials:

* Висока и стройна фигура, нежни и грациозни движения. Изглежда крехка, все едно ще се счупи всеки момент, но всъщност е доста силна физически.
* Дълга до кръста кестенява коса на вълни, в която от време на време се забелязват мидички и други елементи от морската флора и фауна. Големи шоколадови очи с неестествено дълги мигли. Кожа с приятен бронзов загар, по която проблясват червени, розови и оранжеви люспи на отделни места. Цветовете стават по-наситени, а люспите - по-нагъсто около хълбоците й, откъдето се предполага, че трябва да започва опашката й, но вместо това има крака.
*Винаги се облича много предизвикателно, без значение какви са метеорологичните условия, тя ще намери начн да си сложи дрехи, в които изглежда секси.
* Носи си магическата пръчка в ботушите или ботите. Ако не е обута с такива - от вътрешната страна на бедрото.
* Няма представа защо носи магическа пръчка. Обикновено я ползва за чесало. Не е добра в правенето на магии.
*Пие вода в огромни количества. Винаги си носи ботилчица и се налива като за световно.
*Настроенията й се променят за секунди, винаги е много експресивна относно тях.
*Често си припява, а това има...лек омайващ ефект над околните. Освен ако не си постави за цел действително да ги хипнотизира здравата.
* Обича да се умилква около мъже. Поведението й моментално се променя, когато наоколо има мъж. She blames it on her nature.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Oct 5 2018, 18:38
Post #8


Министър на Магията
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 682
Joined: 26-March 12
Member No.: 16112

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Патронус: Ястреб
Способност: ЛиО
Магипортиране: да
Специализация/Професия: Министър на Магията / Аврор
Пол:Момиче





Доминик Амброуз
Често Дом, никога „Ник“

(IMG:http://i67.tinypic.com/2zz3vpx.jpg)
Robert Downey Jr.

4 Април / 53-годишен*

Ръководител на Отдел АВРОРИ към Британското Министерство на Магията;
Бивш възпитаник на Дурмщранг;
Бивш преподавател по История на магията в Дурмщранг;
Бивш Директор на Дурмщранг;



Не знам от къде точно да започна.
Иска ми се да ви го представя максимално добре, но и в същото време
изрично ми е забранил да говоря твърде много за него.

(IMG:http://33.media.tumblr.com/1fac2c03f08722c7f2329526c40f2c01/tumblr_nteem6f8v11rt0jkuo5_500.gif)


Висок едва 170 см., Доминик се отличава от останалите мъже в тълпата. Има разкошна гъста коса. Всеки един косъм коса си има собствено мнение и не се съобразява с това на останалите, освен ако не е под влияние на Брилянтин (което се случва точно два пъти в годината… евентуално). Суетен човек, какво да ви кажа. Може би идва от възрастта, не знам. Той би ви казал това най-добре. Държи абсолютно винаги да е с изряден външен вид. Прическата му е колкото небрежна, толкова и перфектно оформена, просто си е ген. Не е желателно продължително да го гледате право в очите – лешниковият цвят е способен на всичко. Без значение дали сте мъж или жена. И другото, което също трябва да знаете, е че се усмихва често. Широко и истински. Макар че надали бихте схванали чувството му за хумор, нещата, които казва и мисли, че са забавни, несъмнено ще разсмеят и вас – просто заради усмивката му и начинът, по който звучи смехът му. Уверявам ви. Освен това, поддържа форма с много тичане. Почти всеки ден изминава десет километра с тичане. Можете да го видите и да скача на въже, ама това все едно не сте го разбрали от мен, нали?...



Надниквайки отвъд външния му вид, Доминик е човек, чийто характер е пъстър и разнообразен. Ако някой е решил да го обиди – трябва да се въоръжи с търпение и много да се постарае. Има си редките моменти, в които може да си изпусне нервите и да помете пода с вас. Тогава ще ви се прииска да не сте се раждали. Но както казах – случва се сравнително рядко. Подобни емоционални сривове се дължат предимно на системна преумора.
Дом е човек на навиците, принципите и порядките. И именно с това е способен да ви подлуди. Несъзнателно, разбира се. Просто хора от неговата порода са изключително рядко срещани и по тази причина не бихте го разбрали защо е такъв. Например: никога не спи повече от осем часа. Дори и осем са рядкост. Обикновено и седем му стигат. НИКОГА не се събужда след 7ч. сутринта. Ако спи следобед, то това несъмнено ще окаже влияние на нощния сън. Обожава кафе. Всеки ден го пие по едно и също време – сутрин около десет часа и следобед около три часа. Не яде сладко. Никаква сила на света не е способна да го накара да яде сладко. Дори и плодове яде сравнително рядко. Обича сам да си готви, понякога. Обича и да пее, докато готви.
Спокоен и уравновесен човек, който е наясно със себе си и с това какво иска от живота. Често е горделив и инатлив. Предимно вглъбен в личните си дела. Егоизмът не му е присъщ. 90 % от времето си прекарва в работа... значи: работохолик. Целеустремен, взискателен към подчинените си и не особено изпълнителен към личните си началници .... до колкото това не би повлияло на кариерата му. Сам не се определя като "отмъстителен", но е чувал подобни коментари за себе си. Обича да чете, да пътува и да се занимава с разни изследователски дейности в различни сфери на магическите науки.



Не обича да говори за семейството си и за личния си живот. Затова и аз няма да ви разказвам, само едно е важно да се знае – баща му е починал неотдавна, майка му живее с другите си две деца (Доминик има двама братя, той е среден по възраст), но местожителството им е неизвестно, от съображения за сигурност. Обича да акцентира върху себе си, макар и да не се впуска в детайлни разкази за миналото си. Роден е и израства в Дъблин, Ирландия, но след постъпването му в Дурмщранг (преди трилион години) почти не се завръща там. До завършването му успява да обиколи почти цяла Европа през ваканциите. Два месеца след завършването си урежда работа в Италианското министерство на магията. От там обиква Милано и Неапол. Но неспирните му пътешествия не го задържат дълго в Италия (едва 2 години) и следващият му работодател е именно училището, което е завършил - Дурмщранг. Изкарва шест години като преподавател по история на магията, на седмата получава поста на заместник-директор (едва 25-годишен) и това му вдъхва амбиция за следващата крачка, която не закъснява: два месеца преди да навърши 30, Домник получава поста на директор. Кариерата му върви успешно нагоре и 17 години по-късно решава, че му е време за нещо ново и свежо. Какво по-свежо от ръководител на отдел Аврори към Министерството на Магията във Великобритания, където постъпва след окончателно напускане на Дурмщранг? (Обстоятелствата около назначаването му на този пост са малко съмнителни, но никога не са били подлагани на обсъждане - Амброуз губи съвсееееем за малко изборите за нов министър на магията, в лицето на Крийп Куотър, която вероятно го назначава на пост, близък до нейния.) Останалото е чиста проба изфабрикувани драсканици от журналисти.

Разни хора с разни занимания, простиращи се извън закона, неведнъж са загатвали, че Доминик има тъмно минало, което се предполага, че съвпада с цялостния му престой в Дурмщранг, след като е завършил. Доказателства за подобни твърдения никога не са били откривани. Но той често обича да казва: „Не вярвам на човек, който няма тъмна страна.“ Изводите оставям на вас.



Допълнително:
- легилимант и оклумант;
- богъртът му никога няма да разберете какъв е;
- патронусът му е ястреб;
- има три татуировки, но ги крие;
- няма белези по тялото;
- пуши само когато е силно изнервен или превъзбуден;
- почти постоянно дъвчи дъвка;
- има черен котарак... ама никой не го е виждал и това може би е само мит;
- има си своя собствена метла, чийто модел крие в тайна;
- никога не се е женил и няма деца (макар че веднъж е бил на пред прага на брачния живот);
- взимайки предвид горното – не е способен да обича жена след драматичната и разтърсваща връзка, която е имал с преподавателка в Хогуортс;
- не се облича типично за чистокръвен магьосник с неговото положение;
- и въпреки това притежава изискан стил;
- не обича излишни аксесоари по себе си (понякога носи шал; вратовръзка и часовник – винаги);
- има ОГРОМНА колекция от магически ръчни часовници;
- освен работата в министерството има и собствен бизнес, който се старае да държи в тайна
- и една тайна, за която ще ме линчува, ако разбере, че съм ви я издала: колегите му не знаят, но тайничко си пада по мъгълския спорт футбол и е страстен привърженик на Ливърпул;




---
* 53г., навършени през 33 УГ, април
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Oct 14 2018, 8:31
Post #9


Магизоолог
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 1775
Joined: 11-December 07
Member No.: 4902

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Способност: Зоомаг (панда)
Магипортиране: Не
Discord:
Пол:Момиче





(IMG:http://24.media.tumblr.com/tumblr_me3zeqsQfy1ryqrseo1_500.jpg)

Кейтлин Лин Таг
28 години
магизоолог, vegan, highschool sweetheart
мъгълокръвна ?


Напълни чашата си със зелен чай до ръба. Обгърна я двете си длани, повдигна я към лицето си и затвори очи, когато горещата пара докосна носа й. Вдиша дълбоко, оставяйки се да потъне в текущия миг – тишина и спокойствие. Щяха да й залипсват в края на тази 13-часова смяна. В другия край на коридора, в сравнително голяма зала с бели стени и операционни маси я чакаха половин дузина муитити – вид магически маймунки с гадния навик да бъдат толкова сладки, че всеки път щом работеше с тях й се приискваше да си вземе някоя вкъщи...

Вкъщи.
Тери щеше да я удуши със собствените си ръце, ако доведеше още някое магическо създание в дома им, който все още се опитваха да възстановят от превъзбудено бебе-дракон Унгарски Шипоносец, което бе останало без майка и Кейтлин бе решила да вземе под собственото си крило. Само дето Кейтлин нямаше крила, а Тери нямаше никакво останало търпение.

Не, че наистина щеше да удуши, нали... Макар и да се заяжданията им да бяха ежедневност, повечето от тях бяха инициирани от Тери... или ако питате него, от пътеката за йога на Кейтлин, в която се бе спънал – кхъм-кхъм, която бе спънала него! Или от веган мъфините, които той на всяка цена отричаше, че обожава, но винаги изяждаше сам. Или от местния пазар, в който Кейтлин го влачеше, за да носи чантите й с plastic-free зеленчуци, които купуваше от фермерите в покрайнините на Манчестър, където в момента се намираше домът им. Така или иначе повечето им заяждания свършваха или с целувка, или с шамар, или с намачкани чаршафи.

Парата, което галеше лицето й, отми всякакви следи от стрес и напрежение. Ръцете й не трепереха вече, всъщност не бяха треперили преди операция, откакто бе завършила стажа в Министерството на Магията, за който бе кандидатствала в последната си година в „Хогуортс“ и в който бе приета. Една от най-големите й мечти – сбъдната. А колкото до „Хогуортс“ – напусна го със смесени чувства. Бе популярна като червенокосата спъваща се зубърка, която бе твърде срамежлива и тиха дори да кихне, а по-късно и като – представете си! – гаджето на Тери Шеридън, за когото прекалено много момичета се чудеха какво изобщо бе видял в нея. Най-вероятно беше любовен еликсир, нямаше как иначе...

Ама на пук на всичко и всички щяха да ги наричат highschool sweethearts пък! Или пък.. Или пък не. Не и след онзи снежен следобед в сладкарничката на Мадам Пудифут. Не и след последвалия бунтарски период на Кейтлин – това... късите яркорозови кичури, вериги, широки дрехи, дрънчащи гривни. Не беше тя. И започването на стажа в Министерството веднага след седми курс й го показа красноречиво.

Светлоруса коса с потъмняващи нюанси тук-таме, вдигната на небрежна опашка или хлабав кок; някой непокорен кичур, падащ пред лицето й от време на време; бяла, нежна, но твърда ръка, държаща магическата й пръчка; тъмнозелени очи – нетрепващи, съсредоточени; равномерно контролирано дишане и само лекото прехапване на дясната страна на долната й устна. Ето това беше тя. Индия, Кипър, Перу. Крупи, ефири, дракони, ерклинги, върколаци. В един ден. Да, определено това беше тя, беше нейното нещо.

Пое глътка зелен чай и малка усмивка се разля по лицето й, когато топлата течност се вля в гърлото й и стопли гръдния й кош. Постави бялата чаша обратно на масата и въздъхна. Муититите я чакаха в същата онази зала, в която бе оперирала последните пет години, но никога дори не би си помислила да нарече работата си като магизоолог в Отдела за Регулация и Контрол на Магическите Създания скучна. Никога.

- Кейтлин – главата на млад мъж се появи иззад вратата на кабинета, - готови сме.
- Тук съм – отвърна Кейтлин.

И беше.
Винаги.

(IMG:https://i.imgur.com/zV7rcJN.jpg)
___________________________________
  • all vegan/locally produced/organic/cruelty-free/plastic-free/eco-friendly things
  • йога, медитация и зелен чай
  • префект на "Хафълпаф"
  • автор на "Сърце на четири лапи" - сборник с анализи на/интервюта със стари и съвременни върколаци и историите, съпътстващи ги
  • като магизоолог вероятността да е била на същото място с героя ви непродумващ/аврор/специалист по инциденти по време на или след мисия, включваща потенциални пострадали магически създания, е огромна
  • преподавателят ви по ГзМС може и да я е поканил няколко пъти в час, за да ви разкаже/покаже някой и друг трик за третиране на определени магически създания
  • осиновена от китаец и португалка като бебе, израства в Лисабон; по-малък с 5 години брат;
  • не знае кои са истинските й родители, не се и интересува особено;
  • цял живот счита себе си за мъгълокръвна, но все още не знае колко чистокръвна е всъщност (много! а може и никога да не разбере, ще видим)
  • РП: НИКОГА не би била груба към НИКОГО (just hasn't got the balls)
  • РП: движенията й винаги са плавни и нежни - не стъпва, а вирее; не тича, а лети.
  • Dianna Agron.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Oct 16 2018, 19:19
Post #10


Журналист на Свободна Практика
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 1341
Joined: 12-December 10
Member No.: 15469

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Отличителни белези: Висок, красив, строен
Патронус: Джак Ръсел Териер
Способност: Легилимантика и оклумантика
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Журналист
Пол:Момче





Тери Крейг Шеридън.
Или просто Тери.

(IMG:http://i67.tinypic.com/2ljrpkm.jpg)
FC: Luke Evans


ДОСИЕ
    Възраст: 29
    Местожителство: в момента непостоянно (роден в Глазгоу, Шотландия, живее и изразва в Манчестър, Великобритания)
    Образование: Хогуортс, дом Рейвънклоу; бивш старши префект; бивш куидичен капитан; бияч.
    Кръвен статус: чистокръвенх
    Семейство: родители Крейг (62) и Рене (60) Шеридън; сестра Мишел Грейс Шеридън (32); Кейтлин Лин Таг (бъдеща съпруга, ама тя още не го знае това)
    Професия/специализация
Журналист на свободна практика / куидичен състезател (бияч)

(IMG:http://i68.tinypic.com/2dwg6fm.jpg) (IMG:http://i64.tinypic.com/szd3k6.jpg)



И вече по-конкретно...
Външен вид / описание: Тъмнокестенява коса, с постоянна прическа. И винаги небрежна. Плътни и перфектно оформени черни вежди над дълбоки и тъмни очи, показващи често сменящи се настроения; често блеснали от несдържани емоции. Снежнобели зъби, разкриващи една чаровна, но често потайна усмивка. Естествен тен, без никакви плажове, без никакви магически глупости (или мъгълски солариуми).
Телосложение, предавано по наследство – много добре сложена и видимо тренирана фигура, със завиден ръст от цели 187 сантиметра.

Характер: Изключително съвестен и справедлив. Сериозен, отговорен и амбициозен. Следва принципа: „Аз знам, следователно и мога”. Изключително умен и способен млад мъж, който, за жалост често си е позволявал да бъде и мързелив, особено ако е с приятели, ОСОБЕНО в училище. Отдава му се изучаването на езици, владее гладко френски, испански и гръцки. Изключително упорит, неповторим инат. Честен и лоялен към близките и приятелите си. Понякога обаче е и отмъстителен, ако се наложи; случва се да се заяде с някого без причина, но само когато е безкрайно отегчен. Обича животните, има куче и котка. Увлича се по различни спортове, предимно летателните, но и към разни мъгълски за поддръжка на телосложението не е безразличен – стандартни фитнес упражнения + тичане.

Мрази да го лъжат и не прощава подобно предателство. В училище се е ползвал с репутацията на коцкар, тъй като от малък си е хубавичък, а с израстването си съвсем сериозно и често привлича женските погледи.
Не обича усложненията и като цяло излишно усложнените неща, но за всеки проблем си намира решение – кога правилно, кога не, важното е, че има решение.
Своенравен . Прави това, което си науми, независимо от средствата и усилията, които биха му коствали. И независим. Получава първата си собствена сметка в Гринготс едва на 8-годишна възраст, още преди да е постъпил в училище. В училище е получавал стипендия за високи резултати и постижения (не отличие, хаха) и винаги е харчил толкова, колкото му е необходимо и НИКОГА не е искал допълнително. С две думи: приятно пестелив.

История: Израства в заможно семейство на англичанин и французойка, Рене и Крейг Шеридън. До 5 годишна възраст живее със семейството си в Шотландия, след това се местят в Манчестър, Великобритания. Има по-голяма сестра, Мишел (32 г.)

Семейство Шеридън живеят в малка, но красива и уютна ферма в покрайнините на Манчестър. За прикритие пред мъгълите Крейг Шеридън се ползва с репутацията на един от най-известните фермери в областта. Също така притежава магически книжарница и магазин за сувенири. Рене Шеридън работи в сферата на магьосническото право и притежава малка адвокатска кантора, разположена близо до министерството. Тъй като и двамата родители на Тери предпочитат спокойния начин на живот, те залагат на мъгълското удобство пред напрегнатото магьосническо ежедневие и за прикритие в света на мъгълите, Рене работи като учителка по литература - днес вече пенсионирана, но дава частни уроци,

Още от малък Тери проявява магическите си способности. Първата магия, която прави, е издигането на домашния котарак Луиджи във въздуха. С израстването момчето проявява интерес към магическите науки, свързани с практикуването на заклинания. Не изпитва особен интерес към чисто теоретичните науки като руни, история на магията и астрономия, но въпреки това записва историята в училище по настояване на майка си.

Обича куидича и има впечатляващ стаж като бияч в непрофесионални отбори в Манчестър и Лондон. До 11 годишна възраст учи в Манчестър, след което родителите му го местят в Лондон – „Хогуортс”. Без излишни протакания попада в дом „Рейвънклоу”, където моментално получава пост в отбора по куидич – бияч.

До четвърти курс в Хогуортс зачършва с доста прилични постижения, тъй като почти изцяло се отдава на куидича, а за уроците намира време в разни пролуки, когато не яде и не спи. Тоест сравнително рядко. Не възнамерява да си прави сериозни планове за бъдеща професия, тъй като, колкото и нескромно да звучи, баща му е с връзки в министерството на магията и с лека ръка би го лансирал там. И въпреки привидните му навици към неспазване на правилата, Шеридън заслужено си печели значката на префект. Нали казахме – може и да е мързеливичък понякога, но е сериозен и отговорен.

В пети курс Тери преживява много в замъка - хваща си гадже, префектка от Хафълпаф, Kейтлин Лин Таг, разболява се от странен вирус, който е обхванал целия замък, но накрая излиза 'сух от водата' и всичко се нарежда по старому. Въпреки че куидичната купа отново се изплъзва от ръцете на рейвъните, Шеридън не се отказва лесно и през ваканцията след учебната година заминава на куидичен лагер за два месеца, където упорито тренира. Успява да се специализира доста прилично и в останалите постове - като пазач и гончия. За търсач не се пробва, защото не му се вижда интересно. Успява да си завтърди поста на бияч, поставяйки рекорд за най-много ударени блъджъри през един мач - 48.

Изключително много мрази да му се натяква, че трябва да учи, за да сполучи. Но си сяда на задника, учи като побъркан, макар и не за отличие (напук на родителите си - никога не се е борил за такова), и завършва шести и седми курс с достатъчно добър успех, за да си намери работа навсякъде, където пожелае. По-точно - където има интерес. След неколкократни премисляния, минавайки от куидична кариера през аврорство, новоизлюпеният пълнолетник решава, че всъщност иска да води по-нормален живот, лишен от ЧАК толкова много стрес и напрежение. Затова се отдава на журналистиката. Ама си действа на свободна практика, необезпокояван от никого, още повече пък от шефове. С това започват и многобройните му пътувания по света и у нас, че и наобратно...

Допълнително:
- обича да пътува с влак;
- не си пада по четенето на книги, но в малката си домашна библиотека има събрана значителна колекция от спортни списания и криминални романи;
- има хубав глас и обича да пее, но не и когато някой го слуша;
- има две домашни животни – сибирски котарак, Луиджи, и куче – немска овчарка, Моджо, които живеят с родителите и сестра му (последната е ужасен човек - пълна негова противоположност: високомерна, превзета, предимно мълчаливо, но когато говори - ужасно заядлива (абе чума), макар че за семейството си дава всичко);
- патронус: джак ръсел териер
- способност: легилимантика и оклумантика (които рядко използва);
- няма татуировки, но би искал да си направи... някога;
- и иска да има поне три деца;
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Dec 24 2018, 18:04
Post #11


Ръководител на Отдел Аврори
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 6497
Joined: 3-October 10
From: Велико Търново
Member No.: 15384

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Дом на героя:
Отличителни белези: не показва емоции, левичар
Рождена дата/Зодия: Звяр
Патронус: Гръмотевична птица
Способност: Огън/Земя
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Аврор
Facebook:
Discord:
Пол:Момиче





(IMG:https://data.whicdn.com/images/286265113/large.jpg)

Лисандър Виктарион Латуан
The Heart Of Darkness
Елементарист, владее огъня в себе си и земята под краката си.
33 години
Бивш дом: Хафълпаф
Кръв: Чисто синя
Израснал в имението Ла’Туан, Кардиган, западен Уелс, Обединеното кралство
Семейство: всички са мъртви.


Някога.
Бе вторият син на лорд Латуан.
Бе детето, което отне живота на майка си, за да живее.
Бе момчето, чийто брат бе убит в дуел в Дурмщранг и вината бе отново негова.
Бе първият от поколения Тъмни магьосници, който нямаше да изучава Черните изкуства, защото баща му реши да го премести в ново училище – Хогуортс.
Бе прокълнат с огъня, но се научи да контролира силата му.

За една година в Хогуортс:
Бе Хафълпафец. Бе язовец. Префект. Отличник. Търсач. Заместник-капитан.
Откри приятели в лицето на Ерик Естелион и Тристан Мартел.
Изгуби се в къща на вампири и оцеля в омагьосан лабиринт.
Стана наставник в Турнирът на способностите.
Бе избран да представя Хогуортс в Тримагическия турнир, заедно с Ерик Естелион и Моарейн Силвър.
Влюби се в последната.
И я изгуби.

Накрая.
След завършването си разбра, че баща му е замесен с Тъмни магьосници, когато старият лорд Латуан умира, Лисандър твърдо отказва да заеме своето място сред тях. Всеки белег по тялото му говори за отказите, които е дал.
Когато заплашват да унищожат всички негови близки изсценира смъртта си, за да осигури безопасността им и си обещава да унищожи онези, съсипали живота му. От тогава се спотайва в сенките и дебне всеки грешен ход на Тъмните, в очакване на момента, когато ще ги премахне до един.

Към момента.
Не е човек, с който бихте искали да си имате работа.
Освен ако не сте Робин Хууд Таггарт, но пък тя е напълно луда.
Издигнал е високи стени около себе си.
Повечето хора го смятат за мъртъв.
Невъзможно е да го откриете, ако той сам не пожелае това.
Няма нищо за губене, а това го прави много опасен за определени индивиди.
Не е фен на Аля Рошко и компания.
Събрал е около себе си хора, готови да се противопоставят на Тъмните.


Допълнително:
- Левичар.
- Неизгорим.
- преди „смъртта си” е защитил имението и никой не може да го открие, тъй като сам си е Пазител на Тайната.



User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Dec 24 2018, 18:08
Post #12


Тъмна като нощта
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 63
Joined: 13-August 11
Member No.: 15878

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: Лошотия
Патронус: Чудовище от Бялата река
Способност: ЛиО/Убеждение
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Певица
Пол:Момиче





(IMG:http://hogwartsbg.com/forum/uploads/photo-15878.jpg)
Име: Валар Моргулис,
Възраст: предполага се, че е някъде около 30
Кръв: Смесена
Завършиле: Бобатон
Вокалистка на група "Богъртите"
Местожителство: навсякъде




Как изглеждам ли?
Повечето хора биха определили външния ми вид като "мрачен", но това не ме интересува, хората никога не са били от значение, независимо дали са мъгъли или магьосници, важното е аз да се чувствам добре в кожата си. Дрехите ми винаги са черни, рядко някой може да ме накара да облека нещо различно, добре ще е да си избиете от главата подобни хрумвания. Никога не нося обувки с ток по-нисък от 10-12см. това е единственият начин да компенсирам ниския си ръст. Все пак кой би забелязал момиче, което е едва метър и половина, ако не бе това велико изобретение? Косата ми е с цвят на абанос и не бих я нарекла „дълга”, очите ми също са тъмни и не може да се определи къде е границата между зеницата и ириса. Кожата ми е толкова бледа, че понякога изглеждам като скица, която някой е забравил да оцвети или черно-бяла снимка от миналия век, дори устните ми са по-безцветни от тези на останалите хора. В общи линии - черна коса, черни очи, черни дрехи, черна душа, черно сърце... (от къде съм я взела тази бяла кожа не ми е ясно!)


След като знаете малко за външността ми, вероятно ще попитате какъв човек съм?
Ако предположим, че външният ни вид е начин да изразим себе си, едва ли бихте искали да знаете какво се крие под него. Не съм от хората, които бихте пожелали да имате за приятел, защото ще ви заменя без угризения за първия, който може да ми предложи нещо по-добро от вас. Не съм от онези, които биха ви направили услуга без да имат изгода. Не съм момиче, което ще ви обича безрезервно, вероятно дори няма да ви допусна до себе си. Хората, които срещам в живота си са просто низ от лица и имена, нищо повече. Наричат ме жестока и студена, но аз мисля, че това е просто въпрос на гледна точка. Нима е жестоко да кажеш на човек истината, вместо да го залъгваш с напразни надежди? Нима това, че предпочитам да видя искрени сълзи пред фалшива усмивка ме прави студена? Не. Просто имам различна представа за нещата, за добро и зло. Догмите на общоприетия морал не означават нищо за мен. Живея по собствени правила и никой не може да ме съди за това, светът, в който израснах ме направи такава и не съжалявам. Казват, че не мога да обичам, но няма как да знаят това - просто все още не съм срещнала човек, който да заслужава да бъде обичан... освен мен. Понякога може да видите усмивка на лицето ми, но никога няма да сте сигурни дали ви се усмихвам или ви се присмивам, макар второто да е по-вероятно.


Разбира се, трябва да си пъхате носа и в живота ми!
Тези истории обикновено започват с "родих се", но аз не помня как съм се родила, нито кога, нито къде. Знам, че още в първия миг от живота си съм познала самотата, веднага след раждането си съм била изоставена на морския бряг. Някакви мъгъли ме открили случайно. От тогава са ме подхвърляли по сиропиталища и други подобни институции, слава на всички демони, че не помня тази част от детството си.

Когато пораснах достатъчно, за да осъзнавам какво се случва около мен, разбрах, че мястото ми не е в този свят. В Моят свят имаше слънчеви дни, усмихнати лица и много щастие, там не присъстваха болката, нищетата и страданието, Мерлин, що за наивно дете съм била! Опитах се да избягам от дома за сираци. Не помня колко пъти го правих, спрях да ги броя след 27-мия. Винаги ме откриваха и връщаха обратно. Вечер повечето деца плачеха в леглата си, а аз пеех. Бях си обещала, че няма да позволя никой да види болката ми, щях да залъгвам слепите им очи с песните си. Странното беше, че когато пеех всички в сградата заспиваха, тогава все още не знаех на какво се дължи това.
После станах на единадесет и бях приета в училище по магия - Бобатон. Вероятно ще си кажете, че това е страхотно - е, не беше! В мъгълското сиропиталище не разполагах с такъв лукс, но всички бяхме равни, а в Бобатон бях момиче без нищо сред деца, които са свикнали да имат всичко. Мястото ми не беше там, знаех го още от мига, в който прекрачих прага. Отново превръщах болката си в песни вместо сълзи. Останах там четири години, за да опозная най-дълбоките дебри на душата си и да разбера, че не съм родена за магьосница. Притежавах силата, но тя не ми носеше наслада и удовлетворение както на останалите, за мен тя бе по-скоро задължение. Въпреки всичко това завърших френската академия.
После ги срещнах, останалите от групата. Вероятно е било късмет или съдба. Не знам със сигурност, но се радвам, че се случи. Останалото ли? Можете да го прочетете във вестниците и списанията, те знаят историята на групата по-добре от нас самите.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Dec 24 2018, 18:11
Post #13


Преподавател по Летене
Group Icon

Group: Преподаватели
Posts: 152
Joined: 17-May 11
From: Велико Търново
Member No.: 15705

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Отличителни белези: Бяла коса, сини очи
Рождена дата/Зодия: Шинигами
Патронус: Фазан
Способност: Хронокинеза/Елементаристика (въздух)
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Куидичен Играч
Facebook:
Пол:Момче





(IMG:http://hogwartsbg.com/forum/uploads/photo-15705.jpg)

Мицуне Цукиширо

За приятелите: Широ
Възраст: 38 години.
Кръв: Мъгълокръвен
Местожителство: Анджиро, Япония.
Професия: Куидичен играч, треньор по кендо
Отбор: Тойохашките Тенгу, Национален отбор на Япония.
Завършил: МАМА а.к.а. "Мусаши" Академия за Магия и Алхимкия






Шинаят премина на няколко сантиметра от тялото ми. Знаех, че ще стане така, защото вече го бях преживявал. Не, не съм луд и нямам дежа вю. Знаех каква ще бъде и следващата атака, затова я парирах и нанесох победоносен удар. Това е моята дарба и моето проклятие . Не, не съм пророк и не виждам бъдещето. Даже обратното – връщам случилото се назад. Точно така. Върху това изградих целия си живот, всеки път, щом се случеше нещо лошо, просто връщах времето назад и го поправях.

Разбира се, знам каква отговорност носи подобна способност, затова никога не съм я използвал по време на куидични мачове, но по време на кендо тренировка в доджото си позволявам тази волност. Така се упражнявам и поддържам във форма, развивам способността си все повече. Случвало се е да връщам един момент десетки пъти, докато открия как да го променя в необходимата насока. Но никога не съм я използвал, за да навредя на някого, не съм такъв. Аз съм самурай, макар баща ми да твърди, че приличам повече на шинигами, а майка ми да се шегува, че всъщност произхождаме от клан на шиноби.

Не е лесно да израснеш сред хора, от които се отличаваш толкова драстично като външност и характер. Да се родиш с бяла коса и сини очи в Япония, при това в семейство на мъгъли, веднага те превръща в демон в чуждите очи. Ще ме познаете в тълпата - дрехите ми задължително са в ярки цветове, предимно кожени якета, тениски на отбора ми, дънки и цветни кецове, които биха подхождали повече на тийнейджър. Не свалям ръкавиците си без пръсти, навик от дългогодишното носене на куидична униформа.

Не само визуално се отличавам от японците. Не знам до колко сте запознати с нашия бит и душевност, но за моя народ се счита за срамно да се показват емоции, особено негативните, а аз не мога да ги сдържа в себе си. Постоянно ги демонстрирам на околните.

Въртя еднакво добре пръчка, бата, шинай и катана.
И не мога да реша кое от тях ми харесва най-много.

Допълнително:
- От шестнадесет години играе като бияч в отбора на Тойохашките Тенгу, по същото време бива приет и в националния отбор на страната си и бързо си печели място като титуляр.
- Собственик е на малко доджо в родния си град, когато не тренира куидич с отбора си учи младите японци да си служат с шинай и ги възпитава в идеалите на самураите.


*Цукиширо – бяла луна
**Мицуне – безлунно небе (това му е фамилията, да)


This post has been edited by Мицуне Цукиширо: Dec 24 2018, 18:14
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Dec 24 2018, 18:19
Post #14


Загинал в защита на Хогуортс
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 927
Joined: 23-January 11
From: Велико Търново
Member No.: 15546

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: Звездоброец
Патронус: Еднорог
Способност: ЛиО/Илюзионизъм
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Преподавател по Астрономия
Facebook:
Discord:
Пол:Момче





QUOTE(Натаниел Бинтанг @ Mar 31 2017, 19:35) *

(IMG:http://hogwartsbg.com/forum/uploads/av-15546.jpg)

Натаниел Бенедикт Бинтанг
Звездоброец
53 години
Чистокръвен
Живее сред кентаври.
ЛиО/ Илюзионизъм

Бивш преподавател по Астрономия и звероукротител в клетката на язовците.

Промених се, да.
Но кажи ми ти, читателю, знаеш ли какво е да изгубиш всичко? Абсолютно всичко? Знаеш ли какво е да се срине онова, върху което си построил целия си свят? Да рухнат основите на собствената си идентичност? Да изгубиш оста, около която се въртиш? Аз го разбрах преди дванадесет години. Защото я изгубих. Магията си. Бе ми отнета насила. Чрез Болестта, която ме порази много по-тежко от останалите. И не се върна.

Останах без силата, която бях свикнал да приемам за даденост. Беше плашещо, жалко и преди всичко – унизително. Тръгнах си от онзи замък, защото не можех да понасям съжалението в очите им. Знаех, че те нямат вина, не го приемах така, но им завиждах. О, Мерлин, колко им завиждах, че те си върнаха магията, а аз трябваше да се науча да живея без нея. Не ми говори за мъгълите, моля те. Наясно съм, че живеят без магия, но едно е никога да не си виждал този прекрасен, изпълнен с възможности свят, а съвсем друго да ти отнемат шанса да бъдеш част от него.

Пътувах много, но продължих да обичам звездното небе, както някога. Срещнах и други, споделящи тази моя страст – стадо кентаври в централната част на острова. Те ме приеха сред тях, макар да бе в разрез с обичайните им правила. Казват, че нося душата на кентавър в себе си. В тяхното селище открих покой и малко по малко магията започна да се връща при мен, усещах как отново тече във вените ми. Но не смятам да напускам това място, освен ако не се наложи. Тук е тихо и спокойно, а нощното небе се вижда ясно.
Сега нямам нищо с човека, който бях някога.
Онзи, който напусна света на хората, умря отдавна.
Вече съм друг.


*Забележка: косата му в момента е бяла!

User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Dec 27 2018, 7:48
Post #15


Младши Магизоолог; Магихиполог
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 1391
Joined: 22-October 10
From: Велико Търново
Member No.: 15404

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Дом на героя:
Рождена дата/Зодия: Оптимист
Патронус: Енот
Способност: Левитация/Зоомаг (аляски маламут)/Заемане
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Няма
Facebook:
Discord:
Пол:Момиче





(IMG:https://i.postimg.cc/4Ns5PJ1D/784fb8a88816893010744b1b47e05161.jpg)

Себастиан „Чейс” Сантиаго
деветнадесетгодишен
Скейтър | Меломан | Мечтател
летящ ∆ зоомаг ∆ заемател
живее в градът на ангелите
Бивш хафълпафец и бъдещ магизоолог



Всичко, което са ви казвали за Хелоуин е истина.
Не говоря за лакомствата, които вероятно ще получите и позволението да ядете сладко до пръсване, нито имам предвид безбройните шеги, които ще погодите безнаказано на околните. Не. Това вероятно също е истина, но аз говоря за друго.

В този ден, денят на вси светийи, завесата между световете изтънява, къса се, оставяйки ви уязвими за зло и ужаси каквито не сте подозирали, че съществуват. Тогава всички кошмари изпълзяват от скривалищата си, дори онези, които не сте и сънували, за да се стоварят върху хората. Приемат различни, причудливи форми. Като най-добрата ти приятелка, в която осъзнаваш, че си влюбен едва когато я виждаш да целува друг. Влизат под кожата ти като един чудовищен гняв, който те кара да удариш непознат, докато се мислиш за неспособен да нараниш човек. Пропълзяват неусетно като една война, достигнала до границата на невинността. Или връхлитат като тъмен магьосник, недосегаем за магия, който отвлича единствения ти близък човек от години насам. И оставя след себе си чувство за безпомощност, от което не можеш да се спасиш, независимо колко силен ставаш, колко нови заклинания учиш, колко способности развиваш… Всичко това е без значение, защото в преломният момент, в нощта на Хелоуин, не си бил достатъчно способен, за да спасиш един-единствен човек. И цялото време, прекарано в подготовка за този миг започва да изглежда безсмислено и пропиляно напразно. Безвъзвратно изгубено. И ти се иска да бе внимавал малко повече в часовете на Оул, да бе давал повече от себе си, да се бе постарал още малко… Но дълбоко в себе си знаеш, че дори това нямаше да е достатъчно. Нищо не би било. Защото дори завършени магьосници и учители не успяха да го спрат.


Тогава осъзнаваш, че в теб живее и друг - човек за когото не си подозирал, че можеш да бъдеш. Но в нощта след Хелоуин не можеш да си никой друг, защото вече не си правиш илюзии, че войната ще отшуми без да те засегне, дори да не ти се иска вече си засегнат и си част от нея. Не искаш да се криеш, не можеш да го направиш. Остава ти само едно - да избереш страна и да се биеш. Така тръгваш по единствената.следа, с която разполагаш, едно име, дочуто случайно, вероятно няма да те отведе никъде, но няма откъде другаде да започнеш, освен да тръгнеш по следите на Чарлз Йарк. Но докато търсиш вампира, се оказваш в ролята на плячка. Защото всяко действие си има противодействие, а всяка сила си има друга, действаща в обратна посока. Така и срещу Тъмните магьосници действат други. Групата им е тайна, а членовете малобройни, но все пак ги има. И по някакъв начин успяват да се доберат до теб и да те убедят да се присъединиш към тях, колкото и странно и съмнително да е всичко в началото, все пак имате общ враг, който не можеш да победиш сам. Не е и нужно, стига да успееш да убедиш себе си, че наистина се нуждаеш от помощта им. И така в крайна сметка се оказваш в редиците на СОПА, макар да не си сигурен какво означава това.

Но в едно си убеден - светът вече не е толкова хубав, дори когато слушалките са на ушите ти и слушаш любимата си музика, оставаш нащрек за всяко движение около теб. Вече не си тананикаш стихове от песни, а заклинания, които биха могли да ти потрябват във всеки един момент. Докато летиш на скейтборда вече не си правиш илюзии, че имаш крила, а пръчката е винаги в готовност в джоба ти, за да не бъдеш изненадан отново. Оглеждаш се внимателно, преди да влезеш в тъмна уличка, за да си сигурен, че ще излезеш жив от нея.

Защото никога не можеш да си напълно подготвен за всичко, което би могло да се случи...
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Jan 20 2019, 21:57
Post #16


Член на КзУнОС
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 209
Joined: 1-April 13
From: out of my mind
Member No.: 16314

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Отличителни белези: Множество татуировки по цялото тяло; Големи флешове на ушите; Пиърсинг над горната и под долната устна;
Рождена дата/Зодия: 02.06/Близнаци
Патронус: Прилеп
Способност: Зоомаг (сива лисица)
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Член на Комисията за Унищожаване на Опасни Създания
Пол:Момиче





Лейла Аларика Улф
Layla (Night (arabic)) Alarica (Rules all (german)) Wolf (...)
37, мъгълокръвна; лисица;
Член на Комисията за Унищожаване на Опасни Създания;






Противно на очакванията на родителите си, Лейла не стана човек след като завърши Хогуортс, въпреки че би трябвало. Поне така твърдяха всички, когато беше малка - че е малко дива и необуздана, но училището щяло да ѝ помогне. Само дето... когато си малко див, никой не може да ти помогне.

Естественият цвят на косата ѝ е светло кестеняв, но не го е виждала от години. Най-често я боядисва в черно, червено или патладжанено. Гримът е задължителна част от външният вид, поради тази причина рядко ще я видите без него - може би само ако се събудите до нея някоя сутрин, а и това е почти невъзможно, тъй като обичайно не се задържа до сутринта.
Очната линия прави и най-тъжните очи котешко дръзки, изписаните вежди придават уверен вид, пудрата и фон дьо тенът маскират тъмните кръгове. Маска. Може би някой ден сама няма да има нищо против да вижда истинското си лице, може би...
"Лицето е лице, когато е без грим"
Непоносимо реално е, обаче.

Надеждата умира последна, както гласи една от татуировките ѝ.
Тях започна да ги получава някъде след завършването си. Една по една, лека полека, те обгръщаха тялото ѝ, докато не забрави как изглежда голата ѝ кожа. Бяха нещо като щит. Като ярките цветове на отровните животинки - "Изяж ме и умри".
Броня. От пипала на октоподи и криле на пеперуди, от женски лица и мъжки бради, от цветя и корабни платна. Броня от мастило.
Боцкането на иглите не боли, за разлика от реалността.
На местата, където няма място за нова рисунка, започва да се появява черен фон, който кара всички вече направени такива да изпъкват още повече. Нищо чудно скоро да не остане място за повече. Дали ще се направи цялата черна?
Цялата мастило.

Никога няма да разбереш какво си мисли в действителност, какво се крие зад очите с цвят на морска буря, докато между плътните устни се изплъзват облачета цигарен дим. Спокойна е, като затишие преди ураган, като липсата на вятър в платната, в неделен следобед преди корабокрушение.
Казват, че лисиците са самотници и тази лисица не иска да я опитомяват.
Може би затова винаги е била дивачка...
Забърка се в толкова много неприятности, движеше в такива среди и правеше толкова отвратителни неща, че все още потръпва при спомените и отказва да говори за миналото си. Не беше тъмно. Беше противно. Не че е убивала хора, не, повярвайте ми, можете да правите лоши неща и без да проливате кръв.
Например да станете наркоман.
Или платена любовница.
Или дилър.
Тя беше всичките тези неща.

Понякога толкова много ти се иска да си живееш живота и така удобно се отпускаш по течението, че той започва да живее теб... И когато най-сетне си отвориш очите и се върнеш в реалността, осъзнаваш колко много ти е взел.
Всичко.

Но надеждата умира последна и всеки има право на втори шансове и на изкупване на грешките. И на връщане в правия път. Макар че... кой може да каже какво е правилно и грешно?
Лейла вече не може.
За сметка на това се оказа, че може да си намери прилична работа, собствен малък дом и малко време за размисъл.
А прошка? За собствените грешки и тези на другите...

Надеждата умира последна, да. Но все пак умира.

  • Обича нощни пеперуди;
  • Никога не сънува;
  • Била е в Грифидор;
  • Не се страхува от нищо;
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Jan 23 2019, 0:01
Post #17


Председател на Магисъбора
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 27
Joined: 15-January 19
Member No.: 32122

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Патронус: Овен
Способност: ЛиО / Убеждение
Пол:Момче





(IMG:https://i.gifer.com/CIw7.gif)

Серафина фон Брандт
54 години
Служител Международно Магическо Право (Магисъбора)
ЛиО/Убеждение


Хейдън фон Брандт
59 години
Ръководител на отдел Магьосническо Правосъдие



"Хм.
Замисляли ли сте се, дали във всеки момент от живота ви, вие сте участници или понякога сте просто безсилни наблюдатели на събитията? А съжалявали ли сте, че сте се оставяли на течението да ви повлече? А чувствали ли сте, че дори и да сте опитали да сторите нещо, съдбата ще ви движи като марионетка, каквито и да са вашите желания?
Не?
Значи няма как да ме разберете.
Аз имам съдба, която дърпа моите конци и тя си има име - Серафина.

Висока, стройна, руса. Жена, за която бих убил и продължавам да убивам, но без желание. Винаги стъпва в права линия, докато слушам ритъмът от обувките ѝ, ръцете ѝ се поклащат близо до тялото ѝ и до пръчка, която рядко използва. Усмихва се често и подигравателно. Понякога се чудя, дали не се е родила с точно тази усмивка и отразения блясък на злато в очите ѝ. Тя виждаше всичко като пособ. Услуги за пари, пари за услуги, а понякога просто думи, които ѝ даваха това, което иска безплатно.

Иска ми се да мисля, че не винаги е била такава. Че усмивката ѝ някога е била искрена и че в деня, в който я срещнах се е почувствала отнесена на крилете на любовта, както ми го бе описала някога, когато все още бях цял, а не черупка с просто зрънце от същността ми. Единственото, което се е запазило, което истината зад хилядите думи и стени. И тъй като аз съм просто наблюдател, зрител на куклен театър, ще се превърна в писателя на нечия чужда история. История, която никой няма да прочете и за която няма и да чуе, защото е истина. Естествения враг на Серафина.

Влюбих се в усмивката ѝ още от първия ден. Беше просто прекрасна, непринудена, заедно с две сини очи, които ме гледаха изпод миглите.
Дори брака да беше уреден, нямаше никакво значение. Аз я обичах. А тя мен?
Мисля, че от първи поглед ме бе намразила.
И как от омраза се ражда любов? Още по - лошо ... дете?
Дете, което расте в семейство със "слепец" и майка обсебена от мисълта за надмощие, което не може да постигне със сила, което се бе научила да го добива по - друг начин.
Серафина така и не стана добра в правенето на магии, вероятно и никога не е умеела да ги прави, но можеше да убеждава, а това само по себе си бе сила. И тя определено я бе овладяла. Бавно и тънко бе навлизала в съзнанието ми и не само моето. На децата ни, на приятели и семейство. Всеки един възможен човек, който се доближеше до нея, по каквото и да е причина, бе получил поне влакно от паяжината ѝ в съзнанието си. Ей така. За всеки случай.
И докато аз бях останал само с частица от същността си, Еребус бе успял да се спаси. Навреме, но твърде късно, за да избави Етна.
Милата Етна.
Само да бях научил малко по - рано.
Малко по - рано за всички лъжи и измами. За това, че Серафина продаваше всичко за пари и че най - големият ѝ стремеж бе да се добере до таласъмската магия. Да запълни празнотата в душата си с материализма си и в замяна даде дъщеря си.
А само да бях разбрал по - рано, че Етна не е моя дъщеря ....
Всичко щеше да е много по - различно."


This post has been edited by Серафина фон Брандт: Jan 26 2019, 15:26
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Jan 23 2019, 17:40
Post #18


Завършил
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 498
Joined: 3-December 16
Member No.: 16774

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Рождена дата/Зодия: Овен
Патронус: Гигантски Полярен Мечок
Способност: Убеждение/ЛиО
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Куидичен Съдия
Пол:Момче





Джейсън Дрейк
Jack Falahee
мъгълокръвен
на 34
(IMG:https://i.imgur.com/Ynqp4eE.jpg)
__________________________________



От известно време никой не беше чувал ни вест, ни кост от Джейсън Дрейк. Бившият преподавател по летене се беше дянал вдън земя, летеше под радара, абе… май няма нужда да използвам повече метафори, схващате генералната идея. Всъщност… кой реално се интересуваше от това къде се подвизаваше Джейсън Дрейк в който и да било момент? Мъжът не беше известен с многобройните си приятели, даже ако трябва да съм честна, такива почти нямаше - поне не такива, които притежават някаква важност в рамките на литературното повествование, което представлява този форум. Може би за това беше виновен отчасти експлозивния му характер, отчасти фактът, че му липсваше всякакво чувство на такт. А хората по принцип не си падаха особено по такива като него, поне от приятелска гледна точка - на хората им трябваха повече надеждни, уравновесени, съчувстващи приятели. Все епитети, които със сигурност не се отнасяха към Джейсън Дрейк, едно голямо непорастнало дете. Абе, кого залъгвам изобщо, досега не се беше пръкнал човек на този свят, който можеше да издържи присъствието на Джейсън Дрейк за повече от два дена, та какво може да си говорим за някое дълготрайно приятелство.
И все пак…
И все пак имаше хора, за които той беше важен. Сещам се за поне един човек…
Имената на Джейсън Дрейк и Ясна Захариева бяха толкова дълбоко свързани едно с друго, че се съмнявам да има читател, който не е поне малко наясно с техните изглежда безкрайни драми. Тя беше живото доказателство до къде беше готов да стигне Джейсън за тези, на които наистина държеше. За незапознатите - Ясна Захариева беше любовта на живота му. Е любовта на живота му. Да не си помислите че и се е случило нещо, напротив, българката се беше заела с амбициозната задача да допринесе към каузата “Да-разкажем-играта-на-Аля-Рошко” и беше напълно потопена в работата си, така че нямаше абсолютно никакво време и намерение да се занимава с Джейсън. Добре е да споменем, че въпросната работа се извършваше в Китай. Да, същия Китай, който се намира в Азия. Джейсън я разбираше добре и може би това беше нещото, което го караше да си гълта езика всеки път като я видеше - непоколебимата и вяра в собствените и способности, вярата че ако зависи от нея, ще удави Аля Рошко в огън и жупел, ще и разкатае фамилията, ще и види сметката…
Чакайте малко.
В момента трябва да ви описвам Джейсън Дрейк, а не Ясна Захариева.
Извинявам се, просто тези двамата са ми слабост и на моменти ми е трудно да се контролирам. Да се върнем на темата.
Къде за бога беше Джейсън Дрейк?

Ами, Джейсън Дрейк беше тук и там. След като тактично реши да подаде оставката си в Хогуортс и се увери че замъкът беше в добри ръце (не познаваше Майкъл Джеферсън, но беше чувал разни работи за него - може би нямаше да оплеска нещата съвсем), започна да води свое собствено анти-Аля дело. Свърза се с всичките си стари познайници, повече от половината не му отговориха, останалите или бяха на страната на Аля или бяха твърде пияни, че да му дадат информация, с което да може да работи. Не му отне дълго време да разбере, че сам няма да стигне до никъде - пустата му необятна гордост обаче все още не му позволяваше да преклони глава и да направи единственото останало разумно решение. Да се свърже с Лисандър.
Знаеше обаче, че предприеме ли тази стъпка, няма връщане назад.
Свърже ли се с Лисандър, убеди ли го да се присъедини към смешната му групировка, се превръща в част от играта.
В играч.
Това нямаше да бъде първият му път като играещ, знаеше правилата и знаеше много добре точно какви бяха залозите. Миналият път обаче, това не завърши особено добре за него. Миналият път му трябваха няколко години да го върнат обратно към живота, технически си беше пътник. Тогава се беше заклел повече да не се намесва в такива афери, които ама изобщо не го засягаха. Онзи път беше пръв и единствен - беше направил най-глупавото нещо, което може да направи един човек, а именно да се остави да бъде заслепен от любов. Беше се зарекъл - никога повече.
Но ето че дойде моментът, в който му се налагаше да играе отново.
Любовта наистина те кара да забравяш всякакви клетви и обещания, които някога си давал - но този път усещаше, че това беше правилното решение. Този път щеше да е от страната на добрите.
А добрите никога не губеха, нали така?



*ликът който използвам е с тъмни очи, но тези на Джейсън са сини, като променят нюанса си едва забележимо в зависимост от настроението му
*не харесва никого никога, така че дори не се опитвайте да се подмазвате - сам си избира приятелите
*има крупче, наречено Фурия
*страстта му е да колекционира картички от шоколадови жаби, даже има голям класьор под леглото си, за който никой не знае
*колкото и груб и циничен да изглежда, всъщност мрази да гледа как страдат невинни и ще направи всичко по силите си за да го предотврати
*не вярва в незаслужени наказания

User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Jan 26 2019, 18:58
Post #19



Group Icon

Group: Мъгъли
Posts: 4
Joined: 26-January 19
Member No.: 35248

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Рождена дата/Зодия: 6 Май(зодия Говедо)
Пол:Момче





Джордан Стилуотър
(Георги Желязков)
(IMG:http://cdn.hasshe.com/img/s/4MQsTc0DY8WYzxNJwKMLLAHaHa.jpg)
Лик: Domhnall Gleeson
Служител в Отдела по Магьосническо Право
Способности: ЛиО, Убеждение

Въпреки, че ако го попитате, ще ви каже нещо съвсем, съвсем друго, лицето Джордан Стилуотър бе родено на 6ти май 1996 г. в град…ами в град Перник, България. И също като много други момченца, родени на 6 май, денят на победата, майка му му даде името Георги. И това бе едно от последните неща, които направи, тъй като скоро след това умря. Ден на Победата, my ass, щом едно бебе не можеш да победиш, ама нейсе... И тъй като бащата на малкия Жорко беше неизвестен, Жорко остана пълно сираче и до единайсетгодишна възраст го отгледаха баба му и дядо му. Те може би щяха да го обичат малко повече, ако поне външно приличаше на майка си, но за зла беда се бе пръкнало нещо съвсем различно от смуглата красавица с огромни невинни кафяви очи, която го беше родила(и която не бяха успели да опазят нито от баща му, нито от него). Да, малкият Жорко се беше родил блед, светлоок и рижав. Мале, що подигравки и що кютек отнесе той по този, последния, повод, и то още от съвсем невръстна възраст. И понеже фамилията му беше Желязков(ха-ха), дечицата бяха направили връзката и му бяха лепнали красивия прякор Ръждьо. Не беше наследил и яката физика на дядо си, а беше хилав и болнав. Това последното се пооправи с времето(пердахът и каляването вършат чудеса, казвам ви), и макар малкият Жорко никога да не стана як мъжага, поне не харчеше малкото пари на баба си и дядо си за лекари.

Както вече се досещате, детството на малкия Жорко не бе никак леко. Нито имаше пари, нито приятели, нито истинско семейство, нито нищо. Имаше само една карта за библиотеката. И това бе единственото хубаво в живота му. Книгите бяха неговото спасение и той се заравяше в тях, в светове, различни от неговите, светове, в които имаше цветове, различни от сивото, в които такива странни момченца като него биваха учени, и рицари, и герои, и велики, и обичани… Един ден Жорко попадна на една книжка наречена „Матилда“, в която се разказваше за едно детенце, което беше точно, ама точно като него, и това детенце със силата на ума си можеше да мести разни предмети. Нещо подтикна малкия Жорко да опита и той, пък кой знае…и наистина, книгата, върху която бе концентрирал цялата сила на детското си мозъче, се отдели от масата и застана на метър във въздуха…

Скоро след това на вратата му дойде един човек, който разроши рижавите му кичури, усмихна му се свойски и помоли да говори с баба му и дядо му. Последваха крясъци как нещо не било християнско, нещо за пари, нещо за това кой щял да ги издържа…и после човекът каза нещо съвсем тихо и всичко замлъкна. Не след дълго баба му започна да му събира вещите в един куфар и на следващия ден двамата с непознатия човек бяха потеглили на север. Към Дурмщранг, където Жорко щеше да прекара следващите седем години от живота си. Седем години, първите три от които не се различаваха особено от предишните единайсет. Пак беше най-бедният между съучениците си, с които трудно се разбираше заради разликата в езика, пак беше странен, пак го биеха… Но поне това, което се изучаваше там, наистина интересуваше Жорко, и той от слаб ученик в мъгълското училище стана абсолютен отличник в магьосническото.
В четвъртата си година си смени името на Джордан Стилуотър и направи всичко възможно, за да изтрие старото си име от историята, включително и някои не толкова позволени неща...Учениците от Дурмщранг имат доста дупки в паметта, що се отнася до техния английски съученик Джордан, но едно помнят – че да се забъркваш с този човек не е никак добра идея…

Завърши с отличен Дурмщранг и прекара няколко години в пътуване по света и изучаване на магическите закони като адвокат на свободна практика. В крайна сметка обаче се насочи към Отдела за Магическо Правосъдие в английското министерство. Където в момента цари пълна каша, с този нов министър, но това напълно устройва господин Стилуотър, защото в такъв момент е най-лесно да вземеш позицията, която искаш, да се издигаш толкова бързо, колкото искаш, а не да висиш като мижаво стажантче с години... Все пак кандидати много няма, пък и повечето умират…Благодаря ви, господин министър! Честно да си каже, уважава оня кръвопиец и неговата свита - знаят какво искат и си го вземат.

Still Water. Неподвижна вода. А нали именно тихите води са най-дълбоки…

Такъв е и Джордан. На пръв поглед е най-обикновено костюмарче, министерски чиновник, симпатичен, дори приятно разсеян. Много от служителките са хлътнали по него, но смятат, че той е твърде отдаден на работата си, за да ги забележи, и затова въздишат по него отдалече. А всъщност той знае това твърде добре, просто всички тези фльорци са му отвратителни. Единственото, за което стават, е да вършат разни неща за него и да си мислят, че им е приятно да го правят. Глупачки. Всичките до една безумно го дразнеха. И усмивките, които им пускаше, за да омекнат колената има, отнемаха ужасно много усилие.
Но, ако трябваше да си признае, дразнеше го друго. Че каквото и да правеше, усещаше, че животът му е абсолютно безсмислен. И че нищо не можеше да стори по въпроса.



-Най-често ходи с тъмни костюми, нали е адвокатче все пак, но знае как да се облича идеално за всяка една ситуация, за да произведе нужното впечатление. Като си е сам вкъщи обича да ходи по потник и гащи.
-Не може да произведе патронус.
-Има адски разглезен бял котарак на име Дре, който е единствената личност, което харесва. Защото Дре е именно такъв – Личност.
-Няма особено чувство за хумор, но за сметка на това е много саркастичен и злобен. Когато показва истинското си „аз“, де. Иначе е джентълмен.
-Дразни се от почти всичко, но рядко го показва.
-Пада си по мъже. Само по мъже.
-От българщината му е останала само любовта към ракията и българската кухня. И каква любов е това…
-Може да готви, и когато е сам(значи почти винаги), си готви български неща.
-Няма много хобита, но обича мъгълските коли, мъгълския рап и Лепа Брена. И мъгълските дискотеки, ако е в настроение.


This post has been edited by Джордан Стилуотър: Jan 26 2019, 19:04
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post
post Jan 27 2019, 6:33
Post #20


Завършил
Group Icon

Group: Завършили
Posts: 7350
Joined: 12-January 09
From: Гоце Делчев
Member No.: 7633

.:ПОКАЖИ СТАТИСТИКИТЕ:.
Описание на герой:
Трезор:
Дом на героя:
Рождена дата/Зодия: 24 Август, Лъв
Патронус: Орел
Способност: Телекинеза
Магипортиране: Да
Специализация/Професия: Магизоолог
Facebook:
Discord:
Пол:Момиче





От много време насам е забранено да се пускат нови пораснали герои. Серафина фон Брандт е изключение, тъй като е планирана и обсъдена с предишния администратор, в Лицето на Аля Рошко.

Не искам да ти секвам ентусиазма за писане, но мисля, че ако позволя на един, всички ще ми се качат на главата да си напускат нови пораснали герои. В момента има предостатъчно пораснали, които имат нужда от развиване.

Свържа се с мен, ако имаш въпроси по темата или просто да я обсъдим по-подробно.
User is offlineProfile CardPM
Go to the top of the page
+Quote Post

2 Pages V  1 2 >
Closed TopicStart new topic
1 User(s) are reading this topic (1 Guests and 0 Anonymous Users)
0 Members:

 



- Lo-Fi Version Time is now: 7th March 2021 - 23:02
Skin arobase by Forum informatique